Във филма Аватар се разказва с метафори за Земята,
как едно по едно, човек изтръгва и сърцата.
Вместо след филма да искаме да идем на тази планета,
трябва да се замислим, дали това не е Земята,
дали това не е нашата любяща майчица клета.
Тя е жива и ни обича,а не е мащеха проклета,
дава ни живот,а ние...изсичаме безброй дървета.
Птиците в филма са като гигантски цветни орлета,
контрастиращи, замърсяването от самолета,
който отделя безброй отровни частици,
а тези като него са милиони, а не стотици,
за това не ме слагайте в графата "критици",
а се замислете защо изчезват цели видове птици.
Багрите във филма са като на природата олицетворение,
а сивотата - като нашето безсмислено и забързано ежедневие,
за да разберем това не е нужно просветление,
само се огледайте и ще разберете моето откровение.
Вярваме или не - вибрираме в тон с Природата,
а младите ги вълнуват само парите,дрогата и модата,
нека живеем в хармония,нека загърбим злобата,
така ще поставим на доброто бъдеще основата.
Човечеството само реже своя последен клон,
защото наруши не един вселенски закон.
За скрития замисъл във филма - поклон,
дано не го е схванал само един на милион.
Човека трябва да слезе от господарския си трон,
за да не го погълне природата майка,
някога ще е късно и няма смисъл да се вайка,
трябва да промени себе си - тук и сега,
инак рискува да загуби планетата "си" заради глупоста.

29.04.2011г.