Живота е като един огромен пъзел.
Всяка една "добра" или "лоша" постъпка,
остава белег в подсъзнанието ни под формата на тръпка.
Тези белези всъшност са късове от пъзела,
бори се и търси ги,другото е мързела.
В човек е заложено специално качество,
да намира връзката между несвързаните неща,
защото може да ги поглежда от различна страна.
Ежедневните случки пък са на живота ни храна,
трябва да се вглеждаме във всяка - една по една.
Не трябва да разчитаме на случайноста,
нито пък да съдим хората за глупоста.
Редно е да помагаме на слабия в миг на нищета,
защото може и нас да ни сполети тя.
Рано или късно намираме на самотната,съседна страна.
Като при хората е, трябва само някой да се вгледа,
ТИ бъди себе си, а не нечия сянка бледа,
не забравяй че бог абсолютно всичко гледа.
Следваш ли пътя си денем и нощем, във вятър и мъгла,
ако се обърнеш назад и не си бил на никой във вреда...
... протегни към слънцето ръка,
усети с краката си росната трева
бъди щастлив,дори пусни една сълза,
но се замисли и погледни от високо всички неща.
Престани да гледаш на всичко само от една страна.
Когато бях дете исках много да порасна,
нямах и идея, че действителноста е толкова опасна.
Ето ме на, пораснах със скорост бясна,
събрах много парчета,но картината е още неясна.

22.03.2011