Прочетен: 319 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2017 20:05
Поради късният час и липсата на личен автомобил, се наложи да се обърна към някой за съдейстие. Знаех, че реално в Пловдив по всяко време на денонощието има към кого да се обърна и в първия момент се сетих за Жорката. Той ми е приятел от няколко години, който ми е помагал с какво ли не в доброволческите лагери преди и след ежегодните издания на WakeЪп!.
Звъня му, но не ми вдигна, при което без да знам защо бях сигурен, че не спи. Писах му съобщение, че е важно да се чуем сега и само след няколко секунди той ми се обади.
Изстрелях му няколко бързи изречения. Нещо от сорта на "Време е за промяна и не мога да чакам повече. Тръгваме за София сега. Само ти можеш да ми помогнеш". Пита ме дали съм добре и измърмори нещо, че не можел, защото бил пил и даже продължавал сам у тях.
Питах го за адреса му, като му заявих, че аз ще карам, щом той не може. Няколко пъти се опита да ме разубеди с разни въпроси, но след като усети, че съм решен каза адреса си и аз тръгнах на мига.
Чакаше ме пред тях зареден с хиляди въпроси защо и как. Качихме се в колата и я подкарах право към София. Карахме бавно заради мъглите и заледения път.
Малко след 4 сутринта бяхме в квартал Карпузица, в подножието на заснежената тогава Витоша. Лили ни посрещна и ни покани да влезем в дома и.
Жоро едвам гледаше и бързо заспа, а ние втренчени един в друг като в огледала се заприказвахме до забрава. След няколко часа той се събуди и ни намери, както ни беше оставил. Каза ми, че съм луд с усмивка и си тръгна за Пловдив.
В 8:30 се обадих на Младен, който бе шефът ми по това време, за да му кажа какво се случва. Винаги ме е разбирал и подкрепял, така бе и тогава. Това бе първият ден в девет годишната ми служба, в който без причина и без да го предупредя предварително не отидох на работа. Вечна благодарност към него и работата, която в последствие разбрах, че е била много сериозна школа подготвяща ме за предстоящите събития от моя живот.
Почти без да мигнем бяхме влезли в интересно състояние, в което потънахме в разговори за живота, смъртта, мечтите и надеждите.
януари / 2017