Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2010 14:53 - Събореният КРЪСТ Архиепископ ЙОАН (ШАХОЕСКИ) („Мисълта за самоубийството")
Автор: rumenige Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1622 Коментари: 1 Гласове:
0



Онзи, който тъкмо започва да живее, също така лесно среща тази мисъл, както и този, който спира да живее. Всяко подземие, всяка задънена улица на жизнения лабиринт има бързо отваряща се изходна врата: „мисълта за самоубийство".
В различни положения, по различни поводи, причини и съображения, като вода, стремяща се към тънкото гърло на фунията, мисълта на човека, смачкана от страданието, се устремява към самоунищожение... Страданието пък е тайна, понятна едва на малцина, макар и открита за всички.„Задраскай своя живот... просветление няма... всичко е свършено... всичко е безсмислено..."- шепнат спазмите на душата, и някаква подхващаща и притегателна (сякаш обнадеждаваща!) сила влече към изхода от страданията на безсмислието. „Покоят... освобождаването... това е в моята власт". Кое? - страшен въпрос. Кое е в моята власт?.. Да натисна спусъка?... И тук се открива вярата на самоубиващата се душа: тъмна, блуждаеща, тъпа, понякога боязлива, преплетена с проблясъците на светите съмнения, - вяра в това, че „нищо не съществува", или има „покой", или (най-безпомощното) „Бог ще прости".
Взрив от низка гордост, от престъпно приятелско подстрекаване на оскърбеното самолюбие (оскърбено по промисъл, за смирение), загуба на кумира - идеал за
живот: парите, насладите, чувствената или идеалната любов, приятеля, детето, жената (озаряваща живота вместо Бога), прекратяване на веселия живот, телесното здраве, славата пред хората или надеждата за тази слава... цялото кумиротворчество, на което е способна душата, оттеглила се от Духа Утешител или дошла при Него, - влече човека към самоизтребление, по неизменния закон на вечната Божия истина, простираща се над човешката свобода.
Великото мъчение на изпитвания дух! Ако издържи - годен е за предстоящия вечен живот. Не издържи ли - Кръстът е съборен, и от него е задраскано съществуването на човека за живота на Живота и отворено за живота на смъртта. Това също е „живот", но по-различен от живота на Живота.
Нещастни страдалци самоубийци! Колко отговорни за вашата гибел са вашите близки, вашите бащи, вашите приятели, вашите пастири, - онези, които са ви възпитавали, онези, които с вас са грешили, които не са ви поддържали, които не са се молили за вас, когато вие сте били във възможността за вечния живот на Живота. Вие сте съборили Кръста, вие сте снели страдащия за вас Христос на земята. Вие сте убили, вие сте отровили, вие сте хвърлили под влака Самия Бог - вечно живеещия във вас Живот - неизречената към вас любов.
Вие не сте приели изкуплението, кратки те земни очистващи страдания - сладките за приелия ги - о, колко по-сладки, от онези призрачни наслади, в тъга по които вие сте умряли. Да, във ваша власт е била възможността да сторите това, което ви е нашепвала силата на злото, но и във вашата власт е било да не правите това. Във вашата власт е било да знаете, че има Бог, че Той не е само висш израз на Истината и Справедливостта, недостъпни за вашето разбиране, но много повече от тези слаби човешки понятия.
Във ваша власт е било да рзберете, че не може Бог да даде Кръст и да не даде сили, във вашата власт е било да се обърнете към Бога, да се спасите чрез призоваване (не лъжливо) на Неговото име.
Ако можехте да отговорите, някои от вас биха казали:,, Ние се обръщахме към Бога, и Бог не ни помогна..." Но, братя, разберете, нека отиващите към същото зло, към което сте дошли вие, разберат, че не всяко призоваване на Бога е обръщане към своя Създател. Да призовеш така, както вие сте призовали, това не означава да се обърнеш към Небесния си Отец с думите :„Ако Ти си Син Божий, слез от Кръста". Това е призоваването на Бога от хора, които минават покрай Кръста. Това не е молитва. Да призовеш, да се обърнеш към Бога, означава, преди всичко, да се покориш на Неговата воля, и вече покорявайки се на Бога - да Му се молиш.
Роптаещо, боязливо за  себе си,  пристрастно към своя низш кръг на живота, туптящо в своя малък свят, нима може така нашето сърце да се съедини с Пламъка на Триединното Божество? Това не е възможно, и затова не считайте, че сте призовали   | Бога, когато ядосано сте се обръщали към ... Него, като към виновника за вашите страда^1 ния или като равнодушен зрител.            г!   .
Онези, които са призовали Бога, ца, покорявайки Му се, са останали животът им е открито свидетелстват)] онези, които не са се покорили.1 ния Съд никой няма да прибегнб ятелства" или „обстановка":*щ| симо състояние на духа" като^
