Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2016 20:25 - Ошо - Седем годишните цикли на живота
Автор: rumenige Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1055 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.09.2016 20:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 СЕДЕМГОДИШНИТЕ ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Добре е да се разбере, че животът има свой вътрешен шаблон. Както казват физиолозите, на всеки седем години тялото и умът преминават през криза и промяна. На всеки седем години всички клетки в тялото се подменят, напълно се подновяват. Всъщност ако живееш седемдесет години, което е средната граница, тялото ти ще умре десет пъти. На всеки седем години всичко се сменя - все едно като смяната на сезоните. За седемдесет години цикълът се завършва. Линията, която тръгва от раждането, идва до смъртта, цикълът се затваря за седемдесет години. Той има десет раздела.

Всъщност животът на човека не трябва да се дели на детство, младост, старост - това не е много научно, защото на всеки седем години започва нова възраст, прави се нова стъпка. През първите седем години детето е центрирано в себе си, като че ли то е центърът на целия свят. Цялото семейство се върти около него. Каквито и да са му нуждите, те трябва да се изпълняват незабавно, иначе детето ще избухне в раздразнение, в гняв, в ярост. То живее като император, като истински император - майката, бащата, всички са му слуги и цялото семейство съществува просто заради него. И то, разбира се, си мисли, че същото важи и за целия свят. Луната изгрява заради него, слънцето изгрява заради него, сезоните се сменят заради него. Детето в продължение на седем години е абсолютно егоистично, центрирано в себе си. Ако питате психолозите, те ще кажат, че в продължение на седем години детето се самозадоволява, то е в мастурбативен стадий. То няма нужда от нищо, от никого. То се чувства завършено.

След седем години - рязка промяна. Детето не е вече себе-центрирано, то става ексцентрично, в буквалния смисъл. Ексцентрично - думата означава „излизане от центъра". То се движи към другите. Другият човек става важен за него - приятелите, тайфата... Сега то вече не се интересува от себе си - интересува се от другия човек, от по-големия свят. То навлиза в приключението да разбере кой е този „друг". Изследването започва.

След седмата година детето започва да задава много въпроси. То пита за всичко. То става голям скептик, защото неговото изследване е в ход. То задава милиони въпроси. Отегчава до смърт родителите си, става много досадно. То се интересува от другите и всичко в света му е интересно. Защо са зелени дърветата? Защо Бог е създал света? Защо това е така? То се настройва все по-философски и по-философски - изследването, скептицизмът, настояването да навлезе в нещата.

То убива пеперудата, за да види какво има вътре, счупва играчката само за да види как работи, хвърля часовника на земята просто за да погледне вътре в него, да види как тик-така и звъни - какво става вътре? То започва да се интересува от другия човек - но другият все още е от същия пол. Момчето не се интересува от момичета. Ако другите момчета се интересуват от момичета, то ще ги смята за мамини синчета. Момичетата не се интересуват от момчета. Ако някое момиче се интересува от момчета и си играе с тях, ще я смятат за мъжкарана, за ненормална, за особена - нещо й има. Този втори стадий психоаналитиците и психолозите биха нарекли хомосексуален.

След четиринадесетата година се отваря една трета врата. Момчетата вече не се интересуват от момчета, момичетата не се интересуват от момичета. Те са любезни, но неза-интересувани. Ето защо всяко приятелство, което се случва между седмата и четиринадесетата година, е най-дълбокото, защото умът е хомосексуален, и такова приятелство никога вече няма да се случи в живота. Такива приятели остават приятели завинаги, толкова дълбока е била връзката. Ако вие се сприятелявате с хората, това си остава запознанство, а не този дълбок феномен, който се е случил между седмата и четиринадесетата година.

Но след четиринадесетата година момчето вече не се интересува от момчета. Ако всичко върви нормално, ако то не заседне някъде, ще започне да се интересува от момичета. Сега юношата става хетеросексуален - не само се интересува от другите, но наистина от другия - защото когато едно момче се интересува от момчета, момчето може да е „другият", но все още си е момче като него самото, а не точно другият човек. Когато юношата се заинтересува от момичетата, сега той наистина се интересува от противоположното, от истински другия човек. Когато момиче се заинтересува от някое момче, навлиза светът.

Четиринадесетата година е година на велика революция. Полът съзрява, човек започва да мисли в термините на пола; сексуалните фантазии заемат първо място в сънищата. Юношата става голям Дон Жуан, започва да ухажва. Появява се поезия, романтика. Той навлиза в света.

До двадесет и първата година - ако всичко върви нормално и ако детето не бъде насилвано от обществото да прави неестествени неща - до двадесет и първата година младият човек започва да се интересува повече от амбиции, отколкото от любов. Той иска да има Ролс Ройс, да има голям дворец. Иска да успее, да стане един Рокфелер, да стане министър-председател. Амбициите излизат на първо място - желанията за добро бъдеще, за успех в живота, цялата му грижа е как да успее, как да се състезава, как да напредва в борбата.

