Постинг
06.09.2010 20:56 -
Белинташ
Белинташ
Каменното плато Белинташ е разположено в северната част на Родопите, само на 50 километра от Пловдив , но все още е почти непознато за туристите. То се издига на 1200 метра надморско равнище над село Врата.
Преди повече от 7 хиляди години там се е помещавало най-голямото светилище на тракийския бог Сабезий.
Според някои историци, в тайна пещера край Белинташ, Александър Велики е зазидал златна колесница. В началото на 90-те години търсач на съкровища от Асеновград отишъл при баба Ванга и я попитал дали си струва да копае край Белинташ.
Тя му отговорила, че източният склон на платото е древно гробище. Там са заровени около 800 килоглама злато. Пророчицата казала също, че 8 човешки живота трябва да бъдат отнети, за да бъде разкрита тайната на Белинташ.
От времето, когато баба Ванга е направила пророчеството си, досега Белинташ е взел две жертви(+още една през август 2010г), покосени от мълнии. Вероятно по тази причина местните хора възприемат необикновено красивото каменно плато като място, което излъчва тъмна енергия.
Белинташ често е посещаван от екстрасенси, които идват тук, за да се заредят с енергия.
Според някои изследователи на района тези творения на човешката ръка представляват една от най-древните карти на звездното небе и съзвездията, датираща от преди 7 хиляди години.
Други стигат още по-далеч в твърденията си, че в дълбока древност Белинташ е бил площадка за кацане на космически летателни апарати, а изсечената в скалата "координатна мрежа" е служила за ориентир на извънземните пилоти.
Археолозите обаче са единодушни, че става дума за древно светилище на богът Сабазий, почитан от тракийското племе беси, обитавало някога тези земи. В подкрепа на тази теза е намерената в подножието на скалата сребърна оброчна плочка на божеството.
Тя изобразява седналия на трон Сабазий на фона на пълзящи нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа.
По гладката повърхност на платото са съхранени стотици култови ямки, други елементи с култово предназначение и неразгадани знаци.
Предполага се, че в миналото Белинташ е било главното тракийско светилище в тази част на Европа, което съперничело по известност на Делфийското. По българските земи напоследък бяха разкрити и други светилища, които могат да имат същите претенции.
Тук, сред мистичните възвишения на Родопа планина, са били съсредоточени свързаните с практиката на бесите познания по астрономия, земеделие, скотовъдство и изкуства. Впрочем в превод от древните тюркски езици "белинташ" означава камък на познанието. За тази загадъчна скала краеведът Никола Боев, автор на книгата "Блясъкът на Белинташ" разказва: "Белинташ е светилище от епохата на пантеизма, когато природата била непосредствено обожествявана чрез величествени скали, интересни природни забележителности, големи дървета, извори.
Белинташ е може би единственото светилище в България, свързано с почитания от траките бог Сабазий. Според исторически източници на това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето.
Така например през 60 г. римският автор Светоний съобщава, че в Родопите жреците предрекли бляскавото бъдеще на римския император Октавиан Август. Вероятно става дума за Белинташ.
Силно впечатление правят двете щерни за дъждовна вода, издълбани в твърдата скала, по неизвестни от съвремената наука технологии, които са служели за водните обреди.
Голямата щерна, с диаметър 2,10 м. и 2,45 м. дълбочина, съдържа около 7 кубика вода." Древните са вярвали, че потапяйки се в свещената вода на щерните, в дните когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, хората се свързвали с Космоса и придобивали необичайни мощ и познания.
На издълбаните в южната част на скалата стъпала са били поставяни идоли и свещени дарове, предназначени за бог Сабазий - смята Никола Боев. Според него божеството е било почитано от бесите още през бронзовата епоха, преди 6-7 хиляди години. Учените обаче все още не са разгадали напълно тайната на древното светилище, чиито каменно чело, неподвластно на времето и човешката суета, отправя нови и нови предизвикателства пред съвременната наука.
