А наричаме се свободни

Губим си времето ден след ден

Уж предпазливо планове плетем

Бачкаме неспирно каквото намерим

А спечелим ли не искаме да делим
 

Ние света ще променим

Ала трябва да сме като един

Винаги оправдания намираме,

Раждаме се, живеем и умираме.

Един е нужен с пример да ни поведе

Можем заедно, но протягаме ли ръце

Есен е, а идва зима, после пролет и лято

Това се повтаря сякаш сме в блато

От нас зависи, но живеем ли сърцато

21.11.2012 г.