СОЦИАЛНИТЕ ЗАКОНИ

10. ЗАКОНЪТ ЗА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО.

“И създаде Господ Бог човека от зелена пръст и вдъхна в лицето му дихание.”

Битие, 2:7.

Първият от социалните закони визира човешкото достойнство и уважението към отделния човек във всекидневното поведение, във всекидневните отношения. Тези абстрактни категории получават своето конкретно проявление не чрез абстрактна любов към човечеството, а чрез всекидневна проява на уважение към себе си и околните.

Аз вярвам, че всяко човешко същество е Божие създание и че заслужава моето уважение. Това е основното схващане, което стои зад Закона за човешкото достойнство.

Факт е, че ние непрекъснато лепим етикети и поставяме хора, раси и народи в чекмеджета:

“Той е християнин; сигурно е от онези, които тормозят лекарите заради абортите.”

“Той е мюсюлманин; сигурно е терорист.”

“Тя е еврейка; те мислят само за пари и за себе си.”

Шаблоните са навсякъде. Преценяваме другите по това, какво училище са завършили, колко пари имат, каква кола карат, от къде си купуват дрехите, в кой район живеят…

Когато преценяват дали да ти увеличат заплатата или да ти предложат повишение, някой може да каже: “Не искам да зная коя е, какво може да прави, какво е сърцето й, каква е силата й или какви трудности е преодоляла. Искам да видя единствено дипломата й.”

Законът за човешкото достойнство предполага противоположното отношение. Той гласи, че ценим индивидуалния човек; че искаме да разберем какъв е, какво може, каква е душата му; искаме да знаем живота му, надеждите, мечтите му; умее ли да изпитва състрадание…

Зачитането на човешкото достойнство е в отношението ни, в думите ни, във всичко. Законът за човешкото достойнство съдържа повелята да забравим дребнавостта; да престанем да се отъждествяваме с етикети, принизяващи достойнството и потенциала на отделния индивид.

Уважението, както и всичко на този свят, е взаимно. Ако искаш да получиш уважение, уважавай другите.

11. ЗАКОНЪТ “АЗ ПЕЧЕЛЯ - ТИ ПЕЧЕЛИШ”

В човешките общности (семейство, училище, фирма и пр.) се наблюдават 4 основни типа взаимоотношения:

1. “Аз печеля - ти губиш”.

Моделът изхожда от предположението, че мястото на върха е само едно. Този модел създава атмосфера на съперничество, която в крайна сметка подкопава общността. Всеки индивид се сравня с предварително измислена скала и се оценява в съответствие с нея, а не в зависимост от своите уникални възможности. При този модел на взаимоотношения всъщност няма печелещи; всички губим.

2. “Аз губя - ти печелиш”.

Това е моделът на жертвеготовността. Ако някой иска да има мир и спокойствие на всяка цена, той жертва собствените си интереси в името на мира и спокойствието. Предпочитайки да “загуби” в една област, той всъщност “печели” в друга.

Това е моделът на човек (или общност), който иска непременно да се хареса, който има минимални изисквания и не очаква кой знае колко от живота.

Примиренческото поведение е винаги губещо поведение: играейки ролята на “даващ”, индивидът заплаща висока цена, най-вече в здраве. Причината: в един момент осъзнава, че не може да се хареса на всички и се предава. Отказвайки се от обичайния си модел на поведение, той няма изграден друг - например на победител, и се озовава в групата на аутсайдерите.

Моделът “Аз губя - ти печелиш” не е силна позиция; тя е винаги губеща. Тя задоволява другите, но човек не може да живее дълго, без да задоволи собствените си потребности. Всяка саможертва има своите граници, различни при различните индивиди.

3. “Аз губя - ти губиш”.

Този модел е израз на силно его и е не само винаги губещ, но и зловреден за личността и за околните.

Когато и двете страни искат да спечелят на всяка цена, мотивацията е единствено собственото его, волите се впускат в атака, губят всички. В резултат идва стремежът към отмъщение, което всъщност е екзекуция над самия себе си. Цената наистина е прекалено висока.

4. “Аз печеля - ти печелиш” е модел на взаимоотношения, който може да се практикува при такова състояние на ума и сърцето, което е осъзнало Единното цяло и се стреми към взаимноизгодни взаимоотношения. Печелят всички, защото имат положително отношение към решаването на проблема и активно се ангажират в дейността.