Каменното плато Белинташ е разположено в северната част на Родопите, само на 50 километра от Пловдив , но все още е почти непознато за туристите. То се издига на 1200 метра надморско равнище над село Врата.
Преди повече от 7 хиляди години там се е помещавало най-голямото светилище на тракийския бог Сабезий.
Според някои историци, в тайна пещера край Белинташ, Александър Велики е зазидал златна колесница. В началото на 90-те години търсач на съкровища от Асеновград отишъл при баба Ванга и я попитал дали си струва да копае край Белинташ.
Тя му отговорила, че източният склон на платото е древно гробище. Там са заровени около 800 килоглама злато. Пророчицата казала също, че 8 човешки живота трябва да бъдат отнети, за да бъде разкрита тайната на Белинташ.
От времето, когато баба Ванга е направила пророчеството си, досега Белинташ е взел две жертви(+още една през август 2010г), покосени от мълнии. Вероятно по тази причина местните хора възприемат необикновено красивото каменно плато като място, което излъчва тъмна енергия.
Белинташ често е посещаван от екстрасенси, които идват тук, за да се заредят с енергия.
Според някои изследователи на района тези творения на човешката ръка представляват една от най-древните карти на звездното небе и съзвездията, датираща от преди 7 хиляди години.
Други стигат още по-далеч в твърденията си, че в дълбока древност Белинташ е бил площадка за кацане на космически летателни апарати, а изсечената в скалата "координатна мрежа" е служила за ориентир на извънземните пилоти.
Археолозите обаче са единодушни, че става дума за древно светилище на богът Сабазий, почитан от тракийското племе беси, обитавало някога тези земи. В подкрепа на тази теза е намерената в подножието на скалата сребърна оброчна плочка на божеството.
Тя изобразява седналия на трон Сабазий на фона на пълзящи нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа.
По гладката повърхност на платото са съхранени стотици култови ямки, други елементи с култово предназначение и неразгадани знаци.
Предполага се, че в миналото Белинташ е било главното тракийско светилище в тази част на Европа, което съперничело по известност на Делфийското. По българските земи напоследък бяха разкрити и други светилища, които могат да имат същите претенции.
Тук, сред мистичните възвишения на Родопа планина, са били съсредоточени свързаните с практиката на бесите познания по астрономия, земеделие, скотовъдство и изкуства. Впрочем в превод от древните тюркски езици "белинташ" означава камък на познанието. За тази загадъчна скала краеведът Никола Боев, автор на книгата "Блясъкът на Белинташ" разказва: "Белинташ е светилище от епохата на пантеизма, когато природата била непосредствено обожествявана чрез величествени скали, интересни природни забележителности, големи дървета, извори.
Белинташ е може би единственото светилище в България, свързано с почитания от траките бог Сабазий. Според исторически източници на това място са били извършвани жертвоприношения и пророкувания. В огнените олтари жреците са изливали вино и по височината на пламъка са предсказвали бъдещето.
Така например през 60 г. римският автор Светоний съобщава, че в Родопите жреците предрекли бляскавото бъдеще на римския император Октавиан Август. Вероятно става дума за Белинташ.
Силно впечатление правят двете щерни за дъждовна вода, издълбани в твърдата скала, по неизвестни от съвремената наука технологии, които са служели за водните обреди.
Голямата щерна, с диаметър 2,10 м. и 2,45 м. дълбочина, съдържа около 7 кубика вода." Древните са вярвали, че потапяйки се в свещената вода на щерните, в дните когато в тях се отразявали Луната и Слънцето, хората се свързвали с Космоса и придобивали необичайни мощ и познания.
На издълбаните в южната част на скалата стъпала са били поставяни идоли и свещени дарове, предназначени за бог Сабазий - смята Никола Боев. Според него божеството е било почитано от бесите още през бронзовата епоха, преди 6-7 хиляди години. Учените обаче все още не са разгадали напълно тайната на древното светилище, чиито каменно чело, неподвластно на времето и човешката суета, отправя нови и нови предизвикателства пред съвременната наука.
Търсене
За този блог
Гласове: 1029