Китано Гелеко, настоятелят на храма Ей-хей бил на 92 години, когато умрял през 1933 г. Старал се да изживее живота си без привързаности. На 20 години, когато бил бродещ просяк, срещнал пътник, който пушел тютюн. Вървели заедно по планински път и спрели да починат под едно дърво. Пътникът му предложил от тютюна си и Китано се съгласил, защото бил гладен.

- Колко е приятно да се пуши, - отбелязал той.

Пътникът му дал втората си лула и тютюн и запушили заедно. Китано усетил, че такова удоволствие може разруши медитацията. „Трябва да спра, преди да съм стигнал далеч." И изхвърлил лулата и тютюна.

Когато бил на 23, изучавал Идзин, най-мъдрото учение за вселената. Било зима и му трябвала топла дреха. Написал това на учителя си, който живеел на стотици мили от него и дал писмото на един случаен пътник да го предаде. Минала почти цялата зима, но не получил отговор, нито дреха. Тогава Китано прибегнал до предсказанията на Идзин, която учела и на гадателско изкуство, за да разбере доставено ли е било писмото му. Разбрал, че се е загубило. Скоро след това получил писмо от учителя си, който не споменавал и дума за дреха.

„Ако започна да се занимавам с гадаене по Идзин, може да пострада медитацията ми." - почувствал Китано. Той се отказал от това удивително учение и никога повече не прибегнал до силата му.

Когато станал на 28 години, започнал да изучава китайска калиграфия и поезия. Усъвършенствал се бързо и станал толкова изкусен, че учителят му започнал да се гордее с него. Китано се замислил: „Ако не спра, ще стана поет, а не дзен учител."

И повече не написал нито едно стихотворение.

www.spiralata.net