“Аз печеля - ти печелиш” е Закон, основаващ се на сътрудничеството, не на конкуренцията. От противници, хората се превръщат в съюзници. Успехът на едната страна не се постига за сметка на другата; успяват всички.

Законът “Аз печеля - ти печелиш” гласи: “Нека не го правим по моя или по твоя начин; нека го направим по най-добрия начин.”

Законът е приложим в общности, които осъзнават, че пълна независимост няма, че всъщност ние всички зависим един от друг по някакъв начин, защото сме част от Единното цяло.

Пълната независимост е илюзия; силната зависимост е нездравословна. “Аз печеля - ти печелиш” се основава на осъзнаването на взаимната зависимост и взаимната изгода. Това е моделът, по който се организира животът в собствения ни организъм: всяка клетка дава, за да получи; всички се подчиняват на принципа на взаимното сътрудничество. Единствената клетка, която само взема и никога не дава, е раковата. Всяко нарушаване на закона “Аз печеля - ти печелиш” се заплаща скъпо, понякога - с живот.

За да се задейства законът “Аз печеля - ти печелиш”, е необходимо доверие. Доверието създава атмосфера на сътрудничество и истинска съзидателност. Няма ли доверие - по-добре прекъснете отношенията. В противен случай ще заплатите със собственото си здраве.

Човешкото съществуване се основава на връзките - с другите, с общността, и най-вече - със себе си. Ако успеем да създадем честни и конструктивни връзки със самия себе си, ние ще успеем да приложим закона “Аз печеля - ти печелиш” и спрямо другите.

Отношенията ни с другите са само отражение на личното ни отношение към самите себе си. Това е ефектът на огледалото. За да променим отношението си към света, трябва да променим отношението към самия себе си. Ние не можем да променим никого, освен себе си. Лесно е да искаме другите да се променят; трябва да осъзнаем, че можем да променим единствено себе си.

Във всеки от нас е заложена сила. Без нея ние не можем да поемем отговорност, за да предизвикаме промените, които подобряват живота ни. Ако се откажем от силата, която ни е дадена по рождение, ние решаваме да се превърнем в жертви. Изборът е единствено наш.

За да получим, трябва да дадем; за да ни разберат, най-напред ние трябва да проявим разбиране. Ако в Закона “Аз печеля - ти печелиш” има някакъв “победител”, това е този, който пръв е тръгнал към разбирателство и взаимноизгодно сътрудничество.

Ако всеки тръгне към взаимната изгода и общата полза, накрая ще получи повече. Това е действието на Закона “Аз печеля - ти печелиш”.

12. ЗАКОНЪТ ” ЖИВЕЙ ТУК И СЕГА”

Моята 12-годишна дъщеря ми дава повече уроци в живота, отколкото аз на нея. Един от най-добрите й уроци е как да се използва времето. Тя има хиляди занимания и превключва от една дейност в друга с ентусиазъм.

Никога не иска да си ляга, защото се страхува, че може да изпусне някоя възможност да изследва, да учи и да се забавлява. А когато си легне, заспива веднага. От сутринта е изпълнена с вълнение. У нея има хъс за живот, едно постоянно любопитство, радост от живота.

Философията на дъщеря ми за времето е подобна на това, което прочетох върху един стикер: “Животът е кратък. Най-напред си изяж десерта.”

Това всъщност е философията да живееш за мига, защото има само едно време - сега.

Повечето от нас, възрастните, сме склонни да приемем, че времето не може да тече само в момента, сега. Наблягаме ненужно на минали уроци и ги проектираме в бъдещето. Вършим нещата така, както сме ги вършили в миналото и сме решени по същия начин да ги правим и занапред.

Трудно е да отправим предизвикателство към собствените си отдавна наложили се стереотипни представи за минало, сегашно и бъдеще време. Склонни сме да вярваме, че миналото ще продължи да се повтаря в настоящето, а и в бъдещето, независимо какво е, без промяна. Дъщеря ми много рядко си прави труда да мисли за миналото. За нея то просто не съществува, защото живее Тук и Сега.

