Какво се случва, когато загубиш близък човек. Не искам да кажа да загубиш връзка с него, а животът да ти го отнеме. Всъщност може и да не е живота, може той, човекът, сам да реши, че не иска да бъде вече на този свят. И така, при тази ситуация какво се случва? Човекът умира поради една или друга причина.. Отиваш на погребението му .. Виждаш го .. безжизнен.. изгубил телесния си цвят.. без енергията, която винаги е излъчвал.. Докосваш го.. знаеш какво ще последва, знаеш, че няма да има реакция, знаеш, че ще бъде студен .. Но все пак, все пак не си подготвен за това, което се случва.. Сякаш докосваш камък.. Но този камък е с вида на любим човек.. И те побиват тръпки.. не знаеш защо, но тези тръпки са по цялото ти тяло .. Странно, нали? Заставаш отстрани, до близките роднини, сред които си и ти. И чакаш. Чакаш да дойдат хора, които не познаваш, за да ти обяснят през сълзи колко много съжаляват за загубата.. Но това са хора, на които всъщност не им пука.. Защо приживе не са отишли при него за да му кажат всички тези неща? Защо не са отишли да му благодарят за всичко, което е направил за тях? Защо винаги зад гърба му са се подигравали, а сега за толкова "разстроени", че едвам ти изказват съболезнованията си? Хората са непоправими същества! Както и да е .. Минава време.. изтъркова се ден.. девет.. месец.. два... година.. и ето, че настъпва и третата година.. И сега какво? Всички тези хора.. те са забравили.. Дали помнят, че някога го е имало? Дали не са забравили, всички добрини? Вероятно.. защото добрините лесно се забравят.. а злините вечно се помнят.. Затова човекът, който е сторил само добрини е забравен .. Но не и от семейството си.. Но дали въпреки тези години, въпреки това, което сме видяли с очите си, ние съзнаваме, че той е мъртъв?! Дали някъде дълбоко не е скрита една искра надежда.. Надежда, която съвсем тихо нашепва "ще се върне".. Тя те кара да вярваш, че той не е 2 метра под земята, а на 2 хил км от дома.. на далечно пътуване.. Кара те да вярваш, че някой ден ще чуеш звънецът на врата, ще отвориш .. и.. ТОЙ ще бъде там.. Ще ти се усмихне радостно, с искра в очите, ще те прегърне с любов.. и всичко ще бъде както преди. Ще имаш своята опора.. Своето щастие.. Но това е Лъжа.. Защото ТОЙ няма да се върне.. ще остане там, под земята.. тялото му бавно ще се разлага .. и накрая вече няма да има нищо от него.. Всичко материално ще си е отишло .. Но ще го има споменът! И любовта към него! Те никога няма да си отидат! Винаги ще те помня и обичам! Това, което направи, ме превърна в по-силен и по-реален човек.. Благодаря ти за всичко и съжалявам.. Прости ми ....

не мога да коментирам..защото съм на път да се разплача...и аз съм загубила близък човек..и като ти кажа"знам какво е" няма да те утеша и затова няам и да го кажа. моите съболезнования. :((;(

Съжалявам за загубата ти...едва ли има нещо по-жестоко от това да загубиш близък човек...

when you're sad and when you're lonely
and you haven't got a friend
just remember
the death is not the end

ТОЙ е до теб...само тялото, което е имал за определено време, е отишло под земята...

важното е да те зачитат приживе после не е важно

Всеки е губил близък. Съжалявам :(
Аз винаги се опитвам да мисля че те просто напускат този свят, за да отидат на едно по -добро и хубаво място.

