Някой беше казал, че най-важни са простичките неща. Какво по просто от това да съзерцаваме слънцето по изгрев?!   Това е една историйка затова как изгрева променя животи или поне моя :)   пътепис - "Поривът на свободния дух"
Част 4 - "Изгревът!"
Сякаш след миг алармата пропищя. Време бе за изгрева! Та нали това бе първоначалната причина за моята авантюра. Още беше тъмно, когато вече бяхме навън, а там ни очакваха други ентусиасти. Отправихме се към хижа Алеко, която се намираше на тридесетина километра извън София. Там се събрахме около 20 човека и се отправихме към „Дървото на изгряващото слънце”. Така наричаха мястото, до което се стигнахме за около половин час ходене пеша. С всяка крачка тъмнината отстъпваше на светлината, а оранжево, виолетовите багри заливаха облаците и заснежената планина.
Втренчен в далечината, озари ме първия слънчев лъч. Спря дъха ми.
После дълбоко въздъхнах.
На глас проговори устата ми вместо мен: „Напускам работа, взимам живота си в моите ръце”.
Слънчевият диск проряза хоризонта и светлина озари всичко надлъж и на шир. Само седмица след като бях разбрал за посрещането на изгрева, той промени живота ми. Обърнах се и прегърнах Лили с благодарността на цялото си същество. Пътувайки обратно към Пловдив със споделено пътуване, осъзнах колко сме далеч и всъщност колко сме близо от решенията водещи след гласа на сърцето ни.
Реших, че от тук нататък ще правя компромиси с всичко и всички, но не и със собствения си живот. Дадох си седмица преди да говоря с шефовете, за да премисля все пак някои неща. След седем дни още нямах никаква идея какво ще правя с живота си, но все така бях жаден за промяна и пуснах предизвестие за напускане. Малко се притеснявах преди да говоря с шефовете ми Младен и Д-р Младенов, които безкрайно много уважавам заради шансовете, които са ми дали да науча толкова много неща. Незнайно защо въпреки лоялността си се чувствах като предател. Може би, защото те и колегите ми бяха като семейство с което съм израснал. Вътрешно знаех, че е дошъл момента, в който трябва да им благодаря и да продължа по пътя на живота си. Зад гърба ми вече беше 9 годишен период, а аз бях на едва 26 години. Само до преди 6 месеца имах близо шест годишна щастлива връзка, годеж и дата за сватба. Промените в живота ми нахлуваха една подир друга, а свободата и щастието ме обземаха всекидневно.
И така скочих в неизвестното, отказвайки се от прекрасното, за да освободя място за вълшебното.

Нови хоризонти

Спи ми се, но вътрешно грея,
осъзнавам че в момента щастието сея.

Окрилен с усмивка живея,
разума и сърцето в едно да слея.

В небесата егоистично се рея
а всяка негативна мисъл като вятър ще отвея.

Избрал съм свободен живот - необикновен,
за да бъда от хиляди възможности заобиколен.

Да бъда щастлив сам с мен,
и да дам плод докато още съм зелен.

Вселената мила и грижовна,
развали илюзията ми лъжовна.

Страховете си приемам а не искам да ги превъзмогна,
за всичко вярата в сърцето е "виновна"

Дори не мисля до къде ще ме отведе,
знам че света е пълен с безкрай светове.

В себе си събирам всички цветове,
защото съм цялостен а не разделен на две.

Най-доброто предстои зная го добре,
Хубаво ми е с други и със себе си на саме.

23.01.2015
Румениге