Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2017 20:05 - Пътепис - Поривът на свободния дух / част 2 - Извън правилата
Автор: rumenige Категория: Лични дневници   
Прочетен: 319 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 25.01.2017 20:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
част 2 - Извън правилата

Поради късният час и липсата на личен автомобил, се наложи да се обърна към някой за съдейстие. Знаех, че реално в Пловдив по всяко време на денонощието има към кого да се обърна и в първия момент се сетих за Жорката. Той ми е приятел от няколко години, който ми е помагал с какво ли не в доброволческите лагери преди и след ежегодните издания на WakeЪп!.

Звъня му, но не ми вдигна, при което без да знам защо бях сигурен, че не спи. Писах му съобщение, че е важно да се чуем сега и само след няколко секунди той ми се обади.
Изстрелях му няколко бързи изречения. Нещо от сорта на "Време е за промяна и не мога да чакам повече. Тръгваме за София сега. Само ти можеш да ми помогнеш". Пита ме дали съм добре и измърмори нещо, че не можел
, защото бил пил и даже продължавал сам у тях.
Питах го за адреса му, като му заявих, че аз ще карам
, щом той не може. Няколко пъти се опита да ме разубеди с разни въпроси, но след като усети, че съм решен каза адреса си и аз тръгнах на мига.
Чакаше ме пред тях зареден с хиляди въпроси защо и как. Качихме 
се в колата и я подкарах право към София. Карахме бавно заради мъглите и заледения път.

Малко след 4 сутринта бяхме в квартал Карпузица, в подножието на заснежената тогава Витоша. Лили ни посрещна и ни покани да влезем в дома и.

Жоро едвам гледаше и бързо заспа, а ние втренчени един в друг като в огледала се заприказвахме до забрава. След няколко часа той се събуди и ни намери, както ни беше оставил. Каза ми, че съм луд с усмивка и си тръгна за Пловдив.

В 8:30 се обадих на Младен, който бе шефът ми по това време, за да му кажа какво се случва. Винаги ме е разбирал и подкрепял, така бе и тогава. Това бе първият ден в девет годишната ми служба, в който без причина и без да го предупредя предварително  не отидох на работа. Вечна благодарност към него и работата, която в последствие разбрах, че е била много сериозна школа подготвяща ме за предстоящите събития от моя живот.

Почти без да мигнем бяхме влезли в интересно състояние, в което потънахме в разговори за живота, смъртта, мечтите и надеждите.

януари / 2017




Гласувай:
1



1. palada - Много интересно!
25.01.2017 21:06
Чакам продължението!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumenige
Категория: Лични дневници
Прочетен: 825696
Постинги: 402
Коментари: 322
Гласове: 1029
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930