Път   Какво да правя не се сещам, ако разумно се огледам направо се облещвам.   Живот кипи насред земен рай, синьото ширее се без край.   Моменти летят споделени... Разплакани, друг път засмени...   Път обсипан с благодат, чувствам се жив пак и пак и пак.   Паднал на асфалта по лице, с благодарност към небето разпервам ръце.   Сърцето бие бързо а на моменти спира, тогава сякаш отвътре силата извира.   Задухва вятърът към непознатото, колективния разум проявява се в ятото.   18.07.2016
Созопол