Бъдещето може да се окаже ограбено от настоящето; можем да не реализираме възможностите, които ни предлага настоящето, само защото сме свикнали да употребяваме условно наклонение: “Ами ако…”, “А какво ще стане…” Тази безкрайна поредица от въпроси, отправени към бъдещето не носи щастие; тя блокира действията ни с предположения за евентуални лоши резултати, ако не спазим точно определени условия и ако не преодолеем естественото си чувство за страх пред всяко неизвестно, каквото е и бъдещето.

Лошото е, че докато обмисляме всички възможни варианти, които биха могли да ни се случат, ние забравяме да живеем; не ни оставя време да живеем.

“Залепването” в миналото, което влачим и в настоящето; задръстването на настоящето с “Ако” и “Може би” по отношение на бъдещето, е най-сигурният път към отчаянието и безизходицата. Изходът е в Закона “Живей Тук и Сега”.

Същността на този закон е: ако се занимаваме с мисли и действия, които НЕ подкрепят живота, а ни потискат и депресират, ние се впускаме в отрицателно мислене и пропускаме да живеем сега, в настоящето, в мига, в единственото време, с което наистина разполагаме.

Ако сме вглъбени в дейност, която е животопоощрителна, ако се наслаждаваме на това, което правим в момента, вместо да се самосъжаляваме, съдим и критикуваме или умуваме какво би било, “Ако…”, тогава ние живеем в настоящето. Това е едно от измеренията на Съвършеното здраве, което никога не бихме познали, ако не култивираме у себе си душевната нагласа да живеем в настоящето.

Ние всички сме склонни да се въздържаме да живеем истински, докато не разрешим някой проблем.

Започнете да живеете пълноценно сега.

Законът “Живей Тук и Сега” е пълна противоположност на отлагането. Отлагайки нещо, което не ни харесва, ние отлагаме и приятни неща, без дори да подозираме, защото животът е комплекс от всичко - и хубаво, и лошо.

Ние разпределяме на дажби удоволствията и радостите, като че наличието им е ограничено.

Истината е, че както болката, нещастието и страданието са неограничени, така е и с радостта, удоволствието и реализацията. Ние сме тези, които разпределяме всичко на дажби, за да си имаме “за после”.

Откажете се от начина, по който сте мислили досега. Уловете мига. Защото той е всичко, което имаме. Изживейте го пълноценно.

В това се състои същностна на неоспоримия закон “Живей Тук и Сега”.

ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ЗАКОНИ

13. ЗАКОНЪТ ЗА СЪСРЕДОТОЧЕНОСТТА

“Умът може да направи от Ада Рай и от Рая Ад.”

Джон Милтън

Това е първият от интелектуалните закони и същността му е в това, че промяната се дължи на едно единствено нещо: върху какво фокусираме вниманието си.

Всяка седмица ходя в една общност от пенсионери, на които се оказва специализирана помощ.

Една от възрастните жени страда от артрит и непрекъснато се оплаква, че не може да ходи. Понякога ходи сама, понякога се подпира на бастун, а има дни, когато се вози в инвалидната количка. Тя е убедена, че не може да ходи.

Вместо да се радва на това, че все още може да ходи, тя съсредоточава своето внимание в миналото, когато е можела не само да ходи, но и да тича, да скача, да се катери… Владееха я самосъжаление, гняв и страх; животът й бе изпълнен със скръб, защото не можеше да ходи така, както бе ходела на младини. Сама беше си заложила капан и не знаеше, че може да излезе от него. А може би и не искаше.

Тази форма на затвор, в която сами се затваряме в стремежа си да бъдем по-различни от това, което сме в момента, е отлично определение на страданието. И със сигурност унищожава всичкото добро, с което сме благословени.

Това ненаситно желание нещата да бъдат по-различни, стои зад същността на разсеяността. При Закона за съсредоточеността нещата са точно обратните.

Едно от любимите ми занимания е да слушам музика. Унасям се до забрава. Но за съжаление това продължава не повече от 20 минути. След това отново нахлуват мислите: трябва да направиш това; не си свършил онова; защо седиш и си губиш времето, вместо да се заловиш за работа… С музиката е свършено. Владее ме разсеяността.

Съсредоточеността означава да участваш истински във всеки миг от живота и да му позволяваш да се разгръща, без да съдиш. Това не означава, че човек не трябва да си поставя цели и да ги постига; означава, че постигането на целите е на второ място, след истинското преживяване на всеки миг от постигането на целта. Законът за съсредоточеността изисква от нас да се съсредоточим върху пътуването, а не върху мястото, където искаме да пристигнем. Радостта се изпитва не от приключването на дадена дейност, а от нейното изпълнение. Осъзнайте всичко край себе си и му се радвайте. Това е същността на Закона за съсредоточеността.