за собственото самоизтребление". Тук ще стоят легиони от свети хора, Божии, пребивавали в още по-тежки обстоятелства, в още по-непоносима обстановка и в още по-нетърпимо състояние на духа. Те са били във всичко това и са се покорили на Бога, неприели клеветнически помисъл за Създателя на любовта. И това е, което ги е направило сега по право сияещи и свободни. Това сияние е било предложено и на вас... колкото по-голямо е изпитанието, толкова по-голямо е и Божието доверие към човека (изповедници, мъченици!), толкова по-голямо трябва да бъде очакваното доверие на човека към Бога. Разберете това... Отхвърлената тайна на Кръста е отхвърлен пламък на любовта.
Да се отвърнеш от Божия живот! Това не става веднага. Стьпка по стьпка, нещастният се подготвя за това през целия си живот! Закопалият десет таланта по-скоро ще се подготви към самоубийство, отколкото за-копалият един талант. Но и този последният не се е подготвил за живота.
Допущението на телесни самоубийства от Бога е зов на Божията тръба, викаща на света за това, че:
1)   Има духовно самоубийство: това е теоретичният и практически атеизъм (при неоживяваща   душата   мнима   вяра   в Бога);
2)  У човека има свобода на волята (и онова, което е най-важно)
3)   Във вселената съществува богооставе-
ност.
Самоубиецът (както и всеки грешник, съгласяващ се да извърши грях), говорещ за своята вяра в Бога, не вярва във възможността за богооставеност. „Господ е тъй милосърден"- казва той, приемайки отровата. Каква хитра уловка на злото, какво тънко кощунствено изкушение.
„Господ е тъй милосърден" - говори блудникът, отивайки на блуд, крадецът - на кражба, убиецът - на убийство. И онова ве
личайшо, святая светих, Божие милосърдие, което ни води към покаяние, грешниците, знаещи своя грях и оставащи неразкаяни, обръщат в оправдание за своето престъпление. Това е все едно Иуда Искариот, отиващ да предаде своя Учител и Бог, да казва: „Господ е тъй милосърден..." Да, Господ е силен да прости и на милиони иудовци, но само онези, които „не разбират какво вършат", и не създават в самите себе си геени на мъките, а разбирайки какво са извършили и се каят с велик „плач на сърцето" пред Бога Спасител. Самоубийството пък на „вярващ" е онази целувка, за която Църквата предупреждава преди святата Чаша.
Светите отци, тънко запознати с хитрините и методите на действия на безплътния враг, говорят истината, която се потвърждава навсякъде и която трябва да знае всеки: „До нашето падение бесовете ни представят Бога човеколюбив, а след падението ни - жесток"(Преп.Йоан Лествичник).
За кого се е молил Господ на Кръста? Молил се е за онези, разпънали Го на Кръста, които „не знаят какво вършат". За Иуда Господ вече не се е молил („не за целия свят се моля...." Йоан 17,9), тъй като съзнателно грешащият е „син на погибелта" и той трябва неизменно да отиде„на своето място", по думите на Евангелието (т.е. да се самоизтреби).
Законът на самоизтреблението е бил така силен у Иуда, че даже след като се е обесил, от него са изпаднали втърешностите му. За цялата човешка история това се явява образ на физическото самоубийство, което е само изпадане на онова, което е вътре(т.е. духовното самоубийство). Механичната духовна спасяемост няма, както няма и бездуховна гибел.
Човек има свободната воля да призове върху себе си волята Божия, открита в Евангелието, или да не я признава и по този начин да остави себе си на злата богооставена воля на демоните.
И затова има грях за смърт. (1 Ин. 5, 16). Грях от противенето на живота. Бог е заповядал на апостола на любовта да напише за него, тъй като този грях е против любовта, убийство на собствената любов към Бога: самоубийство.
Църквата не може да извърши над самоубиеца нито опяване, нито панихида. С пеенето на „Трисвятое" Църквата изпраща останките му до гробищата, връчвайки починалия на Бога, каейки се за него пред Светата Троица и скрито умолявайки за него Твореца. Но друго пеене Църквата не може да даде, защото другото пеене би било не-правдиво, а Църквата никога не казва неправда. Църквата не може да каже „Блажен е пътят, по който вървиш днес, душо, тъй като се готви за теб място за почивка" (про-кимен на погребението), знаейки за целия ужас на душата, самоволно откъснала се от тялото. Църквата не може да каже и онова, че своето упование починалият е възложил на Бога („На тебе упованието си възложих - Твооеиа и Създателя, и Бога наш..."- думи
от панахидата.)
  Над самоубиеца не се поставя и Кръст. На Кръста е бил разпнат Бог, претърпял човешкия живот - целия негов позор и цялтата му болка.
     