Сега той навлиза не само в света на природата, но и в света на хората, навлиза на пазара. Навлиза в света на лудостта. Сега пазарът става най-важното нещо. Цялото му същество се устремява към пазара - пари, власт, престиж.

Ако всичко върви правилно - както никога не става, аз говоря за един абсолютно естествен феномен - към двадесет и осмата си година мъжът вече не се опитва да търси приключения. От двадесет и една до двадесет и осем годишна възраст човек живее в приключения, а към двадесет и осем годишната си възраст започва да осъзнава, че не всички желания могат да бъдат изпълнени. Има по-голямо разбиране за това, че много желания са невъзможни. Ако си глупак, можеш да ги следваш, но интелигентните хора към двадесет и осмата си година влизат в една друга врата. Те започват повече да се интересуват от сигурност и удобства, и по-малко от приключения и амбиции. Те започват да се установяват. Двадесет и осмата година е краят на хипарството.

На двадесет и осем годишна възраст хипитата стават конформисти, революционерите престават да бъдат революционери - те започват да се установяват, да търсят удобен живот, малка сметка в банката. Те не искат да са Рокфелери - край с това, този стремеж вече го няма. Те искат малка къща, но да е установено, удобно място за живеене; искат сигурност, така че поне това да могат винаги да си го имат; искат малко пари в банката. Някъде на около двадесет и осем годишна възраст отиват в осигурителната компания. Започват да се установяват. Сега скитникът вече не е скитник. Той си купува къща, започва да живее в нея, цивилизова се. Думата цивилизация идва от латинската дума цивис, гражданин. Сега той вече става част от селището, от града, от установения живот. Той вече не е скитник, чергарин. Вече не ходи в Катманду и Гоа. Вече не ходи никъде - край, достатъчно е пътувал, достатъчно е научил, сега иска да се установи и да си почине малко.

Към тридесет и петата година жизнената енергия достига своята точка омега. Кръгът е наполовина завършен и енергиите започват да западат. Сега човекът не само се интересува от сигурност и удобства, но става и консерватор, става ортодоксален. Той не само престава да се интересува от революция, но става и антиреволюционер. Той сега е против всякаква промяна, става конформист. Той е против всички революции; той желае да се запази статуквото, защото вече се е установил и ако нещо се промени, всичко ще се разбута. Той сега говори против хипитата, против бунтарите; той наистина вече е станал част от установения ред.

И това е естествено - освен ако няма нещо сбъркано, човек няма вечно да си остане хипи. Това е една фаза, добре е да се мине през нея, но не е хубаво да се остава там. То означава да заседнеш на определен стадий. Било е добре да си хомосексуален между седем и четиринадесет годишна възраст, но ако човек остане хомосексуален през целия си живот, това означава, че не е израснал, че не е възрастен. Той трябва да има връзка с жена, това е част от живота. Другият пол трябва да стане важен, защото само тогава ще можеш да познаеш хармонията на противоположностите, конфликта, нещастието и екстаза - както мъката, така и екстаза. Това е обучение, необходимо обучение.

Към тридесет и пет годишна възраст човек трябва да стане част от конвенционалния свят. Той започва да вярва в традицията, в миналото, във Ведите, в Корана, в Библията. Той е напълно против всякаква промяна, защото всяка промяна означава животът ти да се разстрои, а сега имаш много какво да губиш. Не можеш да си за революцията - ти искаш да защитиш... Човек започва да поддържа закона, съдилищата и правителството. Той вече не е анархист, а е изцяло за правителството, за нормите, за правилата, за дисциплината.

Към четиридесет и втората година на повърхността излизат всякакви физически и душевни болести, защото сега животът запада. Енергията се движи към смъртта. Докато 6 началото енергиите ти са се засилвали и си ставал все пожизнен и по-жизнен, енергичен, ставал си все по-силен и по-силен, сега става точно обратното - ставаш все по-слаб с всеки изминал ден. Но навиците ти упорстват. До тридесет и пет годишна възраст си ял достатъчно, но ако сега продължиш с навика си, ще започнеш да затлъстяваш. Сега няма нужда от толкова много храна. Имало е нужда от нея, но сега тя не е необходима, защото животът се движи към смъртта, той няма нужда от толкова много храна. Ако продължаваш да си пълниш корема както си правил преди, тогава ще започнат да се случват всякакви болести: високо кръвно, сърдечен удар, безсъние, язви - всички те се случват на възраст около четиридесет и две години, тази възраст е един от най-опасните моменти. Косата започва да пада, посивява. Животът се превръща в смърт.

