За съюза между духовното и материалното

Според мен сме възпитани така, че материалното ни е преразвито за сметка на духовното. Съответно са нужни духовни подвизи(усилия), за да развием духа и постигнем баланс между двете. До скоро смятах, че единствения начин е като системно напускаме зоната си на комфорт. Поставяме себе си при свършен факт в ситуации, които само инстинкта ни за самосъхранение може да ни извади.
Скоро ми попадна тази мисъл: "Тежките времена създават силни хора, силните хора - леки времена, леките времена - слаби хора, слабите хора - тежки времена".
Всъщност трудностите създават благоприятна почва за израстване, което не означава, че ще се случи на всички. Ще се случи на тези, които поемат отговорност за мислите и делата си и имат волята въпреки всички изпитания (тестове на вселената) да продължат напред заедно с принципите и ценностите си. Все пак вселената не би разкрила тайните си пред същества, които биха ги използвали с нечисти намерения.
Една мисъл казва следното:
"Ако можеш спринтирай устремен по пътя на живота. Ако не можеш да тичаш ходи по пътя на живота. Ако си на земята, лази по пътя на живота. Ако не можеш и да лазиш гледай натам. Ако не можеш и да гледаш, мисли за него."
От години все повече хора търсим цялостна система, която да ни обяснява законите на вселената и да ни даде решения водещи до реални изменения. Дълбали сме чрез какви ли не религии, учения и практики. Оказа се поне за мен, че квантовата физика, която в момента е върха на науката е обяснена в детайли от даоистката алхимия. Даоистките практики всъщност излиза, че са квантова физика на практика.
Измененията до които водят практиките са подредба и синхронизация на вътрешните енергии, които водят до повишаване чистотата на трептене. Когато тя се повиши, старите модели се разпадат без насилие и усилие, а с разбиране, осъзнаване и любов.
Дето има една приказка "зависи с какви очи гледаме на нещата". Оказва се, че виждаме нещата по определен начин в зависимост на каква вибрация трептим.
Например за едни хора живота е ад, света е ужас, бедни сме, нещастни сме, а държавата ни от третия свят. За други живеем в мир, изобилие, щастие и свобода в рая на земята България.
Ако изходим, че всичко и всички са наши огледала означава, че всъщност ние сме това, което виждаме.

05.02.2017г.
с.Белащица
Румениге