Нямам време да чета и пиша,
а искам, но трябва да "опъвам каиша",
отхлабя ли за миг ще изпусна "декиша",
знам,че човек трябва да се бори докато диша.

Ежедневието ме засмуква и потапя в материалното,
всячески се опитвам да търся време за сакралното,
за радост всичко се нарежда и завърта се колелото,
и ако някой иска да ме спре тежко му и горкото.

Още щях да съм на старта без приятелите верни,
добре че не съм обграден само с дришльовци модерни,
тези стихове ме отпускат и макар да са малко вулгарни,
знам, че лятните страсти нямат да се гасят и с пожарни,
Ох... очакват ни дни - слънчеви, усмихнати и арни.

Не бих дори започнал без моята любима,
тя е несравнимо мила и толкова ранима,
нежна и гальовна е, обгръща ме като коприна,
лятото е ведра хладнина, а зимата като камина.

19.04.2011

Болно ми е като гледам хората в ежедневието намръщени като на погребение :( Загубени сме без весело настроение :)