През 1984 г. на Грег Андерсън му е поставена диагнозата “рак на белите дробове с метастази”, а лекарите му давали още само 30 дни живот. Днес той е лектор и консултант на здравни и икономически организации по въпросите на Съвършеното здраве. Основател е на фондацията “Победители на рака”. Автор е на 5 книги, най-известни от които са “22 неоспорими закона на съвършеното здраве” и международният бестселър “Победителят на рака”. Философията му е основана на безусловната вяра, че постигането на съвършено здраве е въпрос на личен избор. За Грег Андерсън думата БЛАГОДЕНСТВИЕ е една от най-великите и мощни думи в човешкия език. Опитаме ли се да я проумеем, ще установим, че тя включва не само благоденствието на тялото и духа, но и всички области на живота. Безспорна истина е, че единствено ние като индивиди можем да допринесем нещо за своето здраве и благоденствие. Не лекарят, не рецептата, не лекарството, а ние. Силата е в нас. Съвършеното здраве обхваща тялото, духа и ума - цялото, от което се състои всеки от нас. Физическото и душевното благосъстояние е личен избор. Съвършеното здраве не е медицинско заключение, а начин на живот: чувствителен и откликващ на всички измерения на тялото, ума и духа; съвършеното здраве е подход към живота, който всеки от нас определя, за да постигне своя най-висок потенциал за физическо и душевно благосъстояние в момента и завинаги. Медицината се занимава само с едно измерение - тялото. Старите идеи за самопомощ също боравеха само с едно измерение - най-вече ума. Съвършеното здраве обхваща всички сфери на живота: физическата, емоционалната, обществената, интелектуалната, професионалната и духовната. Съвършеното здраве не означава подход на части. Съвършеното здраве е цялостен, холистичен подход. Традиционната медицина открива даден проблем (симптом) и го лекува. Това е “болестният модел” в медицината. Целта е да се неутрализират симптомите и да се постигне състоянието, в което не се забелязва болест. Превантивната медицина (профилактиката) също се базира на този модел. Целта е същата - да не се констатира болест. Съвършеното здраве се бори за нов стандарт. Без значение какво е здравословното ни състояние, то ни призовава към непрекъснато подобрение и самообновяване във всички сфери на живота. Съвършеното здраве преследва нещо повече от отсъствието на болест.^То търси нови, по-високи нива на изява. То надхвърля точката, в която няма болест; то посвещава усилията си на общото ни благосъстояние - на тялото, на ума и духа. Законите на съвършеното здраве са изведени от личния опит на Грег Андерсън. От 1984 година, когато му поставят диагнозата, неговият живот е основан на тези закони. Те го връщат от селенията на смъртта, а живота си посвещава на тяхното разбиране и проповядване. Когато се запознаем с тях, ще установим, че тези закони са ни много по-близки и познати, отколкото предполагаме. Те са заложени в нас; те са нашите инстинкти за живот. Законите на съвършеното здраве обхващат всички сфери на живота: · УНИВЕРСАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за одухотвореността, Закона за личната отговорност и Закона за единното цяло. · ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за физическата активност, Закона за умереното хранене и Закона за минималната лекарска намеса. · ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за устойчивост на стрес, Закона за емоционалния избор и Закона за еволюционната мотивация. · СОЦИАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за човешкото достойнство, Закона “Аз печеля - ти печелиш” и Закона “Живей Тук и Сега”. · ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за съсредоточеността, Закона за съзидателността и Закона за непрекъснатото развитие. · ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за мисията в живота, Закона за предназначението да служим и Закона за доброто стопанисване. · ДУХОВНИТЕ ЗАКОНИ включват Закона за прошката, Закона за благодарността и Закона за вътрешния мир. · ВЪРХОВНИЯТ ЗАКОН е Законът за безусловната любов. УНИВЕРСАЛНИТЕ ЗАКОНИ 1. ЗАКОНЪТ ЗА ОДУХОТВОРЕНОСТТА Радостта, която изпитваш, е живот. Много хора смятат, че основните предпоставки за постигане на съвършено здраве са две: дисциплина на доброто хранене и редовно правене на гимнастика. Това не е вярно. Законът за одухотвореността повелява да живееш живота си с радост. Съвършеното здраве е способността да се самозареждаме с радостно отношение към живота всеки ден. Ако животът ни представлява непрекъсната борба с килограмите; сизифовско усилие да се поддържаме в добра форма; кариера, изпълнена с битки; брак, затънал в отровна атмосфера, това е живот без радост. Законът за одухотвореността приема, че това, което желаем и очакваме, определя това, което получаваме. За да постигнем равновесие в живота, трябва да се съсредоточим върху: 1. Удовлетвореност, тъй като тя превръща живота в приятно преживяване. 