2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Всички, или поне така ми се струва, искаме да имаме приятели, които да ни са верни, на които да разчитаме, да ни дават най-верните съвети, да откликват бързо, когато имаме нужда то тях, да ни бъдат "гръб", да ни пазят интересите, да бъдат винаги на наша страна, да ни подкрепят, изслушат, да ни е забавно с тях, да прекарваме заедно времето си, да сме свободни да кажем какво искаме и какво не, да сме свободни да си тръгнем или да останем и т.н. Накратко да имаме приятелска връзка, която да не ни ограничава, а да ни подпомага и поддържа и подкрепя по пътя на живота ни. Чакаме тази подкрепа и подръжка да дойде отвън нашето същество.
Но какво става когато тази външна подкрепа я имало и ни напуска, или изобщо я нама и никога не е имало? Какво става с хората, които никога не са усетили подкрепата на родителите си, на приятелите си? Нима те са обречени на неуспех? Да, ако успехът им зависи само от външни сили. Ако стоим като на самотен остров и чакаме да получим помощ, без да се се опитваме да направим нещо самите ние.
Тъй като аз тренирам хората по пътя към себе си, тогава? От къде да дойде подкрепата, помощта, поощрението, вярата в нас? От вътре. От нас самите. Как?
Като се научим да бъдем приятели на самите себе си.
Сигурна съм, че вие знаете какво е приятелство. Знаете точно опредлението ви за "добър приятел". Знаете точно какво се изисква от един човек, какви черти трябва да притежава за да ви бъде приятел, добър приятел. Е, тогава? Какъв е проблема? Развийте точно тези черти у себе си и ги проявете към себе си.
Например – за да бъде един човек ваш приятел е необходимо да бъде на ваша страна, да ви защити при опасност. Чудесно? Как вие проявате към себе си понятието "Да съм винаги на своя страна"? Как това изглежда в действителността? Защитавате ли сами собствените си интереси, ли чакате някой друг външен човек да е по-заинтересован от вас за това, което се случва с вас?
Първото истинско приятелство открих в морето, в лицето на самото море. Прекрасно е, красиво, щедро, необятно, интересно, винаги е там, когато го потърся, мога да разчитам на него, мога да му разкажа тайните си и то никога няма да ги издаде, няма да ми изневери, дори и да има други хора, то винаги намира начин да ми обърне внимание, вярно ми е, никога не ми се сърди и не ми обръща гръб, напротив ако аз си отида, то търпеливо ме чака да се върна, (понякога с години), изслушва ме без да ме прекъсна, всеки път изглежда различно, но има характер, дава на всеки това, което търси от него, разнообразно е, никога не скучая с него, в него има една необятна мощна сила, която може да те гали чрез малките си вълнички. Знае кога да се отегли, но понякога е непредвидимо и това го прави интересно. Когато тръгвам към него никога не знам в какъв вид ще го намеря, но знам че ще е там със сигурно и че ме чака – само мен и ще остане там, колкото време аз реша.
Прекрасен приятел, повярвайте ми. Много го обичам и много се гордея с неговото приятелство. И реших, че искам да си изпитвам такова приятелство и когато не съм до морето, да го преживея и когато то не е наблизо. Единствения ми извор на приятелство, който е винаги с мен е само вътре в мен. Тогава ... аз ще бъда най-добрата си приятелка, най-вярната, най-подкрепящата ме, най-поощряващата ме, най-свободната за себе си, най-обичащата ме.
И мислите, че това това ме напарви егоистка? Напротив, след като си осигурих такова приятелство, аз първо знам, че мога да бъда такава и развих нужните качества за добър приятел и второ аз бях по-свободна за другите. Бях свободна да ги изслушвам, да бъда с тях за тях.
Сега имам много повече пирятели, добри приятели и аз много се гордея с тях. Имам и морето, вярното ми море, което винаги е в мен, за мен. Но имам и себе си, най-добрата си приятелка, на която аз много, ама много разчитам.
Имам и вас, добри слушатели, с които мога да споделя своите вълнения и мисли.
Прегръщам ви, обичам ви. Желая ви много приятели.
А груба и черногледа мисля, че не можеш никога вече да станеш. Само временно, докато се стабилизираш. Успех! Аз излязох вече на асфалтиран път, леко е.
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно