Постинг
26.03.2011 09:47 -
Пролетно Пробуждане
Автор: rumenige
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1180 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2011 10:08
Прочетен: 1180 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 26.03.2011 10:08
В една приятна утрин през март,
тъкмо бе изгряло гальовното слънце.
Зимата сякаш бе свалила вече гард,
а в природата кипеше нов живот.
Росата галеше нежно дървесата и земята,
чуваше се хор от жужене край реката,
а пойна песен се възгласяше от небесата.
Тук там подскачаше катеричка игрива,
тъкмо напъпваше старата ни слива,
а улично куче почеса своята грива.
Живот кипеше с пълна пара навред,
а на небето чернееше се самолет,
не се връзваше на приказния пейзаж,
за малко да се сблъска с лястовичи - пасаж.
Лекия полъх правеше на клоните масаж,
тревичка бе покълнала върху срутен гараж.
Цъвтеше и разтеше всичко на длъш и на шир,
малка жабка цопна в съседния ни вир.
Грациозно разхождаше се рошава котка,
за миг наостри уши и забави походка,
интереса и събуди от прежда, намотка,
отърка се в нея, а след това се заигра,
нахвърли и се, а после сякаш някой и каза "спри"
за миг замръзна,а облак слънцето скри,
след секунда отново лъч светлина проби.
Тогава вътрешен глас ми проговори да
затворя очи и броя до три, след това да ги отворя,
глава към небето бавно да извърна и да не говоря.
Боже, росата заради слънцето блести,
това ми прилича на човешките, любовни игри.
Чрез росата природата мие си сутрин косата,
а вечер в капките, луната си оглежда красотата.
Да живеем в райско кътче това ни е сътбата,
трябва да го пазим, за да не изхвърчим от играта.
23.03.2011
тъкмо бе изгряло гальовното слънце.
Зимата сякаш бе свалила вече гард,
а в природата кипеше нов живот.
Росата галеше нежно дървесата и земята,
чуваше се хор от жужене край реката,
а пойна песен се възгласяше от небесата.
Тук там подскачаше катеричка игрива,
тъкмо напъпваше старата ни слива,
а улично куче почеса своята грива.
Живот кипеше с пълна пара навред,
а на небето чернееше се самолет,
не се връзваше на приказния пейзаж,
за малко да се сблъска с лястовичи - пасаж.
Лекия полъх правеше на клоните масаж,
тревичка бе покълнала върху срутен гараж.
Цъвтеше и разтеше всичко на длъш и на шир,
малка жабка цопна в съседния ни вир.
Грациозно разхождаше се рошава котка,
за миг наостри уши и забави походка,
интереса и събуди от прежда, намотка,
отърка се в нея, а след това се заигра,
нахвърли и се, а после сякаш някой и каза "спри"
за миг замръзна,а облак слънцето скри,
след секунда отново лъч светлина проби.
Тогава вътрешен глас ми проговори да
затворя очи и броя до три, след това да ги отворя,
глава към небето бавно да извърна и да не говоря.
Боже, росата заради слънцето блести,
това ми прилича на човешките, любовни игри.
Чрез росата природата мие си сутрин косата,
а вечер в капките, луната си оглежда красотата.
Да живеем в райско кътче това ни е сътбата,
трябва да го пазим, за да не изхвърчим от играта.
23.03.2011
Търсене
За този блог
Гласове: 1029