2. Съзидателност, тъй като тя прави живота интересен и ни кара да искаме още. 3. Мъдрост, тъй като е тя е възнаграждението за един добре изживян живот. Хората, които фокусират вниманието си върху трудните обстоятелства, получават от живота неудовлетвореност, отчаяние и дисхармония. Законът за одухотвореността се основава на това, че ние искаме от живота максимално удоволствие, съзидателност и мъдрост. Резултатът е РАДОСТ, която прелива във всички области на живота ни. Откъде да се снабдим с одухотвореност? Тя е навсякъде. Достатъчно е да насочим вниманието си към малките, но безценни неща: тайнството на изгрева; благодарността, че сме живи; дъждовната капка или невероятната способност на природата да се грижи за всичко живо. По своята същност одухотвореността е всепроникваща любов към живота. Тя ни позволява да изживеем пълноценно мига, да изпитаме радост от това, което имаме Тук и Сега и да продължим нататък. Когато изместим своето внимание от големите към малките радости, ние си осигуряваме перманентна одухотвореност. Големите радости се получават по-рядко, през по-големи интервали от време, през които обикновено ни се налага да живеем без радост. Малките радости имат преимуществото да ни зареждат с непрекъсната одухотвореност, за да приемаме живота такъв, какъвто е, Тук и Сега, и да го приветстваме. “Някои хора - пише Уолт Уитмън - са просто слънчеви.” Това е одухотвореността - човек, който излъчва сиянието на радостта от живота. 2. ЗАКОНЪТ ЗА ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ “От мен зависи дали това ще стане.” Робърт Х. Шулър Повечето хора си мислят, че съвършеното здраве е да си ядеш зеленчуците, да се разхождаш всеки ден и да имаш късмет с гените. Те мислят така: “В крайна сметка гените ми определят колко ще живея и дали ще бъда здрав. Моите усилия са нещо второстепенно. Когато на човек му удари часът, нищо не може да го спаси. Едва ли съм в състояние да направя нещо.” Това не е истина. Законът за личната отговорност гласи, че всеки е единствено отговорен за своето добро физическо и психическо състояние. Има две истини относно доброто физическо и психическо състояние: 1. Нашето поведението може да ни осигури или добро здраве, или болест. 2. Емоционалните и духовните реакции могат да доведат до физически промени. Добрата новина е, че винаги имаме избор. Чрез личния избор ние можем да променим живота си. Законът за личната отговорност не се състои в това, да обвиняваме или оневиняваме някого. Законът гласи, че нашето поведение и реакции, без значение в какви обстоятелства сме попаднали, винаги са под наш контрол. От личен опит знам как Законът за личната отговорност може да се прилага по два начина. Поставена ми беше диагноза “Рак”. Отстраниха единия от белите ми дробове и аз се върнах към старите си навици - мазни храни, малко физически упражнения и живот на работохолик. И през ум не ми минаваше, че така си осигурявам завръщане в болницата. През декември 1984 година ракът бе обхванал и другия бял дроб, а хирургът ми каза, че ми остават 30 дни живот. Нищо не поразява така, както лошота новина. Знаех, че мога да избирам между отчаянието и пълноценно участие в оцеляването си. Избрах втория път. Днес, когато съм наясно с действието на Законите за съвършеното здраве, знам, че аз и само аз изиграх решаващата роля. Промених диетата си. Започнах да правя физически упражнения. Не подозирах, че има техники за контрол на стреса и трябваше да започна от самото начало. Няколко седмици по-късно проумях, че трябва да се променя в духовно отношение. И досега хората ме питат: “Кога разбра, че ще живееш повече от 30 дни?” Винаги отговарям: “На 31-вия ден.” Щом поех личната отговорност за себе си, започна подобрението. Позволих си да мисля, че отново съм добре. Направих задълбочен анализ на отношението си към живота. Отделих особено внимание на потребността си от власт и одобрение. Трябваше да проумея защо толкова ми е необходимо винаги да доказвам, че съм прав; защо за мен другите винаги бяха заплаха; защо всъщност водех тази луда война със самия себе си. И така, започнах да изследвам собствената си духовна същност. Тогава открих, че духовната ми същност е не духовна, а религиозна, а разликата е твърде голяма. Докато изучавах поведението и реакциите си, осъзнах колко важна е моята роля в целия този процес, който бях отключил. И разбрах, че това е общовалидно. Силата на личния