Пътепис - "Приключение"
част 5 от 7 - "На път"
Ден 5 - Четвъртък 21.10   Към 6:30 охраната ме събуди, че скоро щял да идва шефа му да отваря заведението. Навън бе тъмно, но вярата вътре в мен бе по силна от всичко. Хвърлих няколко шепи студена вода на лицето и след няколко минути питах един тираджия дали може да ме метне някъде около Белград. Каза, че отива към град Парачин, но е в моята посока. Митя от Македония се назова и в разговорите отново се обединихме около това, че на балканите сме един народ без да слагаме етикет с националност. И за малките деца става ясно, когато погледнат картата на Европа, че балканите не случайно сме раздробени на повече от десет държави.Остави ме на около 150 км от Белград на огромен паркинг за тирове.   Там срещнах Мехмед Али, който е турски тираджия. Уцелих джакпота. Рано сутринта поехме към столицата на Хърватска Загреб, намиращ се на 600 км от мястото което нощувах. Още по силно си повярвах и се надъхах, че ще стигна навреме. За целия ден не си казахме почти нищо, защото той говореше само турски и кюрдски. Kаза ми, че е от Турция, но подчерта, че е кюрд.Интересен факт за тези, които не знаят е че турски народ няма. В Турция живеят три основни народа: селджуци, карамани и кюрди. Комуникирахме си единствено с ръцете, но се обръщахме един към друг с думите комшо(съсед) и аркадаш(приятел). През целия ден силно звучеше ориенталска музика, която до скоро не възприемах, но сякаш тогава я преоткрих. На обяд спряхме за почивка след Белград и ме покани на суфра. Гости ме с омлет, хубави анадолски маслини, турски чай и салата. Казах му евала комшо и продължихме към Загреб. Часове наред по пътя валеше и леко се сдухах. Изтеглих си карта таро с въпрос какво да правя ако продължава да вали. Както винаги бях сразен. Картата гласеше, че живота създава илюзията за цикличност, в която ту сме горе, ту долу, а всъщност е въпрос на гледна точка. След като го разбрах и приех с цялото си същество стана магия. Черните облаци, които ни обграждаха до безкрая във всички посоки започнаха да се разцепват на хоризонта и блесна светлина в далечината. Въпреки, че не говорехме един език всеки си плямпаше нещо от време на време. Дочух, че каза Любляна, Залцбур ,Щутгарт и след като видях картата ми светна, че ми е казал, че ще спи край Загреб, а не че пътува на там. На 85 км след Загреб и на 65 км преди Любляна, спряхме на един паркинг в Словения. Там с мимики му казах, че ще спя навън, а на сутринта да продължаваме заедно към Залцбург. Почеса се зачудено по леко плешивата глава и каза с усмивка "йок проблем". Стиснахме си ръцете и ми показа на часовника си, че тръгваме в 7:30 сутринта. Супер надъхан влязох в ресторантчето на паркинга, ядох боб чорба със салатка, взех си душ и легнах на пейката отвън, сгушен блажено в спалния ми чувал. Почетох малко от "Тибетска книга за живота и смъртта" и заспах с наслада втренчен в звездите, щастлив затова, че вътрешно мога да си позволя да следвам мечтите.