Съсредоточеността означава да се открие невероятното в най-обикновените неща. Пример за съсредоточено внимание е да мислим за яденето и да усетим неговия вкус, вместо да използваме времето на обяда или вечерята, за да обсъждаме нещо друго.

Законът за съсредоточеността изисква дисциплина: трябва да обучим умовете си да се освобождават от тревогата и желанията; да мислим за проблемите само когато е дошъл моментът да се направи нещо за тях. Така ще можем да изпитваме щастие; ако сме непрекъснато съсредоточени в проблемите, осигуряваме си нещастие.

Ние и само ние избираме върху какво да съсредоточим вниманието си. Дали чашата е пълна наполовина или наполовина празна - в това, как ще изберем да я виждаме, е заложено страдание или задоволство.

Законът за съсредоточеността ни помага да разберем разликата между причина и резултат. Когато нямаме нещо, ние имаме дълъг списък от причини, обясняващи напълно логично, защо го нямаме това нещо. Т.е. ние сме се съсредоточили върху причините, които ни пречат да постигнем нещо, а не върху начините, по които бихме успели да го постигнем.

Законът за съсредоточеността предлага друг подход: спрете неразумното желание нещата непременно да бъдат различни. Приемете ги такива, каквито са. Насладете им се. Ако непременно искате да ги промените, съсредоточете се не върху пречките, а върху новите пътища.

Законът за съсредоточеността ни учи да осъзнаваме мислите си, да ги подбираме и да ги насочваме в посока на удовлетвореност, съзидателност и щастие.

Една моя позната катастрофира лошо. Колата бе пълна с деца. Две от приятелките на дъщеря й загинаха.

Докато лежеше в болницата с многобройни счупвания, Синди изпадна в дълбока депресия. Чувстваше се убиец; беше убедена, че не заслужава да живее. Един психотерапевт се съгласи да поработи с нея, за да я научи да се съсредоточава. Съветът му беше: “Просто съществувай.”

Научил я да се фокусира върху дишането си. Синди издишвала, а след това се концентрирала върху вдишването. После “просто съществувала”, съсредоточавайки вниманието си единствено върху дишането.

Докато мислите й се реели, тя се научила да ги наблюдава и да ги следва. Научила се да прави разлика между отрицателните, неутралните и положителните мисли.

Отрицателните били свързани с катастрофата: защо не карах по-бавно, защо не умрях аз… Всеки път те били по-многобройни и преминавали във вина и срам. Идвали автоматично и тя прекарвала времето си в този несъзнателен, но определено деструктивен капан.

Докато се концентрирала върху дишането си, все по-често забелязвала, че през ума й минават и заминават мисли като: какво дават по телевизията; да опитам ли физиотерапия… Това били неутрални мисли.

Още по-късно Сидни открила третия тип мисли - подхранващите, подкрепящите мисли. Въпреки че не идвали автоматично, били много полезни. Любимата й подхранваща мисъл била “Господ е моят пастир.” Сидни разбрала, че всеки път, когато я нападнат негативните спомени, може да извиква в ума си мисълта “Господ е моят пастир” и да се чувства закриляна. Дори започнала да визуализира този мисъл.

Колкото повече овладявала техниката “Просто съществувай”, толкова повече Сидни се отърсвала от отчаянието, депресията и безизходицата. Мислите й за самоубийство се разредили. Когато се научила да контролира мислите си, хроничната й депресия изчезнала.

Начинът, по който действа Законът за съсредоточеността е прост: когато автоматичният цикъл се наруши, а това всеки от нас може съзнателно да направи, ние постигаме физическо и душевно благополучие на по-високо ниво.

Съсредоточеността изисква “наистина да си там”, докато извършваш всяка една от хилядите ежедневни, едва ли не банални дейности. Във всяко нещо трябва да влагаш желание, да присъстваш.

Влюбените са разсеяни, защото не могат или не искат да мислят за нищо друго, освен за обекта на своята любов. От всяко друго действие те просто отсъстват и често стават жертва на злополуки и неуспехи.