избор действа при всеки от нас, без оглед на възраст, физическо или умствено състояние. Няма изключения. Може не винаги да съзнаваме силата на собствения си избор, но тя е в нас, винаги е там. Единствено ние носим отговорността за това, дали съзнаваме този огромен потенциал, с който ни е дарил животът - правото на личен избор, на свободна воля, както и за какво ще използваме тази своя сила - за свое добро или срещу себе си. Всъщност, в това се състои Законът за личната отговорност. Ние сме способни да развиваме своето поведение и реакции на физическо, емоционално и духовно ниво. Законът за личната отговорност изисква от нас смелост, за да правим всеки ден своя житейски избор, дори когато сме несигурни и се страхуваме от неизвестността. Ние разполагаме със силата да създаваме живот и здраве; ние не сме пасивни наблюдатели и потърпевши от събитията на живота. Дали вярвате или не, тази сила съществува в нас. Съвършеното здраве не е само въпрос на генетика, нито само на диета и упражнения. Съвършеното здраве на първо място е осъзнаване на собствения ни потенциал, а след това - и на разбирането за нашата отговорност към самите себе си. Ние можем да подбираме чувствата си. Ние винаги можем да открием цел и смисъл в живота си. Когато правим това, Законът за личната отговорност се превръща в лична сила. 3. ЗАКОН ЗА ЕДИННОТО ЦЯЛО “Част от цялото никога не може да се чувства добре, ако цялото не е добре.” Платон Конвенционалната мъдрост, и най-вече традиционната медицина, твърди, че ние сме най-вече физически същества, сбор от клетки; същества, физически и материални по своята същност. Психолозите твърдят, че отговорите са в човешкия ум; че ние сме това, което мислим. Т.е. ние най-вече сме разумни същества. Трети настояват, че сме най-вече духовни същества; че сме души, свръхестествени същества, надарени с дух, който дарява живот и на мига, и на вечността. Истината е, че ние сме и тяло, и ум, и дух. Ние сме три отделни същности и едновременно с това - едно цяло, защото тези три същности са неделими. Осъзнаването, че тялото, умът и духът непрекъснато си взаимодействат, определя отношението ни към болестта; към това, как я лекуваме; и към това, как живеем. Съвършеното здраве - благосъстоянието - обхваща трите наши същности, обхваща ни като цялост. Законът за единното цяло ни учи, че между тялото, ума и духа има непрекъснато взаимодействие; че винаги създаваме самите себе си и се премоделираме на 3 нива. Ние или непрекъснато потискаме, или отприщваме огромния потенциал на Единното цяло, което живее в нас. Законът за Единното цяло ни учи, че тялото, умът и духът работят заедно, в неделимо взаимодействие. Лекарите твърдят, че съвършеното здраве се постига чрез медикаментозно или хирургично лечение. Психолозите твърдят, че истината е в интроспекцията на личността. Свещениците и равините твърдят, че отговорите са в Свещеното писание и в ритуалите. Всъщност, това е само част от истината. Във всяко от твърденията е заложена част от отговора. Законът за Единното цяло повелява, че трите функционират заедно. Постоянното равновесие между тяло, ум и дух поддържа доброто физическо и психическо състояние. Ако тичате по малко всеки ден и ако ядете редовно салата на обяд, едва ли ще постигнете резултатите, които целите. Законите за съвършеното здраве са в сила, когато действат заедно. ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ 4. ЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ “По своето въздействие движението може да замени всяко лечебно средство, но всички лечебни средства на света не могат да заменят въздействието на движението.” Тисо Дори при най-добрите намерения да се извърви пътят към Съвършеното здраве, не бихме стигнали много далеч без Закона за физическата активност. Едва ли някой би се заел да оспорва Закона за физическата активност: от детската градина до старческия дом, през целия ни живот, получаваме все едно и също послание: трябва да се играе гимнастика! Редовната физическа дейност: · Тонизира мускулите · Подобрява фигурата и стойката · Увеличава енергията · Увеличава капацитета на сърцето и белите дробове · Пречи на загубата на костно вещество · Облекчава стреса · Изгаря калориите и намалява апетита · Помага да се намалят нараняванията и ускорява оздравителните процеси · Регулира свръхтеглото · Подобрява настроението · Подобрява познавателната способност · Кара те да се чувстваш по-млад · И изглеждаш по-млад…. Ако фармацевтичната индустрия можеше да бутилира Закона за физическата активност и да постигне поне част от изброените ефекти, светът би приветствал откриването на панацеята - лекарството срещу всички болести. Законът