Азът ми говори

Aз ли съм
или е някой друг?
Дали ще разбера
ако багажа си събера,
дали на далече да отлетя
с билет за необятна страна-
за края на света
и за същинското на светоста.
Искам да ви навестя-вечерта,
с изпълнена от любов душа,
да пусна бележка под входната врата
и се върна като събера светлина-
да озаря цялата земя,
мислите си да събера,
да бъда семе и да се преродя.
безмислено за мен е да тъжа
привързаноста не ме задържа
нуждая се от на небето дъжда
застланата черна земя
в някоя свещенна планина.

Не е ли това сън и безумна мечта?              Тя извира от мен и ме прави щастлив!
Не приемам ли буквално всички неща?      Ето това не са просто мисли, а чувства!
Мога ли обещанията си да прегреша?         Обичах с цялото си същество!
Трябва ли рязко живота си да променя?    Да, но Защо-кога, щом го искам сега!
Мисля да оставя книгите на страна,              Отрека ли се от "личната легенда"
за да изпразна изцяло своята глава.            Радост не ще навлезе и нова светлина.
Да се слея със стадото в гъстата мъгла...     Аз искам да изпитам отново любовта!

или да съм пастир и да помълча
да последвам своята мечта,
знам, че ако го отложа,
рано или късно ще ми се опре ножа
ще се появят отстоятелства от плът и кожа
и ще съжалявам, че не напуснах,
когато нямаше стража и можех
Не ме е страх, картината си да размажа,
трябва да се раздвижа за да се "смажа",
и да покажа пред себе си, че важа.

03.12.11