Дълго търсих едно свое лице,
разлиствах животите си като страници,
страници на много дебела книга.
Живота постоянно ни завихря
и е много трудно да останем тук и сега.
Търсих търговеца в себе си,
но не сляпо и прибързано,
защото знаех,че е няк  ъде там,
но бе нужно да посея семе,
да се гонят стрелките,
да измине време,
пухкав сняг да завали,
земята да вкочени,
после жарко слънце да гори,
да разтопи онези страхове,
като айсберги и вековни ледове,
част от живота като вода да изтече
докато семето смисъла разбере,
че е сътворено за да живее,
и че ако чака няма да стане по-добре,
трябва стремглаво нагоре да разте,
за да може божията воля да се прояви,
и на бял свят да се появи,
слънцето неуморно ще го гали с лъчи.
После нужно е само желание за живот
за да може да вирее и да даде плод
за да се бори със силни ветрове,
а за това ще му помогнат всички богове.

30.03.2011