за физическата активност поставя само едно условие: гимнастиката трябва да се прави редовно, поне 20 минути всеки ден; да стане част от начина ни на живот. Законът за физическата активност се превръща в реалност само ако стане част от всекидневието ни, макар че не е никак лесен за прилагане. Когато за първи път ми поставиха диагнозата “Рак”, започнах да интервюирам оцелели. Гимнастиката беше задължителна част от техния комплекс за възстановяване. Накупих сума уреди и се зарекох: “Поемам по пътя на доброто физическо и психическо състояние.” Но пропастта между “купувач” и “потребител” се оказа огромна. След първоначалния ентусиазъм спортните съоръжения потънаха в прах. Накрая ги отнесох в гаража на един съсед и ги продадох на безценица. Бях убеден, че нищо повече не мога да направя. Всъщност, можело е: да проумея девиза на Nike “Просто го направи.” За мен отговорът беше в ходенето. Не ми бяха необходими скъпи съоръжения. Не ми трябваха сложни формули, за да поема максимално кислород или за да изгоря повече калории. Дори не ми беше необходимо да разбирам разликата между анаеробичен и аеробичен метаболизъм. Да ходя! Беше просто, лесно и можех да го правя навсякъде. Първите 5 минути ходех бавно, следващите 20 - малко по-бързо, без да се задъхвам, и последните 5 - отново бавно. Това беше моята програма. Не ми бяха необходими атлетични умения, скъпа екипировка и фитнес зали. Нужни ми бяха само удобни обувки и личната ми ангажираност: “Просто го направи!” Постепенно включих допълнителни упражнения преди и след ходенето. Но ходенето остана задължителната, основната част от моята програма. Ходенето може да се упражнява всеки ден, без изключение, защото не зависи от нищо друго, освен от чифт обувки и собственото ни намерение. Законът за физическата активност е неоспорим. Приемете го и го приложете. От хилядите хора, с които съм работил през последните години, само двама заявиха, че физическата активност им е харесала от самото начало. Другите трябваше да свикнат с нея. Трябваше да свикват с нещо, което им е присъщо по рождение, което бяха правили с удоволствие през детството и от което неусетно бяха се отказали като възрастни. Какво е необходимо: да намерите удобния си стереотип. Само след няколко дни или седмици физическата активност ще се превърне в необходимост и ще започне да ви доставя удоволствие, да ви носи радост. Последиците от неспазването на Закона за физическата активност са страшни. Ако не използваш тялото си, ще го изгубиш. Никой, който обича живота, не може да си позволи да пренебрегва Закона за физическата активност. Бавно и последователно - това е разковничето. И още: в девиза на Nike “Просто го направи.” Но го направи така, че да носи радост. Законът за физическата активност ще се задейства само ако е в действие Законът за одухотвореността, според който радостта, която изпитваш, е живот. 5. ЗАКОНЪТ ЗА УМЕРЕНОТО ХРАНЕНЕ “Единствената диета е: малко и спокойно.” Шотландска поговорка Щом се спомене “диета” и веднага възникват поне две възражения. Първото е във връзка със силата на волята: “Пробвал съм сто диети и никога не успявам.” При всеки следващ опит неуспехът идва от умственото програмиране. Второто е във връзка с вкуса: “Всичко, което е вредно, е вкусно; всичко, което е полезно, е безвкусно.” Макар че няма абсолютно никаква причина полезното да не и вкусно. Същността на посланието на Закона за умереното хранене е: яж в умерени количества най-разнообразна сурова храна, най-малко 3 пъти на ден. Включвай закуски сутрин и следобед, изпивай поне 8 чаши чиста вода на ден и вземай широкоспектърни витамини и минерали. Това не е трудно. Не изисква кой знае каква воля. Всичко може да бъде много вкусно. Миналото ни поведение не определя автоматично поведението ни в бъдеще. Най-голямата промяна, която трябва да направим, е в нашето мислене. Ако променим мисленето си по отношение на храненето, ние ще променим живота си. Какви са наградите от следването на Закона за умереното хранене: повече енергия и по-малко умора; по-добър контрол върху теглото; по-добри възможности за поддържане на подходящо ниво на холестерола; по-добра възможност за предпазване от болести; по-добро самочувствие и т.