Мисли   Май отново дойде сезона, да разчупя комфортната зона.   Насред зима не е толкова дива свободата  и ето на отстъпва пред дома и самотата.   Сам понякога несъмнено е чудесно, но да се облегнем на някой винаги е по-лесно.   Този път сам си го избрах и затова тези неща осъзнах.   Ден след ден смисъла търся и намирам. Хвърлям се в уроците без да ги подбирам.   После продължавам като махало, от крайност в крайност като цяло.   Вярвам че постепенно се центрирам така, а също и че всичко илюзия е в моята глава.   Истина откривам в златната среда, макар постигна ли я трудно ми е да я задържа.   Без привързване се опитвам да живея. Не губя посоката за дълго и затова вярвам ще успея.   Сега разбирам защо казваме че живота бил изкуство, защото в него не ни водят правилата а вътрешното чувство.   17.12.2015