Пътепис - "Приключение"

част 1 от 7 - "Отлагането"

Беше есен, краят на октомври наближаваше, пътувах на стоп за австрийските Алпи, за да участвам в едноседмичен проект на тема "неформално образование".

Всъщност това бе само формалната причина да тръгна сам на стоп по абсолютно непознат път, без осигурен транспорт, въпреки че имах опции за самолет и автобус.

Реших, че е време рязко да се гмурна в непознатото, напускайки със замах комфортната си зона, поставяйки себе си при свършен факт, пред ситуации, които да активират инстинкта ми за самосъхранение.

Дадох си 7 дни, за да измина близо 1600 километра от Пловдив до Инсбрук.

Уж цяла седмица се готвех, но честно казано чак последната вечер седнах да преценя маршрута и си замесих ритуален хляб, който нарекох за благополучие.

 

Ден 1 - Понеделник 17.10

Алармата ми пищи до главата в 6:00 сутринта.

Будя се малко объркан от непознат звук понеже по принцип ставам като се събудя от само себе си.

Прокарах пръст по дисплея на телефона със затворени очи. След малко ги отварям и гледам, че е станало 8:00, а багажа ми е още в гардероба, маршрута написан горе долу на компютъра, а навън вали.

Няма драма, сам съм, недоволни няма, а и нали имам шест дни да стигна.

Денят мина лежерно, а багажа едвам се събра в самара. Озари ме мисъл, че всичко което си взимам е подплатено от вътрешни страхове: аптечка, доста храна, излишни дрехи. Положителното бе,  че все пак страховете ми се събират в една раница. Заспах с мисълта за предстоящото приключение...

Път навътре и навън

Тръгвам на приключение с раница голяма.
Ще бъдем с "вътрешния" двама.

Почти без идея за предизвикателството на трасето,
наивно се доверявам на сърцето.

Почувствах че време е дошло
с пътя да се слеем в едно.

Години наред затова мечтаех,
но вместо да го направя аз само лаех.

Зад мен годините се нижеха,
оплаквайки се от ситуацията мижава.

А исках света да променям уж към добро,
методи разни дори бензин с масло.

Но в един миг гръм сякаш ме удари,
отговорност за себе си поех и съдбата с любов ме разтовари

Разбрах че реалността е огледало на живота мой.
От ада заобикалящ към рая направих обратен завой.

Всичко бе в настройката на очите,
промених я и заживях в мир сбъдвайки мечтите.

И ето ме тук и сега на прага на пътеката неизвестна и безкрайна...
Скачам в пропастта носещ за безсмъртието тайна.