Постинг
11.02.2017 15:21 -
Пътепис - "Приключение" / част 3 от 7 - "Съмнението"
Пътепис - "Приключение"
част 3 от 7 - "Съмнението"
Ден 3 - Сряда 19.10
Прекрасно начало на деня с викове и крясъци от съседните помещения на районното.
Благодарих за това, че въпреки неприятната ситуацията съм здрав, имам две очи, две уши, два крака, две ръце и туптящо сърце.
Пуснаха ме в 15:30 часа. Отпред ме чакаше Влади, който бях помолил да ме откара до околовръстното където да продължа по пътя си. От 16:30 до 18:30 не ме качи никой и отново му се обадих да ме вземе и откара до центъра. Обадих се на една дружка да ме приюти за една вечер, за да преосмисля ситуацията. Заспах изпълнен със съмнения...
Чуваш ли глас
Вътрешният глас крещи, душата се бунтува.
Човека усеща че не е себе си а се преструва.
Появяват се безброй знаци.
Усещаме се че сме глупаци.
До деня в който всичко обръщаме наобратно
и света се превръща в място приятно.
Като новородени започваме да живеем.
Пътуваме, веселим се и се смеем.
Творим собствения си свят,
а всичко вършим с любов а не от инат.
Резултатите никога не закъсняват!
Всички неща на точните места се настаняват.
Тогава настава изобилие,
без вътрешно и външно усилие.
Появяват се моменти спиращи дъха
в които някак израства ни духа.
В празник превръща се всеки ден
и пореден шанс за теб и мен.
Всичко започва когато го решиш
и сам на себе си го позволиш.
част 3 от 7 - "Съмнението"
Ден 3 - Сряда 19.10
Прекрасно начало на деня с викове и крясъци от съседните помещения на районното.
Благодарих за това, че въпреки неприятната ситуацията съм здрав, имам две очи, две уши, два крака, две ръце и туптящо сърце.
Пуснаха ме в 15:30 часа. Отпред ме чакаше Влади, който бях помолил да ме откара до околовръстното където да продължа по пътя си. От 16:30 до 18:30 не ме качи никой и отново му се обадих да ме вземе и откара до центъра. Обадих се на една дружка да ме приюти за една вечер, за да преосмисля ситуацията. Заспах изпълнен със съмнения...
Чуваш ли глас
Вътрешният глас крещи, душата се бунтува.
Човека усеща че не е себе си а се преструва.
Появяват се безброй знаци.
Усещаме се че сме глупаци.
До деня в който всичко обръщаме наобратно
и света се превръща в място приятно.
Като новородени започваме да живеем.
Пътуваме, веселим се и се смеем.
Творим собствения си свят,
а всичко вършим с любов а не от инат.
Резултатите никога не закъсняват!
Всички неща на точните места се настаняват.
Тогава настава изобилие,
без вътрешно и външно усилие.
Появяват се моменти спиращи дъха
в които някак израства ни духа.
В празник превръща се всеки ден
и пореден шанс за теб и мен.
Всичко започва когато го решиш
и сам на себе си го позволиш.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1029