Разсеяните професори също отсъстват от живота Тук и Сега, защото са изцяло потънали в темата си на разсъждения. И те като влюбените ще напуснат сферата на ангажираност на ума и ще се върнат в света на реалностите, след като решат научния си проблем.

И влюбените, и професорите са временно в състоянието на разсеяност. Но когато ние сме перманентно разсеяни, това означава, че сме роби на собствения си ум; че позволяваме друг да контролира живота ни, дори този друг да е собственият ни ум.

Законът за съсредоточеността ни учи да превърнем ума си от господар в наш слуга. Това се постига, като осъзнаваме мислите си в настоящия момент и полагаме известно усилие, за да ги подбираме, вместо да им се оставяме да ни носи течението на автоматизираното ни мислене.

Подбирайте мислите, върху които се съсредоточавате. Съсредоточавайте се върху мисли, които ви подкрепят и поддържат в добро състояние. Концентрирайте се върху това, което имате, а не върху онова, което сте изгубили. Резултатите ще се проявят много скоро както върху здравето, така и върху целия ви живот.

Защото сте избрали в живота ви да действа Законът за съсредоточеността.

14. ЗАКОН ЗА СЪЗИДАТЕЛНОСТТА

“Въображението е окото на душата.”

Жозеф Жубер

Всичко се създава по два пъти: първо чрез мисълта, после във физически план. Първото съграждане става на нивото на ума, а после следва физическият резултат. В това се състои Законът за съзидателността: физическото изпълнение следва мисления проект.

Ние използваме този Закон непрекъснато, но рядко го правим съзнателно. Това е Законът за съзидателността: всичко се създава по два пъти.

Този простичък, но изключително мощен принцип намира приложение във всичко в живота. Ние планираме, без да осъзнаваме. Мисълта предшества действието.

Законът за съзидателността се задейства или по погрешка, или по замисъл: случайно или нарочно. Проблемът е, че обикновено ние просто реагираме; че сме пасивни. Приемаме това, което е, без да помислим за това, което може да бъде. Позволяваме на другите да натискат собствените ни творчески бутони.

Да се върнем към Закона за личната отговорност. Всички притежаваме способност да реагираме и сила да създаваме. Това не е реакция - това е активна позиция, нещо, което е твърде тясно свързано със Закона за съзидателността.

Вижте как се развива личният живот на всеки от нас. Когато не поемем лична отговорност и не развием разбиране за изключително силния Закон за съзидателността, ние даваме възможност на други хора да ръководят живота ни. Обстоятелствата като че оформят живота ни случайно, а не по наш избор.

По замисъл или случайно - това е ключовият критерий за разбиране на Закона за съзидателността. Например, сценарият за собствения ни живот може да ни е връчен от нашите родители. Ние реагираме по навик, по задължение и дори по принуда. Случайно, без съзнателна умисъл, ние се озоваваме в живот, изборът за който е направен не от нас, а от някой друг.

Може баща ми да има своя мечта за моя живот. Аз мога да я приема или да я отхвърля. Мога да живея живота, който той иска за мен; мога да избера да изживея собствения си живот, написвайки сам дневния ред, който ще следвам. Изборът е наш. Дали ще преодолеем съпротивата на другите и ще отстоим себе си - изборът е наш.

Законът за съзидателността ни кара да се противопоставяме на сценариите, с които непрекъснато се сблъскваме в живота. Независимо дали го виждаме или не, във всеки миг става някакво първоначално създаване на нещо. Какви сме ние и какво преживяваме, е второстепенно създаване на физическо ниво. То е продукт на собствен замисъл или е резултат на чужда програма; продиктувано е от случайни обстоятелства или от неосмислени лични навици.

Законът за съзидателността ни показва начина, по който да оформим това, което искаме да преживеем в живота си.

Имах късмета да познавам и работя с Робърт Шулър. Схващането му за “възможностното мислене” е причина за промени в живота на много хора по целия свят. Самата дума “възможност” осигурява умствен климат, който води до съзидателност. Антонимът на “възможно” е “невъзможно”. Изречете “невъзможно” и ефектът е опустошителен. Мисленето спира. Прогресът се забавя. Вратите се затръшват.

Уилър преживял трудова злополука - дърво паднало върху него и счупило гръбнакът му. Лекарите му казали, че никога повече няма да ходи.