н. Ако променим мисленето си по отношение на храненето, наистина ще променим живота си. Изборът е наш. За да се възползвате най-ефективно от Закона за умереното хранене, трябва да го съчетаете със Закона за одухотвореността: храненето трябва да носи радост. Радостта като подход към храненето не е проблем. Тя е решението на проблема. Да променим начина си на хранене е наш избор. Това е нещо, което никой не може да ни принуди да направим. Хипократ е казал: “Храната да бъде вашето лекарство”, и през всичките тези векове никой никога не е имал основание да го оспори. Начинът ни на хранене е извор на сила; нещо, върху което можем да имаме влияние и контрол. За разлика от медицинското лечение, храненето не се извършва над нас, а от нас самите. А това означава, че контролът наистина е в наши ръце. Законът за умереното хранене не може да бъде пренебрегван, без това да предизвика неприятни последици: ще пострадат здравето и качеството на живота ни. При яденето “по-малко” означава “повече”. В това се състои и Законът за умереното хранене. 6. ЗАКОН ЗА МИНИМАЛНАТА ЛЕКАРСКА НАМЕСА “Изкуството на медицината обикновено е въпрос на време.” Овидий Това е най-неспазваният закон за Съвършеното здраве. При най-дребния повод ние вече сме на път към аптеката или лекарския кабинет, макар че поколенията преди нас разполагат с прости и ефикасни решения не само на леки, но и на къде по-сложни здравословни проблеми. Официална или алтернативна медицина - изборът е наш. Ако е необходим съвет: както всичко в живота и отношението ни към собственото здраве трябва да е комплексно: където може - сами; където не - в сътрудничество с лекарите. Както казва д-р Бърни Сийгъл: “Божието Богу, хирургувото - хирургу.” Но: Почитай и уважавай лекаря, който ще ти каже: “Искаме да те лекуваме правилно и ще направим само онова, което е абсолютно необходимо, с минимални странични ефекти. Ще подкрепим тялото ти самo да се излекува.” Най-важният човек, отговорен за твоето здраве, не е нито лекарят, нито медицинската сестра. Най-важният си ти, защото здравето е твое и единствено ти си отговорен за него. Законът за минималната лекарска намеса изисква пациентът да се превърне в потребител и да възприеме нова, активна роля в лекуването и поддържането на собственото си здраве. Не можем да си позволим да бъдем пасивни консуматори на медицински услуги. Опасността от прекаляване с медицинското лечение е точно толкова голяма, колкото да не получиш навременна медицинска помощ. Най-добрият начин да подобрим здравето си е да променим отношението и поведението си. Целта е да станем по-осведомени потребители на медицински услуги. Едва тогава ще можем да обединим усилията си с тези на лекарите и да се превърнем в екип, еднакво заинтересован от крайна цел - личното ни здраве. Законът за минималната лекарска намеса има и още един аспект: особено повишено внимание там, където медицинските услуги са се превърнали в бизнес. Докато това е така, трябва да преодолеем навика си да бъдем пасивни консуматори на медицински услуги и да се ангажираме лично с нелеката работа по постигането на съвършено здраве. ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ 7. ЗАКОН ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА СТРЕСА “Не е важно какво ти се случва; важно е ти какво правиш в този случай.” У. Митчел, един от оцелелите. Основен принцип на холистичното здраве е, че множество физически заболявания идват поне частично в резултат на емоционално, психологическо и духовно претоварване и безпокойство. Това претоварване е точното определение на токсичния стрес. Законът за устойчивост на стреса гласи, че трябва да имаме положително отношение към стреса и да не допускаме до себе си дистреса. Липсата на стрес всъщност означава смърт, тъй като по дефиниция стрес е готовността на организма за действие. Дистрес е стрес, преминал границата на възможностите на организма, поради което настъпват т.нар. стресорни увреждания. Стресът е неразделна част от живота. Проблемът не е в стреса, а в отношението ни към себе си и към живота. Проблемът е в т.нар. дистрес (токсичен стрес). Той е двупосочна улица: стресорните увреждания могат да настъпят както при много силни негативни, така и при много силни позитивни изживявания. Човек трябва да знае границите на своите възможности. Всеки има своите симптоми, с които организмът го предупреждава за настъпването му. Моят сигнал за токсичния стрес никога не ми изневерява - това е срезът, който ми направиха, за да оперират единия ми бял дроб. И той ми “говори”. Когато се претоваря, той ме боли. Болка чиста и простичка. Научих се да се вслушвам в нея и да реагирам адекватно. Това е моят начин да слушам, когато тялото ми има да ми каже нещо. Законът за устойчивост на стреса включва разпознаването на предупредителните сигнали. Да се научиш да слушаш организма си е може би едно от най-важните условия за постигане на Съвършено здраве. Второто най-важно нещо е промяната. Без осъзнаване на необходимостта от промяна и нейното реализиране няма изцеление. Не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но винаги можем да контролираме реакцията си спрямо обстоятелствата. Съзнателното избиране на активна позиция е третото най-важното нещо при прилагането на Закона за устойчивост на стреса. Законът за устойчивост на стреса има две изисквания към всеки един от нас: 1. Да променим начина, по който възприемаме проблемите. 