Да си "извън матрицата" е състояние на съзнание – не е форма на живот или форма на работа, като например "завръщане на село" или "духовна дейност" (тези последните може да са, а може и да не са от матрицата – но НЕ сами по себе си, а в зависимост от състоянието на съзнание на човека, който е в техния център). 

Да си "извън матрицата" е състояние на съзнание, което се характеризира основно с две неща: пълно отсъствие на усещането да си жертва; и способност да запазваш съвестта си и способността си да обичаш, дори когато си в "матрицата". 

Човекът с извънматрично мислене може да живее в матрицата и матрицата никога да не му попречи за каквото и да било. Той е "прикривач" – той знае кога да говори и кога да мълчи; кога да се разкрие и кога да остане инкогнито; кога да действа и кога да бездейства; кога да настоява и кога да се откаже. Той използва матрицата – матрицата никога не използва него! Той активно и съзнателно използва матрицата като тренировъчно средство за издигане на собственото си съзнание, като паралелно с това многократно дава пример на хората около себе си за нематрично поведение, което те биха могли да последват, ако са достатъчно пробудени и пожелаят това. Той е Буден, който е максимално близко до нуждаещите се пробуждащи се и до нуждаещите се от пробуждане спящи. 

Можеш да го познаеш само със сърцето си, защото не носи отличителни табели. Знаците му са: невидимост и ефективност – знаците на Източника.

Мария Казакова