Но Уилър чувствал, че е напълно възможно да се бори за своето възстановяване.

“Виждах се в мислите си как ходя отново. Виждах се в мислите си как всеки ден правя упражнения. Виждах се щастлив, допринасящ за доброто на семейството и на обществото.”

Първата група лекари му казали, че ще се движи единствено с инвалидна количка. Но те не го познавали, не знаели какво го мотивира. Уилър знаел, че е изпълнен с възможности.

Представял си как действат краката му, как ги движи ритмично, за да не забравят мускулите му да се движат.

С помощта на терапевта си измайсторил уникален велосипед. Лежал на гръб и въртял педалите с ръце, представяйки си как краката му ходят.

Скоро вече можел да сяда. Не след дълго се качил на неподвижно колело. Измислил релса, по която да се придържа с ръце, за да е стабилен, докато е на колелото. Прикрепял краката си с каиши към педалите. Отделял време за воден масаж, упражнявал се с тежести върху краката и правел упражнения за горната част на тялото.

Днес той върви с помощта на патерици. Убеден е, че до една година ще мине на бастун.

В случая с Уилър действат много принципи, но Законът за съзидателността ръководи всички тях. Мисълта предхожда реалността. Изобилстват възможности, когато умът е свободен да създава.

Ако мислите, че нещо е невъзможно, мечтите се забравят, проектите се изоставят, надеждата за добро здраве се торпилира. Но достатъчно е някой да изрече: “Възможно е”, и възможности, за които не сме подозирали, прииждат, за да ни помогнат в търсенето. Всички притежаваме неограничен потенциал от ум и съзидателност; но само ако повярваме в него, можем да се възползваме от собствените си възможности.

Ние можем да променим живота си. Прилагайки Закона за съзидателността, ние се превръщаме в първия творец на самите себе си.

Питър искаше да свали килограми, и то много - около 60.

Първо се огледа, осъзна проблема си и потвърди пред себе, че да живее добре, е дар, на който би искал да се радва, докато е възможно.

Питър осъзна, че многото ядене е начин да удовлетворява незадоволените си емоционални потребности. Като преяждаше, той подражаваше на майка си, която чрез храната бе решавала емоционалните си проблеми. Живееше по чужд сценарий. Питър осъзна, че може да се промени и да реши своя живот, вместо непрекъснато да изживява спомена за това, как майка му се е справяла с нейния живот.

За 7 месеца Питър свали 45 килограма. Режимът му е вегетарианска храна и упражнения. Живее по сценарий, който сам измисля, представяйки си неограничения потенциал от възможности, които разполага. Отказа се да живее в ограниченото си минало. Превърна се в пръв създател и творец на самия себе си.

Това е същността на Закона за съзидателността: представата предхожда действителността.

Способността да си представяме нещата е творческа способност. Трябва да си представим всяка идея, преди да я осъществим.

Законът за съзидателността изисква да не издаваме декрети за бъдещето, а да търсим Божествения замисъл в своя живот.

Мисля, че човек не трябва да си налага визуализации. Това води до разочарования. Трябва да се оставим Божественият замисъл да се прояви естествено и интуитивно. Ако се вслушаме в себе си, той ще е там.

И Моцарт, и Бетовен казват, че в главите им звучали симфонии и те просто ги записвали. В действие е Законът за съзидателността, а той не търпи външно насилие. Не трябва да се намесваме в Божия замисъл.

Ние се съобразяваме със Закона за съзидателността, не той с нас. Не е възможно да упражняваме натиск върху съзидателната сила, нито да я ръководим.

Божественият замисъл, разгледан като Закон за съзидателността, включва неща като здраве, изобилие, любов и пълна себереализация. От нас се иска да не пречим, да оставим Божественият замисъл да се случи.

Законът за съзидателността изисква не аз да прокарам своето или ти - твоето, а да се намери най-доброто. Това е представата, идеята, която да открием и към която да се придържаме без колебание.

След това, което преживях покрай своята диагноза, аз се отказах от всички предпоставени намерения и успях да се предам, и то най-искрено, в Божиите ръце, да се оставя да бъда осенен от Божията воля. В резултат ме осени идеята да служа на хората - нещо, което не бе моят начин на мислене преди това. Сега животът ми е изпълнен с възможности, които не подозирах.

