Порив

В полите на Витоша планина
Попадна една хаймана

И заживя като домошар
С визия на клошар

И ремонти захвана безчет
С помощ от приятел, женичка, братчед

За да осигури уют
И да сътвори за търсачи приют

И за радост това се случи
На жена и живот той споучи

И започна да разкрива своята личност
Граничеща с мъдрост и неприличност

Впери отново поглед в кътчета причудливи
И се замечта за мигове красиви

Хвана любимата си за ръка
И и свали не една звезда

Събра си една вечер той куража
И стегна си багажа

В колата натовари си живота
Забрави за къщата и имота

Приключенския дух призова на мига
И тръгна към край света

Докато шофираше той плака
Замлъкна и зачака.

Впери поглед в хоризонта
За миг си спомни за ремонта

После се усмихна
И притихна

Хвана любимата си за ръката
И целуна и душата

Погледна в огледалото а там бе Дева
Тя заслужава книга а не два три реда

И просто пътуваха без цел
И спираха там където видеха орел

Нощуваха под звездите
Край брега и в планините

Единствено важно бе да бъдат заедно
И все тая дали е жега или хладно

Семейство за преживявания гладно
В настроение понякога отвестно друг път водоравно

А любовта взаимна
Оказа се безспирна

И така дойде Атила
Не се страхувай, не бързам мила

Живота е пред нас
Празнуваме го всеки ден и час

Знам само че твоето тяло и душа
Може да роди деца най прекрасни на света

И пример светъл да им покаже
за чудния ни път да им разкаже

23.01.2023
18:21

Не пущай ръката на жената!