Въпрос: Какво става с душата на човек, чийто живот е отнет по най-жесток и несправедлив начин - убийство? От деня на смъртта до 40-я ден след това може ли да се осъществи връзка с нея?

Здравейте, наистина, няма по-голямо богохулство от насилственото отнемане на човешкия живот. Всички ние – и вярващи, и невярващи интуитивно чувстваме, че както появата на живота, така и смъртта са тайнство – те са белязани по невидим начин от Божието присъствие и затова наглото нахлуване на човешкото самоволие в тези области предизвиква у хората страх и отвращение.
За християнството дори естествената смърт на човека е неестествено явление, което противоречи на Божия план за човека. Бог е създал човека с тяло и душа и не е предвидил тяхното разделяне – тоест смъртта. Това е и причината за идването на Христос на земята и за всички тези събития, които Църквата отбелязва на своите празници. Ако това важи за т.нар. естествена смърт поради старост, намаляване на жизнените сили и болест, то колко по-противно на Бога е убийството на човека. Смъртта за всеки обикновен човек е върхово изпитание, ние никога не сме готови за нея, тя винаги идва внезапно, неканена, дори когато човек е на 80 години, инстинктът за живот е непреодолим. Без съмнение е мъчително краят на живота ти да бъде насилствен, но Бог е свидетел на всичко. Той е по-близко от всякога до тази душа, която в този миг по толкова несправедлив начин напуска света. И ние вярваме, че възмездие има за всичко – не само за извършителите, което е ясно. Освен че ще отговарят пред Бога за човекоубийство, те ще носят отговорност и за всички грехове на своята жертва, които не са му оставили време да осъзнае и да отхвърли от живота си. А Бог ще бъде справедлив и милостив към онзи, чието време за покаяние е скъсено не по Негова воля.
Вие може да направите много за утехата на вашия близък. Но не като търсите контакт с душата му. С вашата обич може да допринесете за привличането на Божията милост към него – а където е Божията милост, там са утехата, радостта, отмората. Затова запишете 40 дневни св. Литургии в храмове, където се извършва ежедневна литургия. На предвидените за това дни извършвайте църковна молитва, тоест заедно със свещеник в храма, като му кажете за насилствената смърт на вашия близък. Голяма сила пред Бога имат делата на милосърдие, милостинята, която може да посветите на своя близък – Бог милва тези, които са способни на някаква, дори и малка жертва, тъй като самият Той извърши най-голямата Жертва, умирайки доброволно на Кръста.
Не се подлъгвайте по съветите на врачки, които хората са склонни да търсят в безнадеждна скръб. Каквото и да ви казват, Църквата има различно от тяхното учение за задгробната участ на душите. Бог многократно строго забранява в Библията „да се викат душите на мъртвите” и казва, че такива хора „са Му омразни”. Странно е, че при толкова многобройни и категорични обръщения на Бога към хората в Неговото Слово, ние пак продължаваме да настояваме, че Той допуска призоваването на мъртвите и контактьорството. Поредното доказателство, че когато човек реши да вярва в нещо, дори самият Бог не може да промени мнението му. Духовете, които контактьорите извикват по време на сеанси, не са нашите близки, а духове, които Църквата нарича „поднебесни духове на злобата” или демони. Тъй като те са безплътни същества и то на хиляди години живот, при това мразещи хората, то за тях не е никаква трудност да заблудят онези, които имат неимоверно високо мнение за личния си духовен опит и няколкогодишен „духовен стаж” на земята. По мисловен път те разполагат с цялата информация, която вие имате за живота на вашия близък и за който и да е друг. Те внушават това на контактьора, който е зависим от тях, и наивният човек остава с впечатлението, че наистина „общува” със своя близък... Няма смисъл да се впускаме в подробности за всички хитрости, които тъмните духове използват – всекиму според капацитета и очакванията, обикновено.
Трябва да знаем, че с подобни действия гневим Бога и причиняваме допълнително страдание на нашия близък, който и без това страда от разлъката си с близките. Не защото Бог го наказва заради нас, а защото с тези си действия не привличаме върху себе си и върху него Божията милост, а по друг начин няма как починалата душа да получи утеха. А и всички ние, хората, сме свързани помежду си като скачени съдове, образно казано, и особено с най-близките ни. Нашето потъване в греха влияе на околните ни, и обратно – покаянието ни освежава духовно и техния живот. Това важи и за нашите мъртви, тъй като Библията казва, че „за Бога всички са живи”.  Затова много светци са съветвали хората, които са се обръщали към тях с въпрос какво могат да направят за своя починал близък, да направят лично духовно усилие да осмислят досегашния си живот, общуването си със своя близък, да се покаят и после да засвидетелстват покаянието си в изповедта – това толкова животворящо тайнство на Църквата. Евангелието казва, че за „един покаял се грешник” се радва цялото небе. И ние наистина вярваме, че цялото небе ликува с обърналата се към Бога душа. Тогава Бог непременно ще направи съпричастни на тази радост и нашите починали близки и ще прости много техни грехове и ще им даде да вкусят от сладостта на Неговата благодат.