Дар
  Стоя край огъня сам и го съзерцавам аз едвам.   Оказва се после това е ден необикновен в който някой сбъдна ми блян съкровен.   Грабнахме раници посред нощта, защото повярвахме в мига   Замечтани дори без посока, със отворени очи направихме скока.   И полетяхме към хоризонти непознати, със свалени карти и без похвати   И пристигнахме в Родопа планина, насред дива природа и гора.   Втренчени един в друг като в огледало и всеки виждайки себе си като цяло.   Заспахме благодарни с усмивка, осъзнаващи че в животите ни аз съм щастливец а тя щастливка.   27.12.2015 Румениге