Въпреки цялото си прехвалено преклонение пред стойността на човешкия живот и индивидуалната свобода, нашето общество всъщност ни третира като същества, вманиачени на тема власт, секс и пари, които във всеки момент трябва да бъдат предпазвани от какъвто и да било досег със смъртта или с истинския живот. Ако някой ни каже или сами започнем да се досещаме за реалния си потенциал, просто не можем да повярваме, а ако изобщо сме в състояние да си мислим за духовна промяна, смятаме, че тя е била възможна само за великите светци или духовните учители на миналото. Далай Лама често говори за това, колко малко самоуважение и любов към самия себе си вижда у мнозина в съвременния свят. В цялото ни същество е втъкана една невротична увереност в собствената ни ограниченост. И това ни лишава от всякаква надежда за пробуждане и влиза в трагично противоречие с основната истина на будистките учения - че в своята същност ние вече сме съвършени.
Дори и да се замисляме над възможността да постигнем просветление, един поглед към съставките на нашия обикновен ум - гняв, алчност, завист, злоба, жестокост, похотливост, страх, тревожност, обърканост - би сринал завинаги всяка надежда за постигането му, ако никой не ни е разказал за природата на нашия ум и за безспорната възможност да осъзнаем тази природа.
Просветлението обаче е нещо реално и на земята все още има постигнали просветление учители. Когато се срещнете с такъв човек, ще бъдете развълнувани и разтърсени до дълбините на сърцето си и ще разберете, че думи като „просветление" и „мъдрост", които сте смятали само за понятия, всъщност са нещо съвсем реално. Въпреки всичките опасности, които крие, днешният свят е и много вълнуващо място.
Съвременният ум постепенно се открива за различните представи за реалността. Велики учители като Далай Лама и майка Тереза могат да се видят на телевизионния екран, много учители от Изтока посещават Запада и четат лекции, а книги от всички мистични течения печелят все по-голяма и по-голяма читателска аудитория. Отчайващото състояние на планетата кара все повече и повече хора да се събудят и да осъзнаят колко необходима е промяната в глобален мащаб.
Просветлението, както казах, е реално. И всеки от нас, който и да е той, при дадени обстоятелства и с нужната подготовка може да осъзнае природата на ума и така да разбере кое е безсмъртно и вечно чисто. Това обещават всички мистични учения на света и това обещание е било изпълнено и се изпълнява в живота на стотици хиляди хора.
Чудото на това обещание е, че то не е нещо екзотично, нито фантастично. То не е за определен елит, а за цялото човечество. Когато си дадем сметка за този факт, както казват учителите, то става удивително обикновено. Духовната истина не е нещо сложно и езотерично - всъщност тя е един дълбок здрав разум. Когато човек осъзнае природата на ума си, пластовете на объркването отпадат. Човек не „става" буда, а просто престава да бъде заблуден. А да си буда не означава да си някакъв духовен супермен, а най-после да станеш истинско човешко същество.
Една от големите будистки традиции нарича природата на ума „мъдрост на обикновеността". Винаги съм казвал, че нашата истинска природа и природата на всички същества не са нещо необикновено. Иронията е, че именно нашият така наречен обикновен свят е всъщност необикновена, фантастична, объркана халюцинация на заблудените представи на самсара. Именно тези „необикновени" представи ни правят слепи за „обикновената", естествена, присъща природа на ума. Представете си, че будите сега ни гледат - колко тъжно ще се удивляват на смъртоносната обърканост и изобретателност на заблудите ни!
Понякога, тъй като сме толкова ненужно комплицирани, когато някой учител ни въвежда в природата на ума, тя ни се струва твърде проста, за да повярваме. Обикновеният ни ум ни казва, че това не може да бъде, че трябва да има още нещо. Очакваме нещо „величествено" - светлини в пространството около нас, ангели с развети руси коси да се спуснат от небето, за да ни посрещнат и с дълбок глас, като на Магьосника от Оз, да обявят: „Сега си въведен в природата на ума си." Няма такъв драматизъм.
Понеже надценяваме ролята на интелекта, ние сме склонни да вярваме, че за да постигнем просветление, ни е нужна необикновена интелигентност. Истината е, че много от умните разсъждения могат още повече да прикрият същността. Според една тибетска поговорка „Ако си прекалено умен, може да не разбереш за какво става дума". Патрул Ринпоче казва: „Логичният ум ни се струва интересно нещо, но той е семето на заблудата." Хората може до такава степен да бъдат обладани от собствените си теории, че да не разберат най-главното. В Тибет казваме: „Теориите са като кръпки върху палтото - един ден те просто се износват и падат." Искам да ви разкажа нещо окуражаващо.
Един учител от миналото столетие имал дебелоглав ученик. Учителят многократно се мъчил да го запознае с природата на неговия ум, но все не успявал. Най-накрая се ядосал и му казал:
- Слушай! Искам да занесеш този чувал с ечемик до върха на онази планина. Но не трябва да спираш да почиваш. Продължавай, докато стигнеш върха.
Ученикът бил простоват човек и вярвал непоколебимо в учителя си, така че направил точно каквото му било наредено. Чувалът бил тежък. Той го нарамил и тръгнал по склона на планината. Не смеел да спре. Ходел и ходел, а чувалът му се струвал все по-тежък и по-тежък. Изкачването било дълго. Най-накрая, когато стигнал върха, човекът пуснал чувала и с дълбоко облекчение се свлякъл на земята изтощен. Почувствал свежия планински въздух върху лицето си. Цялото му упорство се било стопило, а с него и обикновеният му ум. Струвало му се, че всичко е спряло. В този момент изведнъж осъзнал природата на ума си. „Аха! - помислил си. - Ето какво е искал да ми покаже учителят през цялото това време." После хукнал надолу по планината и нахълтал в стаята на учителя си, забравил всякакво приличие.
- Мисля, че схванах!... Наистина схванах! Учителят се усмихнал с разбиране и отговорил:
- Значи си преживял интересно изкачване на планината, нали? Които и да сте, вие също можете да изпитате това, което е изпитал този ученик на върха на планината. Именно това преживяване ще ви даде нужното безстрашие, за да се справите с живота и смъртта. Но кой е най-добрият, най-бърз и най-ефикасен начин да го постигнем? Първата стъпка е практикуването на медитация. Именно медитацията бавно пречиства обикновения ум, сваля маската му, изтощава навиците и илюзиите му, така че в подходящ момент да можем да осъзнаем кои сме всъщност.
от "Тибетска книга за живота и смърта" на Согиал Ринпоче
