Пътепис - "Приключение"

част 7 от 7 - "Ключът към тайните"

Ден 7 - Неделя  23.10
 

Събудих се в 2:30 наспан и извадих само ръката си извън спалния чувал. Усетих влага и студ. В този момент ми светна, че сега е момента да сбъдна още една стара мечта, а именно да започна писането на първия ми пътепис.

Писах до 7:00 часа, когато излязох от чувала и си събрах катунчето. Беше хладно и затова последните няколко процента на батерията ми се стопиха за секунди. Така се оказах без светлина понеже си светих с телефона, а челника ми беше някъде из раницата. Беше почти пълен мрак, но реших да се доверя на интуицията си и с бавни крачки тръгнах да излизам от гората без да виждам нищо. С голямата си раница се оплетох в някакви трънливи храсти от които не можех да изляза. Тръгнах назад и в продължение на няколко минути се лутах в тъмнината като в капан. Спрях се за миг и се сетих да благодаря на гората за гостоприемството и закрилата. Сетивата ми бяха толкова изострени, че понятието нежива природа тотално не съществуваше. В този миг сякаш шубраците се разтвориха, за да продължа по пътя си. Отправих се към бензиностанцията да си взема кафе в очакване на светлината, за да стопирам за Инсбрук.

Започваше последния ден, а багрите, с които изгрева озари небето и облаците бяха най-прекрасния подарък след дългата и студена нощ.

Близо два часа прекарах с вдигнат палец на мястото, което предния ден чаках повече от четири часа без резултат. Спря стар мерцедес, а от него на английски с немски акцент, човек на възраст около 35 години ме пита дали и вчера не съм бил там. Отвърнах му, че не просто съм бил и вчера, ами вече втори ден никой не благоволи да ме качи. Каза ми, че 90% от колите минаващи по тази магистрала са за Мюнхен и че може да чакам още един ден. Сподели ми, че преди години кръстосвал Европа на стоп и знаел какво е никой да не те качи толкова време. Пътувал за Мюнхен, обаче каза да се кача, за да ме откара до място, където пътникопотока е за Инсбрук. Отклони се от маршрута си 40 километра заради мен. Остави ме на бензиностанция на 60 километра от крайната ми точка, като ми каза да не стопирам с вдигнат палец, а да питам хората. Голяма психоза била обзела местните покрай новините по телевизията за бежанската вълна и затова били още по недоверчиви към стопиращите. Благодарих му сърдечно и се разделихме.

На десетата минута една лелка се приближи към мен. Попита ме дали пуша, като си помислих, че ще ми иска огънче, което бе идеален повод да я питам на къде пътува. Това бе период, в който след 7 годишна пауза бях пропушил отново и и отговорих положително. За огромна моя изненада ми каза, че с мъжа и не обичали миризмата на пушачи и затова няма да ме вземат. Различни хора,  различни принципи си казах с усмивка и лапнах едно лукче.

Само след няколко минути германец на средна възраст ме качи и отпрашихме по последната част от близо 1600 километровото ми трасе. Остави ме в самия Инсбрук, където като стъпих ме обзе еуфория. В този миг чух камбанен звън от съседна катедрала. Велик момент в живота ми, успях, направих го, стигнах, сам, жив и здрав. Супер тежката ми раница вече дори не я усещах и с ведра походка и усмивка закрачих към центъра на градчето. Намирах се в сърцето на алпите, а от всички страни се извисяваха величествени върхове.

В този момент си спомних, че все още нямам никаква идея кой и къде е хотела, където щях да прекарам следващата седмица. Честно казано за мен мисията беше изпълнена и всичко останало щеше да е бонус към преживяването. Седнах в една сладкарничка, за да разпусна и видя в интернет адреса на мястото за настаняване. В ранния следобед влязох в стаята си, свалих раницата, съблякох се и влязох под душа. Беше паметен момент, спомних си, че само преди месец за първи път пътувах на стоп от Пловдив до Чепеларе, което е няма и 70 километра. Осъзнах, че наистина всичко е възможно стига да вярваме от душа и сърце.

След седем дни случки и пътуване , разбрах със сълзи от щастие на очите що е то Приключение.

Има карта таро, която се казва Приключението и гласи следното.

Приключенията водят до две неща: опасности и израстване, като израстването не е задължително да се случи.

Според мен думата приключение на нашия свещен български език означава следното...

приключение = при+ключ+е+ние = при ключовете ни 

или ПРИ КЛЮЧОВЕТЕ ВОДЕЩИ ДО ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА


снимките: https://www.facebook.com/Rumen.WakeUp/posts/10210834129202422