2. Да променим начина, по който приемаме самите себе си. Ефектът от изпълнението на тези две изисквания се проявява на малки стъпки, без парадност. Ако приемем проблема като предизвикателство, с което можем да се справим, ние сме осъществили промяната. Ако приемем проблема като заплаха, която ни парализира и с която мислим, че не можем да се справим, предстои ни да вземем важно решение: да останем жертва на обстоятелствата или да се превърнем в активна личност, умееща да се справя с обстоятелствата. Законът за устойчивост на стреса предлага напълно естествен начин за извършване на промяната, като залага на вроденото ни любопитство. Каквато и да е ситуацията, ние проявяваме вроденото си любопитство. Това активно любопитство ни подтиква да вярваме, че можем да се справим със ситуацията, като й въздействаме. За да го направим, ние пускаме в ход силата на собствената си личност. И изведнъж се оказва, че обстоятелствата и ситуациите не са чак толкова голяма заплаха, а нещо, което може дори да бъде от полза за развитието на личността… В резултат се получава устойчивост към токсичния стрес. Единственото, което правим, е, че приемаме ситуацията като предизвикателство и залагаме на силата в себе си. Характерните черти на човека, устойчив на стрес са: 1. Контрол. 2. Предизвикателство. 3. Ангажираност. А това означава, че развитието на тези качества участва в промяната ни към стресоустойчива личност. Променяйки личното си отношение съм ситуацията, ние придобиваме контрол над нея. От заплаха стресът се превръща в предизвикателство. Когато се ангажираме с действие, стресиращата ни ситуация става подвластна на нашето въздействие. Най-точно го е казал Дон Жуан: “Основната разлика между обикновения човек и воина е, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато за обикновения човек то е или благословия, или проклятие.” Най-ценното качество на личността, устойчива на стрес, е способността й да упражнява контрол. Типичната реакция спрямо стреса е страх. Особено силно се проявява при животозастрашаващите болести. Страхът завладява, страхът демобилизира; не контролираме повече живота си; не виждаме за какво да се хванем. Психологическият портрет на болния от рак включва липсата на контрол върху собствения живот: присъдата е изречена, болният може единствено да чака нейното изпълнение, без да е в състояние да направи каквото и да е. Но има оцеляващи раково болни, които се отличават по това, че запазват чувството за контрол върху собствения си живот. Това са воините. Когато става дума за контрол, това не е контрол над ситуацията или обстоятелствата. Става дума за контрол над собствените ни реакции. Ние не винаги можем да контролираме обстоятелствата; но когато контролираме реакциите си, ние контролираме собствения си живот. В това се състои Законът за устойчивост на стреса. 8. ЗАКОН ЗА ЕМОЦИОНАЛНИЯ ИЗБОР “Научи се да осъзнаваш чувствата си. Това е умение, което ще ти трябва цял живот.” Джоан Борисенко Емоциите са част от човешкото съществуване. Никой не може да предотврати всички отрицателни емоции. Никой не може да изпитва непрекъснато само положителни чувства. Нормално е да се гневим, когато някой се възползва от нас. Нормално е да скърбим, когато загубим любим човек. Такива реакции са естествени; те са здравословни. Нездравословно е потискането на емоциите, превръщането на гнева, който винаги е краткотраен, в негодувание, което определено е с дълъг и доста нездравословен срок на годност. Законът за емоционалният избор ни учи да признаваме чувствата си, но така също и да не се поддаваме на въздействието на отрицателните емоции. Законът за емоционалният избор изисква да изпитваме цялата гама от емоции, които съпровождат нашия живот. Но да не забравяме, че емоциите въздействат върху физическото ни здраве, т.е. от правото на свободен избор следва, че ние избираме какви емоции да изживяваме; от това какви емоции изживяваме, зависи нашето здраве… Законът за единното цяло учи, че тялото, умът (който поражда емоциите) и духът действат заедно, съвместно, като екип. Затова всяка мисъл, дума и реакция се отразяват върху общото ни здраве и благополучие. Т.