Представата предхожда факта. Всяко нещо се създава 2 пъти. Най-напред се създава в мислите ни и след това се проявява на физическо ниво. Това е неоспоримият Закон за съзидателността.

15. ЗАКОН ЗА НЕПРЕСТАННОТО РАЗВИТИЕ

“Ние трябва непрекъснато да се променяме, да се обновяваме, да се подмладяваме. В противен случай закостеняваме.”

Гьоте

Всеки от нас - млад, стар, богат, беден, здрав, болен - абсолютно всеки, притежава способности да се променя, учи, развива, израства.

За съжаление, ние се поддаваме на културни вярвания, които класифицират и ограничават хората в роли, които ни дават какво ли не, но не физическо и духовно благосъстояние. Всеки ден, всеки миг ние сме свидетели на нарушаване на Закона за непрекъснатото развитие. Един много популярен пример е отношението към т.нар. “трета възраст”: щом си стар, значи вече не си продуктивен, значи си заслужил почивката си - почивай си на спокойствие и чакай смъртта.

Законът за непрекъснатото развитие е тясно свързан с любознателността, която ни тласка да търсим, да изследваме непрекъснато, защото ни е интересно какво още ще ни сервира животът.

Непрекъснатото израстване не е нещо, което се учи в училище. Той е заложен във всеки и дали ще го приложим в собствения си живот или не, зависи единствено от нас. Развитието винаги е възможно, независимо от възрастта, способностите или здравословното състояние. То е заложено в нас. Ние не уважаваме потенциалът, с който разполагаме до самия край на живота си.

Конституцията забранява дискриминация по отношение на раси и религия. Време е да се въведе закон срещу възрастовата дискриминация. Време е никой да не бъде насилван да се пенсионира или да се откаже от активния си живот само защото е навършил определени от правителството години. Докато правителството промени отношението си към Закона за непрекъснатото развитие, единствено в наша власт е да се ангажираме със собственото си развитие, докато сме живи.

Томас Алва Едисон е ходил на училище само 3 месеца: бил категоризиран като бавно развиващ се. На 21 години той патентова първото си откритие; последното патентова на 81. Общият брой на неговите открития, върху които всъщност се основава 21-ви век са 1033.

Поуката: заложбите и способностите, човешкият потенциал, не зависят от научни степени или от одобрението на другите. Законът за непрекъснатото развитие гласи: през целия си живот следвайте и развивайте талантите, с които Бог ви е дарил. Преодолявайте загубите; откривайте нови възможности; никога не се извинявайте със здравето си, обстоятелствата или възрастта. Продължавайте да търсите дори след поражението. Най-важното предстои. Култивирайте идеи; откликвайте на въпроси, които интригуват и мотивират; ежедневно се занимавайте с всичко, което подкрепя Живота; открийте своята страст и й се отдайте; работете; давайте своя принос; намерете по-висша кауза; раздавайте се; посветете живота си на другите; никога не се отказвайте - освен ако не искате да спрете всичките си изблици на таланти.

Не спирайте. Променете разбиранията си за живота. Израствайте. Учете се. Давайте своя принос; наслаждавайте се на живота; ангажирайте се. И ще постигнете истинската си себереализация.

Това е Законът за непрестанното развитие на човека, докато е жив, независимост от обстоятелствата, състоянието на здравето или възрастта. Защото този Закон е заложен във всеки един от нас и само от нас зависи какъв живот ще изживеем.

ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ЗАКОНИ

16. ЗАКОН ЗА МИСИЯТА В ЖИВОТА

“Човек, който води не целенасочен живот, с всеки ден умира по малко.”

Пиерар Пуле

Конвенционалната мъдрост гласи: “Ако имаш здраве, имаш всичко.” Това не е вярно. Не че здравето не е необходимо; само здраве не е достатъчно.

Законът за мисията в живота гласи: “Ако имаш цел в живота, имаш всичко.” Той изисква да осмислим причината, заради която сме дошли на този свят.

Всеки има своята уникална мисия. Да намерим своята реализация е задача, която никой друг не може да изпълни; това е нещо специфично за всеки от нас. Това е личната ни съдба.

Проблемът е, че повечето хора нямат ни най-малка представа каква е мисията им в живота. Милиони хора се лутат, без да стигнат до себереализация. Те не получават удовлетворение от живота. Защото не познават себе си, своите възможности, своята мисия.

