Знаеш човек съм и то не лош,
когато срешна ме бях пальош.

Тогава дори не подозирах
как постоянно деградирах.

Бях утрепка,хулиган и бабаит,
пелех се като клечка кибрит.

Помниш даже бях голобрад
а също и непоправим инат.

Заживяхме и избягах от квартала
още помня и оназ раздяла.

Любовта ти отвори ми врати,
към божествените висини.

И тогава помниш че грешах
с глупостите си оставях те в шах.

То не бяха арести и побои
и каране бързо в тесните завои.

Скандали блъскане и викове
с теб превъзмогнах и тези тикове.

Ден след ден, година след година
превръщах се в човек а бях гадина.

Обичахме се, мечтаехме и пътувахем навред
дори с теб за първи път качих се на самолет.

Давах ли друго освен любов и надежди
прикрити зад илюцията с зелените одежди.

Беше права че имам проблем
разбрах го като останах сам с мен.

Сега съм чист не пия и не пуша
но късно щото дойде ти до гуша.

Някои казват ми да продължа напред
и че пак ще потекат реки от мед.

Но без теб не ще продължа
защото всичко ти дължа.

Знам че вяра загубила си в мен
но аз и любовта ми няма да те предадем.

Ако някога пак си ти готова
изплюй горчилката на таз отрова
за да рагърнем страницата нова.

06.10.2014