е. всяка емоция въздейства не само на емоционално, но и на физическо, и на духовно ниво. Фактът си е факт. Пред него и боговете мълчат, според гръцката митология. Но как ще коментираме фактът, какво ще бъде емоционалното ни отношение към него, зависи единствено от нас. Ако направим само една единствена промяна в начина, по който възприемаме дадена ситуация, ще се окаже, че сме сменили не само емоционалния си светоглед, но сме въздействали върху физиологичното и духовното си състояние. Законът за емоционалния избор притежава огромна сила. Законът за емоционалният избор открито се противопоставя на традиционните съвети и на психотерапията; той твърди, че не е необходимо да разберем произхода на негативните си мисловни модели или на тяхната обусловеност в най-ранното ни детство. Законът за емоционалният избор твърди, че можем да обърнем нещастния си живот в щастлив не само чрез ровене из минали събития. Защото Законът за емоционалният избор е част от всички 22 неоспорими закона за Съвършеното здраве, а те действат като съвкупност; т.е. както мисълта определя емоциите и въздейства върху тялото и духа, така тялото и духът въздействат на емоциите. Различното поведение води до различни мисли, а те от своя страна водят до различни резултати. Тялото влияе на ума, а той - на духа. Всяка предлагана граница между тези елементи на цялото подлежи на оспорване. Те работят като единно цяло. Ние ги контролираме. И точно в това се състои Законът за емоционалния избор: ние можем да избираме, за да проявим необходимата активност. Законът за емоционалния избор не предполага, че никога не трябва да изпитваме гняв, враждебност или друга негативна емоция. Той не препоръчва винаги да сме спокойни и дори - безпристрастни, или да приемаме всичко. Законът ни учи да не превръщаме негативни емоции в хронични състояния, които водят до т.нар. токсичен стрес (стресорни увреждания). Същността му е в поемането на лична отговорност за собствените ни настроения. Кратка разходка, хубава музика, смешен филм - това не е бягство от проблема; това означава да дадем почивка на самите себе си; да не се оставим да ни завладеят емоции, които не само няма да решат проблема, а ще ни осигурят язва, високо кръвно или инфаркт. Законът за емоционалния избор е предизвикателство към самите нас. Вместо да се отдаваме на негативна емоция, можем да излезем и да походим. Тялото ще се притече на помощ на емоциите и ще помогне натрупаната обида, гняв или напрежение да се излеят по здравословен начин. Вместо да се вторачваме върху собствените си проблеми, от задънената улица, в която сме се озовали, може би е по-добре да помогнем на някого да се справи със собствените си проблеми. Вместо да наливаме масло в огъня на ненавистта в отношенията, може би по-добре (а и по-здравословно) е да простим. С други думи: вместо да се предаваме и да се отпуснем в липсата на енергия; вместо да се откажем от действие или пък да търсим отмъщение, може би е време да направим нещо по-различно от досегашните си навици, по силата на които реагираме стереотипно, по навик. Дори хроничният страх и осакатяващото безпокойство могат да бъдат повлияни от Закона за емоционалния избор. Страховете, които парализират, обикновено са силно преувеличени или се основават на фалшиви доказателства. Ние им придаваме сила, като приемаме, че изходът ще е най-ужасният. Ние отказваме да се противопоставим на собствените си страхове. Колкото повече бягаме от страха, толкова повече той ни завладява. Най-ефикасният изход е да се противопоставим, да се конфронтираме с опасенията и безпокойствата си (Леонид Леонов в “Руски лес” казва: “Когато много те е страх, тръгни срещу страха си.”) Срещни се със страха. Погледни го в очите. Опознай го. Страшна е неизвестността и бягайки от страха, ние не си даваме възможност да опознаем това, от което се страхуваме. Познатото вече не е толкова страшно. То е познато. Колкото повече избирате да се срещнете със страха, толкова повече победи ще печелите; толкова повече ще се увеличава доверието ви във самите себе си. Последователното прилагане на Закона за емоционалния избор изгражда вътрешна сила, която е непоколебима. Това е себеуважение от най-добро и най-висше естество. Чрез него измерваме себе си и безграничния си потенциал. 9. ЗАКОН ЗА ЕВОЛЮЦИОННАТА МОТИВАЦИЯ “Използвай всичките си таланти - и най-добрите, и най-скромните. Горите щяха да бъдат много тихи, ако ги огласяха само птиците, които умеят да пеят най-добре.” Хенри Ван Дайк За разбирането на човешкото поведение има само една истината: Човек се мотивира единствено от своя незадоволена нужда. Мотивацията бива: 1. Еволюционна - свързана с усъвършенстването на личността. 