Наистина ви благодаря! Но целта не беше да получа съжаление.. Никога не съм го искала или търсела .. Просто исках да излея някъде всичко, което изпитвам, а и да видя дали мога да пиша все пак, защото доста рядко ми се случва.
flavie, благодаря ти! Наистина понякога се чувствам по-добре като общувам с хора, преживяли нещо подобно .. Просто те най-добре разбират какво ми е .. Няма едно безлично съгласяване с мен .. Колкото и да искат, те не могат да осъзнаят за какво всъщност става въпрос. Само хора, минали по подобен път разбират.
Та това исках да добавя.. Все пак наистина ви благодаря, всички сте много мили. И дано поне малко ви е харесало, защото ако не мога да предам това, което се опитвам, ако въобще не ме бива в писането, то просто няма смисъл да го правя..

Важното е не дали можеш или не можеш да пишеш, а дали искаш. Все пак важното е да се чувстваш добре, а не да гониш класации.

Мило, аз не гоня класации..

Падаше се точно на Великден. Когато отидохме да видим сестра му, се оказа, че тя е "забравила О.о" за датата...
Върна ме към онези дни преди една година. Когато го докоснах на погребението, имах чувството, че той е от лед... толкова студен беше. Е, изпратихме го.
Но знаеш ли, никога, никога не съм плакала, когато съм била на гроба (освен на самото погребение... тогава психически се бях сринала). Първо, защото той така пожела приживе, и второ, защото аз никога не съм имала чувството, че той си е отишъл безвъзвратно от мен. Аз все още пазя спомена за този невероятен човек, който толкова много обичах. Нося едно от старите му якета и държа картите си за игра в неговото калъфче. Имам си нож, изработен от него.
Затова и много ми хареса начина, по който си завършила разказа си: "Но ще го има споменът! И любовта към него! Те никога няма да си отидат!"
Съвършено права си.

Усмивка от мен:)))

само които го е преживял може да те разбере

Разбирам те... И за плача също.. Аз и на погребението на дядо си не плаках.. Просто напук.. Разказа е посветен на баща ми .. И знаеш ли, моите роднини също забравят.. Аз, майка ми, брат ми и майката на баща ми помним винаги .. Просто така е устроен човека.. За тях не е такава загуба, каквато е за нас.. И сигурно в събота (когато се навършват 3 год от смъртта на баща ми) ще бъдем мн малко хора.. Не знам дали и 10 ще се съберем - сигурно не .. Просто за останалите това е минало и живота продължава.. Те си казват: Жалко, но какво да се прави.. И го изтриват от паметта си или поне го забутват някъде, из дербите й.. И аз не им се сърдя... Защо ми е да го правя?! Просто няма смисъл! Важното е, че е още жив чрез нас и ние винаги ще го пазим в сърцата си!
Същото се отнася и за дядо ми, но след 3 месеца ще се навършат 3 години от кончината му... по темата мога още много да напиша, но за него ще е друг път.. Това го посветих на тате..

Мило дете,искрено с теб съм в скръбта ти:има чувства,които трудно се описват,все едно да обясняваш някому музиката,живописта,поезията...Така добре, добре те разбирам...във вторник положихме в земята моя първа братовчедка:блъсната от кола край спирка Ситняково,на платното за пешеходци,една седмица в кома,физическото тяло-веч`под земята,но душата и е там,в необятните Божии селения,което е същевременно и тук,тъй като невидими за нас светове са вплетени един в друг,и ние всички ще се видим и прегърнем отново там,където е Вечността и Покоя на Неговите светове,да се свети Името му

не съм анонимен,просто не бях се "логнал",което направих току-що.При скръб или нещо неприятно-просто потъвам в някакви любими занимания,свързани с конкретни,продължително обмисляни действия-просто премествам центъра на вниманието.Ако това ще Ви разсее -напишете и натиснете http:\\simpeon.googlepages.com /моля да не счита за автореклама/