На около четиридесет и две годишна възраст религията за първи път започва да придобива важност. Ти и преди може да си чоплил оттук-оттам религията, но сега тя започва да става за първи път важна - защото религията силно се интересува от смъртта. Сега смъртта приближава и се появява първото желание за религия.

Карл Густав Юнг е писал за това, че през целия си живот е наблюдавал как хората, идващи при него на възраст около четиридесет години, винаги имат нужда от религия. Ако те се побъркат, невротизират се, развият някаква психоза, не може да им се помогне по друг начин освен ако не им се дадат дълбоки основи в религията. Те имат нужда от религия, религията е тяхната основна нужда. И ако обществото е светско и ако никога не са те учили на религия, към четиридесет и две годишната възраст идва най-голямата трудност - защото обществото не ти дава никакъв изход, никаква врата, никаква посока.

Когато си бил на четиринадесет, обществото е било добро за теб, защото то осигурява достатъчно секс - цялото общество е сексуално; сексът изглежда е единствената стока, скрита във всеки продукт. Ако искаш да продадеш десеттонен камион, пак трябва да използваш гола жена. Или пък паста за зъби - и там също. Дали камион или паста за зъби, няма значение: там отзад винаги има някаква гола жена, която ти се усмихва. Всъщност това, което се продава, е жената. Не камионът, не пастата за зъби, жената се продава. И тъй като се появява жена, усмивката на жената върви заедно с пастата за зъби, трябва да купиш и пастата за зъби. Навсякъде се продава секс.

Така че това общество, светското общество, е добро за младите хора. Но те няма вечно да останат млади. Когато станат на четиридесет и две, изведнъж обществото ги оставя в някаква безтегловност. Те не знаят какво да правят сега. Те се невротизират, защото не знаят, никога не са ги обучавали, никаква дисциплина за посрещане на смъртта не им е била преподавана. Обществото ги е подготвило за живота, но никой не ги е учил как да се подготвят за смъртта. Те имат нужда от не по-малко обучение за смъртта, отколкото за живота.

Ако ми позволят, аз бих разделил университетите на две части: една част за млади хора, а друга за стари. Младите хора ще идват да учат изкуството на живота - секс, амбиция, борба. След това, когато станат по-възрастни и достигнат четиридесет и две годишна възраст, отново ще се върнат в университета, за да научат за смъртта, за Бога, за медитацията - защото сега предишните университети не биха били от никаква полза за тях. Те ще имат нужда от ново обучение, от нова дисциплина, така че да се установят в новата фаза, която им се случва.

Това общество ги оставя в безтегловност, ето защо на Запад има толкова много душевни болести. На Изток не са чак толкова. Защо? - защото Изтокът все още дава някакво обучение в религията. То не е изчезнало напълно - колкото и да е фалшиво, псевдо, все още го има, то съществува току зад ъгъла. Не е вече на пазара, не е вече във водовъртежа на живота, а встрани - но съществува храмът. Встрани от живота, но все още съществува. Трябва да изминеш няколко крачки и да отидеш там, все още го има.

На Запад религията не е вече част от живота. На около четиридесет и две годишна възраст всеки западен човек непременно преминава през психологически проблеми. Появяват се хиляди видове неврози - и язви. Язвите са следите от амбицията. Амбициозният човек не може да няма язви в стомаха -амбицията те хапе, яде те. А язвата не е нищо друго освен самоизяждане. Толкова си напрегнат, че си започнал да ядеш облицовката на собствения си стомах. Толкова си напрегнат, стомахът ти е толкова напрегнат, че никога не се отпуска. Винаги, когато умът е напрегнат, и стомахът е напрегнат.

Язвите са следите от амбицията. Ако имаш язви, това показва, че си много успешен човек. Ако нямаш язви, значи си беден, животът ти се е провалил, ти напълно си се провалил. Ако първият ти сърдечен удар се е случил на около четиридесет и две годишна възраст, значи много си успял. Станал си най-малкото министър в кабинета или богат индустриалец, или известен актьор - иначе как ще обясниш сърдечния удар? Сърдечният удар е дефиницията за успех.

Всички успели хора получават сърдечен удар, не може да не получат. Целият им организъм е претоварен с токсични елементи: амбиция, желание, бъдеще, утре, което никога не идва. Живял си в мечти, но организмът ти вече не може повече да търпи това. И толкова много се напрягаш заради бъдещето, че това се е превърнало в твой начин на живот. То вече е един дълбоко вкоренен навик.

На четиридесет и две годишна възраст отново става рязка промяна. Човек започва да мисли за религия, за другия свят. Животът започва да го натоварва прекалено много, а толкова малко време остава - как да постигнеш Бог, нирвана, просветление? Оттук и теорията за прераждането: „Не се бой. Отново ще се родиш, все отново и отново, и колелото на живота ще продължава все да се движи и да се движи. Не се страхувай: има достатъчно време, достатъчно вечност е останала - можеш да постигнеш."

