Постинг
10.06.2015 11:54 -
За свободата и самотата
Автор: rumenige
Категория: Лични дневници
Прочетен: 893 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2017 12:30
Прочетен: 893 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 14.01.2017 12:30
За свободата и самотата
Защо приятели са свободата и самотата?
Май са като топлия и студения кран на водата
Когато пълни са ръцете,
ридаем че празни са очите.
А когато самотата ни притиска,
да има просто някой ни се иска.
И щом после ни се случи,
шизофрения започва да ни мъчи.
Сами или с други ни е по добре
и знаем ли какво искаме въобще.
Ох, забравих живота е една игра
в който ние определяме нейните правила.
Щом се събудим и усмихнем на света,
няма как в деня ни да е сив цвета.
Благодарен съм че щастлив съм и сам,
защото можеше да кретам аз едвам.
Но спомних си на древните словата
"всеки сам изковава си съдбата".
А после изправих се изтупах и усмихнах
и като вятъра преди буря аз притихнах.
И така до изгрева на февруарското слънце,
тогава един лъч разчупи моето зрЪнце.
След това благоденствие настана,
а после като в приказките всичко стана.
Осъзнах че на земята може да е рай и ад,
напусна ме даже и слепия бунтарски инат.
И от робството на съвременния примат,
навлязох в свят на свобода и благодат.
Разбрах, че можем да сме наистина хора,
но само когато се освободим от на ума си затвора.
10.06.2015
Румениге
Защо приятели са свободата и самотата?
Май са като топлия и студения кран на водата
Когато пълни са ръцете,
ридаем че празни са очите.
А когато самотата ни притиска,
да има просто някой ни се иска.
И щом после ни се случи,
шизофрения започва да ни мъчи.
Сами или с други ни е по добре
и знаем ли какво искаме въобще.
Ох, забравих живота е една игра
в който ние определяме нейните правила.
Щом се събудим и усмихнем на света,
няма как в деня ни да е сив цвета.
Благодарен съм че щастлив съм и сам,
защото можеше да кретам аз едвам.
Но спомних си на древните словата
"всеки сам изковава си съдбата".
А после изправих се изтупах и усмихнах
и като вятъра преди буря аз притихнах.
И така до изгрева на февруарското слънце,
тогава един лъч разчупи моето зрЪнце.
След това благоденствие настана,
а после като в приказките всичко стана.
Осъзнах че на земята може да е рай и ад,
напусна ме даже и слепия бунтарски инат.
И от робството на съвременния примат,
навлязох в свят на свобода и благодат.
Разбрах, че можем да сме наистина хора,
но само когато се освободим от на ума си затвора.
10.06.2015
Румениге
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1029
