Отворих очи в 10:00. Необичайно за мен редица съмнения бяха обзеха ума ми. Дали случките от предните три дни не бяха знаци, които ми казват да не тръгвам, дали времето ще ми стигне, ами ако вали, ами ако не успея да стигна до 17:00 на 23.10 за началото на проекта.
Спомних си, че всичко започна с идеята за приключение извън зоната на комфорта. Осъзнах, че това е изпитание за силата на духа и волята, а после се усмихнах към небето, нарамих раницата и хванах градския транспорт за околовръстното.
На петнадесетата минута ме качи бай Венко от Стара загора, който пътувал на стоп през далечната 1965 година.
След благословията за бърз стоп от този пионер в българското стопаджийство се окуражих още повече. Остави ме 15 километра след София на отлична позиция, за да стопирам.
След няма и 20 минути спря тир. Димитри от Сърбия, каза че може да ме остави преди Ниш.
Пътят се виеше из красиви местности в подножието на най-западната част на величествата Стара планина. В приятни разговори в диалектна форма двамата споделихме мнението, че на балканите сме един голям, сърцат народ разделен от политически и религиозни предразсъдъци.
Около 16:30 ме остави на паркинг за тирове на 15 км преди Ниш.
В следващите два часа до залеза никой не спря. Почесах се по главата, разбирайки, че връщане назад няма. Започнало бе приключението, за което от години наред събирах смелост и мечтаех, а именно да тръгна сам по непознат път извън България.
Седнах в близката кръчма, хапнах чорбичка и слушайки сръбска музика разсъждавах какво да правя.
Останах вътре почти до полунощ, когато приключваше работното им време. След това седнах на пейката отвън, увих се със спалния ми чувал, подпрях глава на самара и с благодарност към живота заспах. Не след дълго ме събуди охраната на кръчмата, приканвайки ме да вляза да спя вътре. Отвърнах му "хвала тебе брато" и легнах вътре. Усетих, че силата е с мен и заспах в блаженство.
 

Намерение

Тръгвам на далече с намерение,
да достигна друго измерение.
За миг допуснах във вселената съмнение,
но продължавам по пътя на туй приключение.
Изживяване неописуемо с местоимение,
дарява ме с безкрайно вдъхновение.
И настава същинско забавление,
носещо от страховете избавление.

20.10.2016 - Калотина
Румениге