Дуализъм

За миг зачудих се на глас,
кой всъщност съм аз?

Егото въстана в моята глава
и спусна ето тез слова.

Събрал съм личности повече от дузина
в една пъстра, но и черно-бяла картина.

Млад съм и стар.
понякога роб, друг път господар.

В себе си крия и жената и мъжа,
веднъж съм смелчага а после гомно на дъжда.

Буден съм, а друг път дълбоко заспал.
Понякога чувствам се жив, а друг път умрял.

Същности проявявам тихи и диви,
нявга думите са ми грозни а друг път красиви.

Случва се да съм досадна закачалка,
не рядко и непоправима откачалка.

Понякога нормален друг път луд,
по-близките познават и нрава ми лют.

Сега съм възпитан а после простак,
понякога на сериозно, друг път за ташак.

Уж вечно втренчен в идеите здравословни,
но редовно приемам и от храните отровни.

Истини търся скрити и явни,
понякога резултатите са бързи, а друг път са бавни.

Веднъж съм пътешественик, друг път домошар,
харесва ми в града да съм господар, а после в гората и клошар.

Зависи от настроенията, скучни или забавни,
сега думите са резки а после стават плавни.

Днес съм спокоен а утре напрегнат,
първо боготворен а после пренебрегнат.

Сблъсквам световете си огън и вода,
издигам се във въздуха, а после се крия в дън земя.

Таят се в мен активисти и мързеливци,
мрачни нещастници и светли щастливци.

Денем ангел, чрез мене свободно лети.
Нощем демон, животно лукаво звучи.

Сега съм нежен а после ще съм груб,
благодарен съм че съм себе си а не някой друг.

Румениге 31.12.2015