Ето защо в Индия са се родили три религии - джайнизъм, будизъм и хиндуизъм, - които в нищо не са съгласни една с друга освен по отношение на прераждането. Толкова различни теории, не са съгласни дори по основните неща за Бога, за природата на аза... но се съгласяват що се отнася до теорията на прераждането - сигурно има нещо в това. Всички те имат нужда от време, защото за да постигнеш Брахман -хиндуистите го наричат Брахман - има нужда от много време. Това е толкова голяма амбиция, а ти си започнал да се интересуваш едва на четиридесет и две годишна възраст. Само двадесет и осем години ти остават.

А това е само началото на интереса. Всъщност на четиридесет и две години отново ставаш дете в света на религията, а ти остават само двадесет и осем години. Времето изглежда толкова кратко, съвсем недостатъчно да постигнеш такива огромни висини - Брахман, както го наричат хиндуистите. Джайнистите го наричат мокша, абсолютната свобода от всички минали карми. Но миналото съдържа хиляди и милиони животи -как ще се справиш за двадесет и осем години? Как ще анулираш цялото минало? Такова огромно минало има там, добри и лоши карми - как ще изчистиш напълно всичките си грехове за двадесет и осем години? Изглежда несправедливо! Бог иска толкова много, че не е възможно. Ако са ти дадени само двадесет и осем години, ще се обезсърчиш. Но и будистите, които не вярват в Бог, не вярват в душата - те също вярват в прераждането. Нирвана, крайната празнота, тоталната празнота... когато си се напълнил с толкова много боклук от толкова много животи, как ще се разтовариш за двадесет и осем години? Толкова е много, че задачата изглежда невъзможна. Така че всички те са се съгласили по отношение на едно нещо: че има нужда от повече бъдеще, от повече време.

Винаги когато имаш някаква амбиция, има нужда от време. А според мен религиозният човек няма нужда от време. Той е освободен тук и сега, той постига Брахман тук и сега, той е избавен, просветлен тук и сега. Религиозият човек изобщо няма нужда от време, защото религията се случва в един момент извън времето. Той се случва сега, той винаги се случва сега - и никога по друг начин. Никога не се е случвал по някакъв друг начин.

На четиридесет и две годишна възраст се появява първият подтик - смътен, неясен, объркан. Ти даже не осъзнаваш какво се случва, но започваш да гледаш храма с изострен интерес. Понякога, между другото, като случаен посетител, влизаш и в църквата. Понякога - като имаш време, като нямаш какво да правиш - започваш да поглеждаш в Библията, която събира прах на масата. Смътно, не съвсем ясно, точно както едно малко дете, на което не му е ясно за секса, започва да си играе с половия си орган, без да знае какво прави. Един неясен подтик... Понякога човек сяда сам 6 тишина, изведнъж се чувства в мир, без да знае какво прави. Понякога започва да повтаря някаква мантра, чута в детството. Старата му баба я е казвала - като се чувства напрегнат, човек започва да я повтаря. Започва да търси, да търси някакъв гуру, някой, който да го води. Приема посвещение, започва да учи мантра, да я повтаря понякога, след което я забравя за няколко дни, отново я повтаря... смътно търсене, напипване в тъмнината.

Към четиридесет и деветата година търсенето се изяснява - седем години му трябват на търсенето, за да се изясни. Сега се появява решимост. Вече не се интересуваш от другите, особено ако всичко се е наредило както трябва - и това трябва да го повтарям все отново и отново, защото нещата никога не са както трябва - на четиридесет и девет години мъжът спира да се интересува от жени. Жената престава да се интересува от мъже - менопаузата, четиридесет и деветата година. Човекът вече не се чувства сексуален. Всичко това му се вижда малко детинско, малко незряло.

Но обществото може да те принуди... На Изток винаги са били против секса и са потискали секса. Когато момчето стане на четиринадесет години, те потискат сексуалността му и искат да вярват, че момчето е все още дете, че не мисли за момичета. Може би другите момчета - такива винаги има в квартала, - но не и твоето момче, то е невинно като детенце, като ангелче. И то изглежда много невинно, но това не е вярно - то фантазира. Момичето е влязло в съзнанието му, трябвало е да влезе, то е естествено - и сега юношата трябва да крие. Той започва да онанира и трябва да крие това. Започва да се изпразва насън и трябва да го крие.

На Изток четиринадесетгодишното момче придобива чувство за вина. Нещо лошо се случва - и то само на него, защото младежът не може да знае, че всички навсякъде са същите като него. А от него се очаква много - да си остане ангел, девствен, да не мисли за момичета, дори и да не сънува за тях. Но той вече се е заинтересувал - а обществото го потиска.