                                            превод от руски: Йоана Келешева


Тагове:   кръст,   архиепископ,


Гласувай:
0



1. bogolubie - Самоубийството не е само един мигновен акт.
09.10.2010 16:10
Има самоубийци с приемането на наркотици, с алкохолизъм, с други средства. Но едните са бавни самоубийства и те минават за обикновена смърт и ги опяват. А тези, които са мигновени вследствие на изнемощялост, се заклеймяват. Защо? Едните дълго време са слугували на дявола, а други са отдавали сили, но не са получили любов, за да се получи баланс на силите в човека и той не е издържал.Кои сме ние да съдим? И бавното и бързото самоубийство са от слабостта на човека да се поддаде на дяволската сила и да стане нейна жертва.А свещениците, които не могат да ги опеят, дали са направили нещо за тези хора, за да ги предпазят? Дали са им дали по мъничко любов и молитвичка за тях, за да им се помогне? Няма нищо по-лесно от това да съдиш и класифицираш. Но Божието учение е да имаме милост и любов. Ако не сме могли да я дадем на обезсиления, на духовно агонизиращия, то нямаме право и да го съдим. Два пъти съзнателно се отказах от живота си, защото не можех повече да издържам на нечисти сили, стоварили се върху ми, насочени срещу мен. Нямаше ни една жива душа да ми даде капка обич. А аз се раздавах, аз се стремях да приема чуждата мъка, но да облекча другите. Изчерпах се, почувствах се никому и за нищо ненужна. Казах си: "Ако имаше Бог, нямаше да съм в това състояние." и се нагълтах със сънотворни лекарства. Първият път три денонощия не отворих очи. Но Бог пожела да живея и да Го славя. И аз Го обичам, защото Той компенсира това, което не получих от хората. Обичам Го много, защото ми е простил много.Чувствам присъствието Му, водителството Му, напътствията Му. Но...Той ми подаде ръка чрез протестанти. Православните свещеници съдят, но чакат да ги потърсят в църквата. Христос не чакаше да отидат само при Него, а се движеше между хората. Ако някой знае благовестието и тогава на своя воля се съчетае с дявола, тогава вече наистина е избрал пътя на духовната и физическа смърт. Но, ако той не е бил информиран и не е издържал на хвърлените срещу него сили, той е жертва, мила на Господа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumenige
Категория: Лични дневници
Прочетен: 822262
Постинги: 402
Коментари: 322
Гласове: 1029
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031