За благородните лъжи

Къси си са на лъжата краката,
независимо дали се коренят в небесата.

Щастието и късмета обаче са пълни,
щом последваме мисли неволни като мълнии.

Наистина както трябва да бъде е всичко,
време е нужно и ето нареди се самичко.

Знаех го, но убедих се отново че някой ме пази
и все пак изпитвам само благодарност а не омрази.

Всеки сам трябва да се научи да си носи кръста,
дори и онзи който сочи и се разпорежда с пръста.

Поредния житейски катарзис дойде с болеста
и с нея ще отлети заблудата от наивноста.

Навътре и нагоре с усмивка продължавам,
защото знам че най доброто предстои а не се надявам.

09.12.2014
Румениге