На Запад това потискане е изчезнало, но друго се е появило - и това трябва да се разбере, защото чувството ми е, че обществото никога не може да бъде непотискащо. Ако изостави едно потискане, незабавно започва друго. Сега на Запад потискането е на възраст около четиридесет и девет години: хората биват принуждавани да продължават със секса, защото отвсякъде ги учат: „Какво правиш? - човек може да бъде сексуално потентен чак до деветдесетгодишна възраст!" Това го казват големи авторитети. А ако не си потентен и не се интересуваш, започваш да се чувстваш виновен. На четиридесет и девет годишна възраст човек започва да се чувства виновен, че не прави любов толкова много, колкото би трябвало.

А има учители, които непрестанно проповядват: „Това са глупости. Ти можеш да правиш любов, можеш да се любиш чак до деветдесет години. Продължавай да правиш любов." И те казват, че ако спреш да правиш любов, ще загубиш потентността си, а ако продължаваш, органите ти ще продължат да функционират. Ако спреш, и те ще спрат, и веднъж щом спреш със секса, жизнената ти енергия ще отпадне и ти скоро ще умреш. Ако съпругът спре, съпругата му се нахвърля: „Какво правиш?" Ако съпругата спре, съпругът и се кара: „Това противоречи на психолозите и може да предизвика някаква перверзия."

На Изток ние сме сторили една глупост, а и на Запад, в древността, са сторили същата глупост. Да позволиш на едно четиринадесетгодишно дете да стане сексуално потентно - а това толкова естествено става - било против религията. Детето не може нищо да направи, това е отвъд неговия контрол. Какво може да направи? Как да го направи? Всички учения за целомъдрие на четиринадесетгодишна възраст са глупави, ти така потискаш човека. Но старите авторитети, традиции, гурувци, старите психолози и религиозни хора - всички те са били против секса, цялата власт е била против секса. Детето е било потиснато, създала се е вина. Природата е била възпрепятствана.

Сега от друга страна се прави точно обратното. Психолозите принуждават хората да продължават да правят любов -инак ще си загубиш жизнеността. А на четиридесет и девет годишна възраст... така както на четиринадесет години сексът се появява естествено, така на четиридесет и девет години той естествено спада. Така трябва да е, защото всеки кръг трябва да се завърши.

Ето защо в Индия сме решили, че на петдесетгодишна възраст човек трябва да започне да става банпрастх, да обърне очи към гората и да загърби пазара. Банпрастх е една прекрасна дума - тя означава човек, който е започнал да гледа към Хималаите, към горската пустош. Сега е обърнал гръб на живота, на амбициите, на желанията и на всичко останало -край вече. Той започва да върви към усамотението, към това да бъде сам себе си.

Преди това животът е бил твърде натрапчив и той не е могъл да остане сам -имало е отговорности, които е трябвало да се носят, деца, които да се отглеждат. Сега те вече са пораснали. Оженили са се - докато станеш на четиридесет и девет години, децата ти са се оженили, установили са се. Те Вече не са хипита, сигурно са станали на двадесет и осем години. Те ще се установят - сега ти можеш да се разустановиш. Вече можеш да отидеш отвъд дома, да станеш бездомен. На четиридесет и девет годишна възраст човек започва да гледа към горската пустош, да се движи навътре, да става интровертен, да става все по-медитативен и по-медитативен и изпълнен с молитвено настроение.

На петдесет и шест годишна възраст отново става промяна, революция. Вече не е достатъчно да гледаш към Хималаите - човек трябва наистина да пътува, да отиде там. Животът приключва, смъртта приближава. На четиридесет и девет годишна възраст човек престава да се интересува от другия пол. На петдесет и шест години човек трябва да престане да се интересува от другите, от обществото, от социалните условности, от клубовете. На петдесет и шест годишна възраст човек би трябвало да се оттегли от всички ротариански и Лайънс клубове - това вече изглежда глупаво, детинско. Отиди В някой ротариански или Лайънс клуб и виж хората, облечени в официални костюми и всичко останало - изглежда тийнейджърско, детинско. Какво правят те? Лъвове - самото име изглежда глупаво. Ако е за малки деца, добре - за малките деца вече имат „Клъб"- клубове, а за жените - клубове на „лъвиците." За кутретата.е съвсем намясто, но за лъвовете и лъвиците...? Това показва, че умовете им са посредствени.

На петдесет и шест годишна възраст човек би трябвало да е толкова зрял, че да излезе от всички социални обвързаности. Стига толкоз! Живял е достатъчно, научил е достатъчно, нека сега благодари на всички и да напусне това. Петдесети шест години е възрастта, на която човек естествено би трябвало да стане санясин. Трябва да приеме саняс, да се отрече, това е естествено - както си влязъл, така би трябвало и да се отречеш. Животът би трябвало да има вход, както и изход - иначе би бил задушаващ. Ако влезеш и никога не излезеш, ще кажеш, че се задушаваш, че си в агония. Има изход, и той е саяяе - ти излизаш от обществото. Към петдесет и шест годишна възраст Вече не се интересуваш дори и от другите. На шестдесет и три годишна възраст отново ставаш дете, интересуваш се само от себе си. Ето това е медитацията - да се движиш навътре, като че ли всичко друго е отпаднало и само ти съществуваш. Ти отново ставаш дете -естествено, много обогатено от живота, много зряло, разбиращо, с голяма интелигентност. Сега отново ставаш невинен Започваш да се движиш навътре. Останали са само седем години и трябва да се приготвиш за смъртта. Трябва да си готов да умреш.