Понякога си мисля,че имам странно отношение към смърта, не плача. Изживявам трагедията вътре и много дълбоко в себе си,външно съм друг, черупка. Незнам защо е така, за хората които ме познават малко,може би е странно, но това е друга история.
Това което написа ме подсети за моя дядо, на когото съм кръстен. Единствения който живя достъчно за да го помня и да взема много от него, другите починаха твърде рано.
Последното което помня беше,че имаше мечта, да ме види войник и да ме види уволнен. Както ми каза веднъж, "След като излезеш от казармата мога да умра спокойно". Беше важно за него....
Е видя ме войник, но не доживя втората си мечта.
Някъде по средата на на казармата си взех една отпуска за почивните дни, за да отида на събора на мой приятел на другия край на България. И до сега го помня, изкарахме много весело, но от неделята следобед изведнъж, без никаква причина реших ,че трябва да се прибера до София преди да се върна в казармата. До вечерта не намерих транспорт, първия рейс тръгна в 4ч. сутринта, до 8:00 си бях пред нас. Видях баща ми пред блока и той ми каза "Казали са ти значи, бързо дойде", " Какво да са ми казали" попитах аз, "Дядо то почина"
После ми разказа как в петъка, докато си е бил на село, отишъл при съседите и казал "Закарайте ме до София искам да си умра там", вечерта в събота, преди да почине, последните му думи били "Войника ще дойде ли, искам да го видя"
Е не дойдох на време, по странен начин двете телеграми,че дядо ми е болен, и че е починал са пристигнали с 3 дни закъснение. Необянимо, както и желанието ми да си тръгна моментално от мястото където бях на гости.
На погребението не плаках, губил съм и други хора, и тогава не съм плакал, плаках вътре в себе си, така както само аз мога, такак както дядо ми го заслужаваше.
Той беше любимия ми, и не защото беше единствения. От него научих най-важние моменти заживота пред мен. Да цениш малките и прости неща, че най-важното за теб не е материалното и това което се смята за даденост. Че ако искаш да си щастлив трябва да се бориш за това, а не да го чакаш. Винаги да показваш това, което мислиш и чувстваш. Защото живота е само миг и трябва да споделяш с близките си хора радостите и терзанията си. Не ми ги написа като правила за съществуване, той така живееше.....
По този начин той живее и в мен, в душата ми, без значение колко години са минали от смърта му.
По този начин близките, които сме загубили остават винаги в нас и около нас.
Понякога мъката и кара да забравим какво са дали тези хора за нас, какво са оставили в нашия живот.
Трябва да помним, да гледаме с отворени очи света около нас, трябва да живеем заради тях и заради самите нас....

4e smyrtta na blizyk ni kara da se 4uvstvame malki, zavisimi. Kogato nqkoj lubim 4ovek po4ine vsi4kite ni teorii za tova kakvo e cenno, dobro i istinsko se podlagat na izpitanie. Kojto e obi4al istinski i ocenqval istinski horata do sebe si, prodylzava da go pokazva. Kojto se e prehlasnal po suetni i prazni ne6ta, prodylzava bez4uvstveno napred kym "velikite" si celi. Az 4esto si mislq kakvo bi stanalo, ako zagubq nqkoj ot horata, koito obi4am. Mislq, za6toto po tozi na4in pro6tavam po-lesno, obi4am po-qvno, kazvam dumite, koito ne bih iskala da propusna da im kaza. Taka, dori i da nastypi tozi den, shte znam, 4e sym obi4ala iskreno, dylboko i spodeleno.
P.S. Mislq, 4e pi6e6 dobre. naj-vaznoto e da ima6 kakvo da kaze6 i da go kaze6 prez syrceto si. Ti si napravila to4no tova.

към всички преди това - споменът за тях е жив и докато е така - те ще живеят!

