Въпреки че не е пустинен обитател, силиврякът е световен рекордьор по издържане на засуха. Ботаниците са установили, че той може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Ето защо, когато учените от ботаническите градини по света се обръщат към българските си колеги да им изпратят силивряк, те получават не семена, както се постъпва в такива случаи, а хербаризирани растения.

Haberlea rhodopensis е предледников реликт, чиято "възраст" е по всяка вероятност над 2 милиона години! Разпространен някога по цяла Европа, днес той се среща само в Стара планина, Средна гора, Родопите и Тракийската низина. Размножава се вегетативно и чрез семена. Защитен вид.

Силиврякът е красиво цвете, заради което е високо ценен и като декоративно растение. Но колекционерите, които го притежават, далеч не са много. Той расте на туфи - по скални терени, най-вече по пукнатини на скални разкрития, на влажни, предимно сенчести места в дъбовия и буковия пояс (от 250 до 1400 м надморска височина). Удължените му месести листа са събрани в приземна розетка. От тази розетка през април и май израстват по едно или повече стъбла, високи до 15 см, на чийто връх през май-юли разцъфтяват от 1 до 5 бледорозови до виолетови фуниевидни цветове.

Цветето е намерено най-напред в Родопите през 1834 г., а става достояние на науката като нов род през 1835 г. благодарение на заслужилия изследовател на Балканите, унгареца Имре Фривалдски, който му дава името на своя учител - унгарския ботаник Haberle.

По информация във в. "Новинар" от 4 септември 2004 г., Haberlea rhodopensis се изследва от НАСА и руски секретни лаборатории заради своите изключителни качества.

Родопският силивряк, нарисуван от художника Димитър Влаев Разпространение на родопския силивряк в България   /Червена книга на България в 2 тома. Т. 1. Растения. С., БАН, 1984./

Още една снимка /Крушева, Р., Р. Първанов. Албум на защитени и редки растения. С., Земиздат, 1978./