А какво представлява готовността да умреш? Готовност да умреш означава да умреш празнувайки. Да умреш щастливо, радостно, да умреш на драго сърце, приветствайки смъртта, това означава да си готов. Бог ти е дал възможност да учиш, да бъдеш, и ти си учил. Сега би искал да си починеш. Сега би искал да отидеш в своя последен дом. Пребивавал си известно време. Скитал си из една непозната земя, живял си с непознати хора, обичал си тези странници и си научил много. Сега времето е дошло: принцът трябва да се върне в собственото си царство.

Шестдесет и три години е времето, когато човек става напълно затворен в себе си. Цялата енергия се движи все навътре и навътре и навътре, обръща се навътре. Ти се превръщаш в един кръг от енергия, която не се движи наникъде. Няма четене, няма много приказване Ти ставаш все по-тих, все повече и повече със себе си, оставайки напълно независим от всичко, което е около теб. Енергията малко по малко спада.

Към седемдесетгодишна възраст вече си готов. И ако си следвал този естествен модел, точно преди смъртта си - девет месеца преди своята смърт - ще разбереш, че смъртта идва. Както детето трябва да прекара девет месеца в утробата на майка си, същият цикъл се повтаря напълно, съвършено, с всички подробности. Когато идва смъртта, девет месеца преди това, ти ще знаеш. Сега влизаш отново в утробата. Тази утроба вече не е утробата на майката, тази утроба е вътре в теб.

Индийците наричат светая светих на храма гарбха, утроба. Когато отидеш в храма, най-вътрешната част на храма се нарича утроба. Тя е наречена така много символично, много преднамерено: това е утробата, в която човек трябва да влезе. В последната фаза - девет месеца - човек влиза в себе си, неговото собствено тяло се превръща в утроба. Човек отива в най-вътрешното светилище, където пламъкът винаги гори, където винаги има светлина, където е храмът, където Бог винаги е живял. Това е естественият процес.

За този естествен процес няма нужда от бъдеще. В този момент трябва да живееш естествено. Следващият момент ще дойде от само себе си. Просто както едно дете расте и се превръща в младеж - няма нужда това да се планира, човек просто става; това е естествено, то се случва. Както реката тече и идва до океана, по същия начин и ти течеш и идваш до края, до океана. Но човек трябва да остане естествен, да тече и да е в момента. Веднъж щом започнеш да мислиш за бъдещето, за амбицията и за желанието, ти пропускаш този момент. А когато този момент се пропусне, той ще създаде перверзия, защото винаги ще ти липсва нещо, ще има празнина.

Ако детето не е изживяло добре своето детство, тогава това неизживяно детство ще навлезе в неговата младост -защото къде иначе ще отиде? То трябва да се изживее. Когато детето стане на четири години и танцува, скача и тича наоколо, лови пеперуди, това е прекрасно. Но когато един млад мъж на двадесет години хукне след пеперудите, той е побъркан - тогава трябва да го вземат в болницата, защото е душевно болен. Не е имало нищо лошо това да се прави на четиригодишна възраст, то е било просто естествено, нещо, което е трябвало да се прави. То е било правилното нещо за правене - ако едно дете не тича след пеперудите, има нещо не както трябва, то трябва да бъде заведено на психоаналитик. На тази възраст е било нормално - но когато стане на двадесет години и тича след пеперудите, тогава може да се подозира, че има нещо не наред, че човекът не е пораснал. Тялото е пораснало, умът изостава. Трябва да е нещо в детството - не са му позволили да го изживее напълно. Ако изживее детството си напълно, човекът ще стане млад мъж, прекрасен, свеж, незамърсен от детството. Той ще напусне детството си така, както змията излиза от старата си кожа. Ще излезе от него свеж. Ще има интелигентността на младия човек и няма да изглежда бавноразвиващ се.

Изживей младостта си напълно. Не слушай древните авторитети, просто ги избутай от пътя. Не ги слушай - защото те са убили младостта, потиснали са младостта. Те са против секса, а ако някое общество е против секса, тогава сексът се разпростира из целия ти живот, превръща се в отрова. Изживей го! Наслади му се!