2. Мотивация, породена от чувство за непълноценност. И двете са свързани с неудовлетворени потребности. Но първата води до живот, от който човек изпитва задоволство; втората - до поредното недоволство от живота. Физическо и душевно благоденствие се постига чрез еволюционната мотивация. Години наред се борих, за да се мотивирам. Използвах без успех какви ли не техники за повдигане на духа, докато не попаднах на определението на д-р Уейн Дайър, че моя вид мотивация се нарича “мотивация на дефицита”. Аз бях избрал да живея, без шанс да победя или спечеля, защото смятах животът си за безкрайно непълноценен. Аз изчислявах какво не ми достига: пари, любов, собственост. Списъкът с нещата, които не ми достигаха, непрекъснато растеше: получих ли едно, стремях се към друго и отново животът ми бе непълноценен. Постигнех ли една цел, поставях си друга, създавах в себе си силно желание, мислех позитивно и така - до полуда. Това бе капан. Когато животът ни е мотивиран от такава настройка на ума, животът не може да донесе удовлетворение. Защото всички сме заразени с вируса “Още”. Проблемът бе в мотивацията ми. Мотивирах се от това, което липсваше в живота ми. Можех да постигна всичко, но умствената ми нагласа оставаше неудовлетворена и ме пришпорваше към нови придобивки. Не ми хрумна, че трябва да се съсредоточа върху радостта от постигнатото. Законът за еволюционната мотивация гласи: “Аз съм пълноценен, но не съм съвършен.” Сега - Тук и Днес, ние сме пълноценни. И повече от това не ни е нужно, за да бъдем щастливи. Чувстваме се напълно реализирани с това, което имаме в момента. Разбира се, ние сме несъвършени. Въпреки че сме пълноценни, растежът, промяната и хармонията са част от живота. Физическото ни тяло непрекъснато подменя своите клетки. Умственият ни капацитет расте. Духовната ни реалност осигурява постоянен източник на обновление. Ние растем и се променяме чрез избора, който правим във всеки един момент, а не в резултат на липси и непълноценност. Естественото развитие е това, което ни подтиква към по-нататъшно израстване. Тогава липсите стават невъзможни, мотивацията на непълноценността - също, защото започваме да търсим развитието и промяната, а не придобиването. Вътрешно сме мотивирани да даваме, да служим и да обичаме. В това се състои Законът за мотивацията, свързан с усъвършенстването. Тази мотивация променя начина, по който схващаме постиженията и гледаме на живота. Най-силната ни необходимост е от физическо оцеляване. Следващата по сила осъзната човешка нужда е психологическото оцеляване. Третата е духовното оцеляване. Има йерархия във възприятията - физическо, психологическо и духовно; има йерархия в нивата - тяло, ум, дух. Задоволените нужди, било физически, психологически или духовни, не мотивират. Само неудовлетвореният глад движи хората. Това, че имаме неудовлетворени нужди, не превръща живота ни в непълноценен. Чрез Закона за еволюционната мотивация ние търсим пълноценно развитие на потенциала на живота си. А то е благосъстоянието на тялото и духа. За да се превърне в реално изживяна действителност, необходимо е да се съберат в едно Знание, Умение и Желание. Знанието и умението са лесно достъпни. Истинската пречка е Желанието за постигане на Съвършено здраве. През последните 10 години съм консултирал хиляди хора, болни от какво ли не. Всички казват, че биха направили всичко, само за да се подобри състоянието им; да се почувстват по-добре; да бъдат отново такива, каквито са били, преди да се разболеят. Това е мотивацията на непълноценността. Тази хора се опитват да не умрат, да преодолеят “дефицита” на загубеното здраве. Оцеляват тези, които въпреки загубеното здраве правят всичко възможно, за да живеят ден за ден, Тук и Сега. Тези хора гледат на собствения си живот като на пълноценен живот, независимо че имат проблеми със здравето. Те са взели най-важното си решение: да живеят сега. Не вчера, не утре, а Днес. Повечето хора не искат да мислят за смъртта; не искат да говорят за нея. Но тя е част от сделката с живота. Когато приемем, че тя е неизбежна, когато си позволим да мислим за себе си като за смъртни същества, каквито всъщност сме, едва тогава ще започнем да живеем пълноценно. Типът мотивация, която ръководи живота ни, е важна част от постигането на Съвършеното здраве. Дълбоко чувство, че си се реализирал, идва само от сериозно ангажиране към живота, изпълнен с цел, с борба за по-висши идеали. В това се състои истинското щастие. Ето, това представлява Законът за еволюционната мотивация.

копирано от www.spiralata.net

Тази книга, преди 11 години, ми даде стимул и опора да продължа да живея, въпреки диагнозата... Препоръчвам я на всеки човек - здрав и болен - защото това са Закони, които възстановяват Хармонията и баланса на Духа, не само на физическото тяло!
Поздравление за идеята, Румениге :):):)