Постинг
31.10.2016 19:38 -
20 месеца като 20 години
20 месеца като 20 години
От двадесет месеца съм щастлив пенсионер.
Понякога нямам и лев но се чувствам милионер.
Будя се когато се наспя.
Спонтанно съществувам без да кроя.
Когато нейде усетя че се бъгвам,
без да се замисля ставам и си тръгвам.
Научих се да приемам себе си, хората и системата.
Неспирно от тогава награждава ме вселената.
Ходя бавно и за никъде на бързам.
Здравословен егоист съм и не се обвързвам.
Правя само това което харесвам,
но и често комфортната зона напускам себе си да тествам.
С малко, истински се задоволявам.
Време имам и на всеки миг се наслаждавам.
Стремежи проявявам към неспирна промяна.
Мечтая в едно да слея личностите в мене двама.
Забравих какво е дните ми да са едни и същи.
Все по рядко изпитвам нужда да се прибирам вкъщи.
Попадам на интересни хора и нови места
Редовно от наслада ми спира дъха.
Не мисля за утре нито за вчера
и не ме е грижа къде ще легна след вечеря.
Случки всякакви повечето положителни,
на другите им лепя етикета поучителни.
Изгреви посрещам и залези изпращам.
Какво е "тук и сега" тепърва започвам да схващам.
Благодарност към твореца изпитвам безкрайна,
Че разкрива пред мен за безсмъртието тайна.
31.10.2016
Румениге
От двадесет месеца съм щастлив пенсионер.
Понякога нямам и лев но се чувствам милионер.
Будя се когато се наспя.
Спонтанно съществувам без да кроя.
Когато нейде усетя че се бъгвам,
без да се замисля ставам и си тръгвам.
Научих се да приемам себе си, хората и системата.
Неспирно от тогава награждава ме вселената.
Ходя бавно и за никъде на бързам.
Здравословен егоист съм и не се обвързвам.
Правя само това което харесвам,
но и често комфортната зона напускам себе си да тествам.
С малко, истински се задоволявам.
Време имам и на всеки миг се наслаждавам.
Стремежи проявявам към неспирна промяна.
Мечтая в едно да слея личностите в мене двама.
Забравих какво е дните ми да са едни и същи.
Все по рядко изпитвам нужда да се прибирам вкъщи.
Попадам на интересни хора и нови места
Редовно от наслада ми спира дъха.
Не мисля за утре нито за вчера
и не ме е грижа къде ще легна след вечеря.
Случки всякакви повечето положителни,
на другите им лепя етикета поучителни.
Изгреви посрещам и залези изпращам.
Какво е "тук и сега" тепърва започвам да схващам.
Благодарност към твореца изпитвам безкрайна,
Че разкрива пред мен за безсмъртието тайна.
31.10.2016
Румениге
Търсене
За този блог
Гласове: 1029