Между четиринадесет и двадесет и една година момчето е в най-високия връх на своята сексуалност. Всъщност юношата достига върха на сексуалността около седемнадесет или осемнадесет годишна възраст. Никога вече той няма да е толкова потентен и ако тези моменти се пропуснат, той никога няма да постигне прекрасния оргазъм, който е могъл да постигне на около седемнадесет или осемнадесет годишна възраст.

Аз непрестанно изпадам в затруднено положение, защото обществото ви принуждава да оставате девствени поне до двадесет и една годишна възраст - това означава, че най-великата възможност за постигане на секса, за научаване на секса, за навлизане в секса, ще бъде пропусната. Докато станеш на двадесет и една, двадесет и две години, ти си вече стар що се отнася до секса. Около седемнадесетгодишната си възраст си бил на върха - толкова потентен, толкова силен, че оргазмът, сексуалният оргазъм би се разлял до всяка твоя клетка. Цялото ти тяло би се изкъпало в банята на вечното блаженство. А когато казвам, че сексът може да се превърне в самадхи, в свръхсъзнание, не казвам това за хора, които са на седемдесет, помнете! Казвам го за хора на седемнадесет годишна възраст. Що се отнася до книгата ми От секс към свръхсъзнание... идват при мен разни старци и ми казват: „Чели сме книгата ти, но никога не можем да постигнем такова нещо." Че как ще можете? Пропуснали сте времето и то не може да се замени. А аз не съм виновен - обществото ви е виновно, а вие сте го слушали.

Ако на младия човек се позволи да прави свободен, напълно свободен секс на възраст между четиринадесет и двадесет и една годиш, той никога няма да се притеснява за секса. Той ще е напълно свободен. Няма да разглежда списания Плейбой и Плейгърл. Няма да крие грозни, неприлични снимки в шкафа или в Библията. Няма да замеря момичетата с разни неща, няма да ги щипе. Тези неща са грозни, просто грозни - но продължавате да. ги толерирате и да не чувствате това, което става, да не чувствате защо всички са невротични.

Ако ти се падне шанс да се отъркаш в тялото на някоя жена, няма да го изтървеш - колко грозно! Да се отъркаш в нечие тяло? - нещо в теб е останало неосъществено. А когато някой старец гледа с похотливи очи, нищо не може да се сравни с това, то е най-грозното нещо в живота. Очите му вече би трябвало да са невинни, той вече би трябвало да е приключил с това. Не че сексът е нещо грозно - помнете, аз не казвам, че сексът е грозен. Сексът е прекрасен на своето време и сезон, и е грозен извън сезона, извън времето си. Когато присъства в един деветдесетгодишен старец, той е болест. Ето защо хората казват „мръсен старец". Това е нещо мръсно.

Младият мъж е прекрасен, сексуален. В него се вижда жизненост, живот. Ако един старец е сексуален, това е свидетелство за неизживян, празен, незрял живот. Той е пропуснал възможността и сега не може да направи нищо, но продължава да мисли, да пълни ума си със секс, да фантазира.

Помнете, правилно организираното общество би позволило пълна сексуална свобода между четиринадесет и двадесет и една годишна възраст. След което обществото автоматично ще стане по-малко сексуално, а след определена възраст няма да има секс. Болестта няма да я има - изживей секса, когато моментът назрее, и забрави за него, когато моментът си е отишъл. Но можеш да направиш това едва когато си го изживял - инак не можеш да забравиш и не можеш да простиш. Ще се държиш за него, той ще се превърне в една вътрешна рана.

На Изток недей да слушаш авторитетите, каквото и да ти казват. Слушай природата - когато природата казва, че е време за любов, люби. Когато природата казва, че е време за отречение, отречи се. И недей да слушаш глупавите психоаналитици и психолози на Запада. Колкото и изтънчени инструменти да имат те - Мастърс енд Джонсън и други такива - и колкото и много вагини да са тествали и прегледали, те не познават живота.

Всъщност аз подозирам, че тези Мастърс енд Джонсън и Кинсийз са все воайори. Самите те умират за секс - кой иначе би се загрижил да наблюдава хиляда вагини с помощта на инструменти, да гледа какво става вътре, когато жената прави любов? Кой ще се интересува? Каква простотия! Но когато нещата се изопачат, тогава се случват подобни работи. Сега Мастърс енд Джонсън са станали експерти, върховни авторитети. Ако имаш някакъв сексуален проблем, те са върховният авторитет, при който да отидеш. А аз подозирам, че те са пропуснали своята младост, не са изживели както трябва своя сексуален живот. Някъде нещо липсва и те го допълват с подобни трикове.

А когато едно нещо е облечено в научни одежди, можеш да направиш всичко. Вече правят фалшиви, електрически пениси, които пускат да мърдат в истински вагини и се опитват да разберат какво става вътре, дали оргазмът е клиторален или вагинален, или какви хормони текат, какви хормони не текат, и колко дълго една жена може да прави секс. Твърдят, че до самия си край жената може да се люби - дори и на смъртното си легло.