Законът за мисията в живота изисква всеки от нас да отприщи гения в себе си. Ако се задоволим с по-малко от гения в себе си, ще бъдем разочаровани от начина, по който сме преживели живота си.

Законът за мисията в живота притежава сила, която не осъзнаваме, и от която непрекъснато се отказваме: родителите ни определят по кой житейски път да тръгнем; консултираме се с приятели или психолога си какво решение да вземем; натиск и икономически съображения определят бъдещето ни… Трудно е да се промени веднъж установен живот. Но нарушим ли Законът за мисията, ще си отидем нереализирани от този свят. Законът за мисията е компас, който винаги ни показва вярната посока.

Законът за мисията обхваща всички области: здраве, богатство, любов и съвършена изява на потенциала на всяка отделна личност.

Много хора вярват, че нещастията, включително и животозастрашаващите болести, съдържат някакво послание - призив да започнем да търсим и намираме смисъла на собствения си живот, своята мисия. Всяко заболяване може да се окаже призив за промяна, за завръщане към предназначението на собствения ни живот. Всъщност, това е посланието на нещастията и болестите, които ни сполетяват: да живеем живота си според предназначението си, изпълнявайки своята житейска мисия.

Думата “мисия” не е синоним на “цел”. Мисията не се избира и не се постига; тя е заложена в нас. Тя се изпълнява непрекъснато, всеки момент. Не я ли изпълняваме, усещаме физически и душевен дискомфорт: каквото и да имаме, колкото и да имаме, все нещо не ни достига.

Целите, които си поставяме и постигаме, са само спирки по пътя, който отразява мисията ни в живота.

Как да открием мисията в живота си?

Законът за мисията ни призовава да влезем в контакт с вътрешния си център, с вътрешното си аз, с вътрешната си мъдрост. Хората рядко се вглеждат навътре в себе си; най-често ние съграждаме живота си около други центрове: център на кариерата; на семейството; на хобитата; на целите; на здравето; на парите; на властта; на познанието; на приятелите; на враговете; на църквата; на личността…

Ако твоят център е кариерата, ще си принуден да работиш за сметка на здравето, личните връзки и други важни области в живота. Познавам една жена, която превърна в център на живота си своя враг. Животът й се изхаби от несправедливостите, проявявани от страна на бившия й съпруг. Моят център се градеше около църквата. Толкова бях се увлякъл в проекти и програми, че напълно пренебрегнах личните си нужди и едва не си отидох от рак.

Всеки има своя център или своите центрове на живота. Може да е удоволствието; може да са забавленията; може да е страданието… Откъснете се за малко от превърналия се в навик живот и го огледайте, за да намерите истинския си център. Коя е силата, която ви движи? Кое е важното за вас?

Искреният отговор на тези въпроси е най-важната част от работата, която трябва да свършите по пътя към съвършеното здраве.

Да се изживее пълноценно един човешки живот е най-голямата мисия, която можем да си изберем. Каква е твоята мисия: да отгледаш едно дете в атмосфера на любов; да служиш на другите чрез музикалния си талант; да коригираш потисническа обществена система…

За повечето от нас не е необходима коренна промяна. Мисията ни е там, където са нашите корени. Необходимо е само да схванем призванието си, да усетим, че правим това, за което сме предназначени. Призивът идва отвътре. Търсете мисията.

Истината е, че съвършеното здраве зависи от това, да даваме и да споделяме. Мисията не е нещо, което се връща обратно; тя е нещо, което излиза от нас.

Обърнете внимание на това, което давате. То е разковничето за успешното прилагане на неоспоримия Закон за мисията в живота.


копирано от www.spiralata.net

...ЗА ТЯХНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ.ЗАТОВА ИМА КУЛТУРА И ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧУВСТВАТА,С КОИТО АВТОМАТИЧНО ПОСТЪПВАМЕ ПРАВИЛНО СПРЯМО ПРИРОДАТА И ПРИЯТЕЛСКИ СПРЯМО БЛИЖНИТЕ СИ!ТОВА СЕ НАРИЧА ОЩЕ ДУХОВЕН КЛИМАТ НА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.

ДАНО ДА СТАНАТ РЕАЛНОСТ ПОНЕ ЗА НАШИТЕ НАСЛЕДНИЦИ!