В търсене на ментора света обиколих
и аз подлъган в търсене на безкрайното нищо
Давах всичко, много построих,но и разруших,
обмислях и оглеждах от горе долу всичко.
Очаквах нещо голямо,но се заслепих,
докато не разбрах...всичко е нищо и нищо е всичко.
Ментора ни учи да не се обръщаме назад.
Виждай ментора в гълъба който пресича пред колата ти.
Спри, стори му път, може това да промени съдбата ти.
Ментора ни учи, че кръга не е квадрат,
че има много гледни точки за всяко едно от нещата,
но въпреки това избираме само едната.
Ако не те бива в нещо не мисли,че си слабак
и дори да не намираш мястото си в големия град
не търси във всеки срещнат - враг.
Ти ще излиташ, други на земята ще те свличат пак,
смисъла е в това, да опитваш пак и пак и пак.
Не се моли на ментора,когато сам си,гладен си или болен от рак,
а когато здрав си, читав, спри се, благодари му,а той ще ти даде знак.
Трябва да се усмихваме и радваме на всеки изминал ден,
защото сме живи и имаме шанса пореден,
но рано или късно винаги идва денят ни последен.
Настръхвам всеки път от хорския поглед леден
и бродя често тъжен и надолу приведен
в поредния житейски урок отново въведен,
но имам очи да се помоля на Ментора - моя бог,
защото той, човека величае,а не прави го роб.
Иска само да му се усмихнеш и да не бъдеш с него сноб.

Пловдив
Януари 2011