Всъщност според тях след менопаузата жената може да се люби дори по-добре от когато и да било - това ще рече след четиридесет и деветата година. Защо го казват това? - защото според тях преди четиридесет и деветата година жената винаги се страхува да не забременее. Дори и ако е на хапчета, никое хапче не е сто процента сигурно, така че има страх. Към четиридесет и деветата година, когато дойде менопаузата и менструацията спира, вече няма страх - жената е напълно свободна. Ако ученията им се разпространят, жените ще се превърнат във вампири и разни баби ще гонят мъжете, защото вече няма да се страхуват, пък и авторитетите ще са си дали благословията. Те даже казват, че именно тогава е подходящото време да се наслаждаваш - без никакви отговорности.

А те и за мъжете казват същото нещо. Срещали са мъже -така че вече казват, че няма среден случай - попадали са на мъж, който на шестдесет години може да прави любов по пет пъти на ден. Този мъж сигурно е някаква аномалия. Нещо не е наред с хормоните му и с тялото му. На шестдесетгодишна възраст! Той не е естествен, защото както го виждам аз това - а аз говоря от собствен опит от много животи, мога да си ги спомня, - към четиридесет и деветата година естественият мъж престава да се интересува от жени, интересът му изчезва. Както е дошъл, така си и отива.

Всичко, което идва, трябва и да си отиде. Всичко, което се издига, трябва и да спада. Всяка вълна, която се надига, трябва да изчезне, трябва да дойде време, когато ще изчезне. Идва на четиринадесетгодишна възраст и на четиридесет и девет или там някъде си отива. Но един мъж да прави секс по пет пъти на ден на шестдесетгодишна възраст - има нещо не наред. Има нещо много, много сбъркано - тялото му не функционира правилно. Това е другата страна на импотентността, другата крайност. Когато едно четиринадесетгодишно момче не чувства никакъв сексуален подтик, когато млад мъж на осемнадесет години няма желание, нещо не е наред - той трябва да бъде лекуван. Когато един мъж на шестдесет години има нужда да прави любов по пет пъти на ден, има нещо сбъркано. Тялото му се е побъркало, то не функционира правилно, естествено.

Ако живееш напълно в момента, тогава няма нужда да се тревожиш за бъдещето. Едно правилно изживяно детство те довежда до една правилна, зряла младост - течаща, жизнена, жива, един див океан от енергия. Правилно изживяната младост те води до един много установен, спокоен и тих живот. Правилният и тих живот те води до религиозното търсене: какво е животът? Живеенето не е достатъчно, човек трябва да проникне в мистерията. Спокойният и тих живот те води до медитативни моменти. Медитацията те кара да отхвърлиш всичко, което е сега безполезно, просто някакви отпадъци, боклук. Целият живот се превръща в боклук и само едно нещо винаги остава, вечно ценно, и то е твоето осъзнаване.

Към седемдесетгодишна възраст, когато си готов да умреш - ако си живял всичко правилно, в самия момент, ако никога не си отлагал за бъдещето, никога не си мечтал за бъдещето, ако си изживявал всичко тотално в момента, каквото и да е било то - девет месеца преди своята смърт ще осъзнаеш. Ще си постигнал толкова много осъзнаване, че ще можеш сега да видиш как смъртта идва.

Много светци са обявявали смъртта си предварително, но не съм попадал на ни един случай, когато смъртта да е била обявявана девет месеца предварително. Точно девет месеца преди това осъзнатият човек, този, който не е задръстен от миналото... защото този, който никога не мисли за бъдещето, никога не мисли и за миналото. Те вървят заедно - миналото и бъдещето са заедно, свързани са едно за друго. Когато мислиш за бъдещето, това не е нищо друго освен проекция на миналото; когато мислиш за миналото, това не е нищо друго освен опит да планираш бъдещето - те са заедно. Настоящето е извън и двете - този, който живее в момента тук и сега, не е задръстен нито от миналото, нито от бъдещето, той е необременен. Той няма товар, който да носи, той се движи без тегло. Гравитацията не му влияе. Всъщност той не ходи, а лети. Той има криле. Преди да умре, точно девет месеца преди това, той ще знае, че смъртта идва.

И ще се наслаждава и ще празнува, и ще каже на хората: „Корабът ми идва и ще остана само още малко на този бряг.

Скоро ще поема пътя към дома. Този живот е едно прекрасно, странно преживяване. Аз любих, учих, живях много, аз съм обогатен. Бях дошъл тук без нищо, а си отивам с много опит, с много зрелост." Той ще благодари на всичко, което се е случило - както на доброто, така и на лошото, както на правилното, така и на погрешното, за




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumenige
Категория: Лични дневници
Прочетен: 822256
Постинги: 402
Коментари: 322
Гласове: 1029
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031