Някога, някъде, нещо

Някога някъде чух за разширението на съзнанието,
едни казват глупост а други говорят за призванието.
Често забравяме че от егото раждаме названието,
това го пише в живота а не в книгата или списанието.

На кръстопът между хиляди бариери и модели,
облепени цели в етикети и табели...
красиви, грозни, слаби, дебели...
май пак на сериозно сме се взели.

Забравихме отново че всичко е в главата
и че в таз игра ние определяме правилата,
дори и тук на земята с мисъл поникват ни крилата,
стига да са сме безпогрешни в словата.

Летейки искаме тук и там да стигнем,
а запъне ли се нещо готови сме да изригнем.
Така ако я караме ще се сгромолим или издигнем,
а знаем ли всъщност какво искаме да постигнем.

Уж спокойни а изпънати до краен предел,
вкопчени в очевидно мъртъв житейски модел
и все пак всеки изпъчен е като петел,
а дали някой, някога, нещо от другата страна е взел.

11.12.2015
Румениге