Снегът - времето спря

В студената сутрин на декември две хиляди и десета,
разхождат се из градската градина няколко псета.

Бърза ли бърза всеки за някъде,
а дали кучетата имат нещо за ядене.

Всеки за работа или училище препуска,
към помиярите никой поглед не пуска.

Вали хрупкав и пухкав сняг,
но ето че, някой се забърза, падна и чупи си крак.

Времето даде му ценен урок,
че да бързаш в снега е порок.

Невидим остана за целия пътникопоток,
спря се само помияр едноок.

За това ли ни е създал бог,
да се подминаваме в часа на големия облог.

Нека да не бъдем безучастни 
и дано добрите постъпки не са само случаи Частни.

16.12.2010
Румениге

Ти си с човечно човешко сърце!