Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2013 21:24 - Без ресто - уникален социален протест
Автор: rumenige Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1592 Коментари: 0 Гласове:
1



Без ресто - Сенсей

пробив във системата.

на 20 сдухан ставаш
и това ми е идеята на темата.
а схемата е ясна:
в страна, в която всичко движи се назад
със скорост бясна,
се чудиш за какво си бачкал цял живот,
на достолепна възраст ставаш
пенсиониран роб.
гледаш младите с тъга в очите,
с мълчалив въпрос:
"кой, по дяволите, ми открадна дните?"
сит е този, който не е блял,
година след година крал.
на старини не се тормози
колко струва млякото.
"прощавайте.." във магазина.
сто тояги малко са
на чуждата гърбина.
далече ми е още времето
да гледам и аз през тази призма,
но вече всичко става с клизма.
умората все още рядко спира се
на моята порта,
но зяпа ме зловещо,
като кръв през срязана аорта.
кохорта от тревоги.
легиони от проблеми
и всеки гледа квото има
в джоба ми да вземе.
летят си миговете и знам,
че нямам никакво време.
до 100 не ще изкарам,
тъй че не ми дреме.

имам право да живея както си зная,
сметката ми Господ ще тегли накрая.
угода няма никому, макар да се старая.
среден пръст към всеки,
това му е колая.

как някому уважение да дам,
щом и обграден от хора пак се чувствам сам?
и болката в душата ми е като ураган,
бавно я променя, и превръща я в катран.

трябва ли да съм добър към хората,
когато те към мен не са?
злобата им как да понеса?
вече толкова години заблуждавам се и знам,
че малко ще получа от това, което дам.

нека аз да съм виновен, щом урежда всички.
във днешно време е добре човек да си,
в кавички.
омразата основа е на общите привички,
"заповядай" и "благодаря" казват се
на срички.

и как някому уважение да дам,
щом и обграден от хора пак се чувствам сам?
и болката в душата ми е като ураган,
бавно я променя, и превръща я в катран.

трябва ли да съм добър към хората,
когато те към мен не са?
злобата им как да понеса?
вече толкова години заблуждавам се и знам,
че малко ще получа от това, което дам.

преди ми тежеше, сега вече никак
да бъда руган от хора без ум -
говорят безсмислени думи без повод,
вдигат пушилка, преминаваща в шум.

омразата ми, капка по капка,
се превърна в ураган,
халюцинирам врагове,
като предрусал с паркизан.
виновен съм, признавам,
но не смятам да спирам,
ако трябва и със мелници
ще се дуелирам.

и как някому уважение да дам,
щом и обграден от хора пак се чувствам сам?
и болката в душата ми е като ураган,
бавно я променя, и превръща я в катран.

трябва ли да съм добър към хората,
когато те към мен не са?
злобата им как да понеса?
вече толкова години заблуждавам се и знам,
че малко ще получа от това, което дам.

сенсимиля, сенсимиля..



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumenige
Категория: Лични дневници
Прочетен: 822275
Постинги: 402
Коментари: 322
Гласове: 1029
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031