Постинг
17.12.2014 13:55 -
Благодарност
Автор: rumenige
Категория: Лични дневници
Прочетен: 776 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.12.2014 17:09
Прочетен: 776 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 17.12.2014 17:09
Благодарност
Сетих се за онази първа прегръдка
и как се чудехме защо няма тръпка.
Чувствахме се сякаш винаги сме били прегърнати,
а сега като че ли нещатата на старите места са върнати.
И пак някак си е съвсем нормално,
като че ли нищо не се е случило фатално.
Търся обяснение на всичко това
преди да го преместя в графата минало с тежка ръка.
Странно нещо е живота човешки,
сега виждам че и двамата правили сме грешки.
Вече разбирам какво е да си с някой защото си свикнал
и какво е да си свободен и див, а бях притихнал.
Щастливи бяхме с компания и на саме,
а също и сега когато не сме цяло а разделени на две.
Заблуди и илюзии като плътни завеси,
мисля че силата за да ни предпази се намеси.
За хубаво е без да се чудя аз го зная
и спрях да се питам дали това е края.
Начало и край никога не е имало,
а само бъдеще, настояще и минало.
Сега и за двама ни е време чудно,
всичко е ново но не е никак трудно.
Всичко е наред както винаги е било,
орисани сме животът ни да върви по мед и масло.
Не допускам и за миг негативна полярност,
сърцето ми нашепва към теб благодарност.
15.12.2014
Румениге
Сетих се за онази първа прегръдка
и как се чудехме защо няма тръпка.
Чувствахме се сякаш винаги сме били прегърнати,
а сега като че ли нещатата на старите места са върнати.
И пак някак си е съвсем нормално,
като че ли нищо не се е случило фатално.
Търся обяснение на всичко това
преди да го преместя в графата минало с тежка ръка.
Странно нещо е живота човешки,
сега виждам че и двамата правили сме грешки.
Вече разбирам какво е да си с някой защото си свикнал
и какво е да си свободен и див, а бях притихнал.
Щастливи бяхме с компания и на саме,
а също и сега когато не сме цяло а разделени на две.
Заблуди и илюзии като плътни завеси,
мисля че силата за да ни предпази се намеси.
За хубаво е без да се чудя аз го зная
и спрях да се питам дали това е края.
Начало и край никога не е имало,
а само бъдеще, настояще и минало.
Сега и за двама ни е време чудно,
всичко е ново но не е никак трудно.
Всичко е наред както винаги е било,
орисани сме животът ни да върви по мед и масло.
Не допускам и за миг негативна полярност,
сърцето ми нашепва към теб благодарност.
15.12.2014
Румениге
Да се разведат двама души правилното реш...
ЙОНКО МЕРМЕРСКИ: В САЩ МИГРАНТИ СЕ НАСТА...
Тайните проклети съкровища
ЙОНКО МЕРМЕРСКИ: В САЩ МИГРАНТИ СЕ НАСТА...
Тайните проклети съкровища
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1029