Играта на живота

Бога е геймър,
а аз съм плеър.

В големия хост,
всеки от нас е гост.

Някой го е вкарал вместо жетон
и после сперматозоид успява, един на милион.

Сам избираш трудност ийзи, медиум или хард,
светъл магьосник или тъмна гад.

Зареждаме по желание различна игра,
после минаваме все по-трудни нива.

Трупаме точки и опит в живота
и развиваме умения несъзнателно с неохота.

А царете какво ли са всъщност...
разбираме когато се изправяме срещу нашата същност.

Света сякаш се върти около нас,
другите играят ролята на компютъра срещу вас.

Във всяка стратегия има на популацията лимит
и за да го намалиш правиш сам конфликт.

Копаеш ресурси и трупаш войска,
развиваш технологии и готвиш война.

Има теория че лимита ни е 8 милиарда,
а после се гаси лампата на билярда.

Замислете се, точно както и в играта,
пуска ни в на нещото средата.

Потънали в гъсти илюзии и мъгли,
не можем да видим другите гледни ъгли.

За тях ни разказват учителите!
А някой знае ли кои изобщо са те?

Приличат на гости от горните нива,
затова трудно разбираме техните слова.

Там на гости през портала на мандалата се ходи,
където високопланинския дух спокойно те води.

Преживяваш живота, смъртта, богатството и нищетата?
и разбираш че Българските поговорки обясняват правилата.

Като пиксел е всеки от големия екран.
Какъв е смисъла като цяло още не знам.

Играта е за играене не за мислене или разбиране,
по-важно е посоката на ума или сърцето избираме.

29.12.2015
Румениге