Понякога си мислиш, че си успял да преодолееш болката, но Тя пак се появява...Бях са 17 години...За последно се бяхме видяли на 5 юли...разхождахме се и се смеехме,мислехме къде ще учим догодина,тя ще се ожени и ще замине...на 25 юни телефонът ме събуди в 9 сутринте ,обадиха се от полицията... "Какво ли бе станало пак,така ще се накарам като я видя-дано да е добре!"...Много добре помня тази сутрин...и после денят, който последва...бях първата,която разбра за случилото се.Чудеха се какво ли е станало,измисляха какви ли не неща...А нея просто я нямаше вече...След 3 месеца разбраха, че е била болна,сърцето и е спряло и никой не й е помогнал...МНОГО МИ ЛИПСВА...МОЯТА НАЙ- ДОБРА ПРИЯТЕЛКА...ИЛИ ПРОСТО ИНА...най-прекрасния човек, когото някога съм познавала...понякога я сънувам и си говорим...но ми се иска просто да я прегърна...да ходим на люлките,да се смеем, да ми дава да слишам от "ужасната музика",да се караме кои шоколад е по-хубав "нукрема" или "финети"...все си обещавам ,че ще отида до гроба й във Видин...но си мисля ,че ако го направя, това ще означава, че наистина вече не мога да я докосна...Сега знам, че е с мен!

Всичко което си написала,сякаш аз съм го писала.Откакто почина сина ми преди около 2 год.непрестанно ми се въртят тези неща в главата.А беше само на 18 години.

Колкото и да страдаме,знаеме 4е този човек никога няма да се върне,да це усмихне и да ни прегърне,колкото и да се надяваме това да стане!Лично аз преживях нещо,което не го пожелавам на никой!Човекът,който за мен беше всичко!скоро ще стане година,а аз все още не мога да повярвам,че се е случило!Толкова е трудно,да загубиш човек с който си още откакто се помниш!И на твоя рожден ден да го загубиш!Вместо да празнувате заедно,ти отиваш на погребението му!

ДУ6И4КАТА И Е ТАМ ГОРЕ-ЗНАМ 4Е ТИА МЕ 4УВА.И СЕ МОЛИА ТОВА КОЕТО НЕУСПЯX да и го дам да го намери там горе.ако знаете колко е те6ко да ти се отнеме това което оби4а6 наи много.

Да Знам какво е днес в 8:20 сутринта почина дядо ми той беше за мен просто един истински мъж на когото исках да приличам не знам утре на погребението как ще се чувствам но ...
.

milo mai4e,mnogo,mnogo te obi4am i mi lipsva6 mnogo!!!!!vap4eki 4e be6e bolna ne moga da go priema i asimiliram...mnogo mi e ma4no i tejko...prosti mi,obi4kam te !

Скъпи хора, всички, които сте писали тук, не изпадайте в отчаяние. Тъжете, защото така е угодно на Бог, но Вярата ви трябва да е силна(непоклатима),за да можете един ден да бъдете отново с вашите любими хора. Не забравяйте, че Бог е Любов, Бог е Дух, Бог е Вечен живот. Ако ние вярваме с цялото си сърце и душа в това(а очевидно любовта не умира),вие сами го казвате, то нека тази вяра ви крепи и усилва любовта ви не само към любимите ни хора, но и към всички останали. Така постъпи Христос-нашия Спасител и ни показа, че Всички без изключение ще бъдем един ден в Неговото царство и Той ще ни бъде Бог, стига да сме твърди във вярата си и постоянни в любовта си. Казано е да не се привързваме към нищо земно-това включва и материалното тяло на човек, защото Божия план е да унищожи всичко материално. Божия план за нас(хората)е, да бъдем част от него(сиреч-нематериални),а именно ЛЮБОВ. Не се кланяйте на никакво изделие дело на човешки ръце, обичайте и почитайте всеки, не съдете другите и ВЯРВАЙТЕ безрезервно на НАШИЯ ЖИВИЯ БОГ(не мъртви идоли - дело на човешки ръце)и всичко правете в Името на Исус Христос-Той така ни завеща(Той ни даде пример как да живеем, да не се страхуваме от смъртта и Възкресение за тези, които са ВЕРНИ ДО ЗЕМНИЯ СИ КРАЙ). Това означава, че винаги ще бъдем верни на Христос(безсмъртие). Скъпи братя и сестри, не се съмнявайте в тези думи, защото Христос ги завеща На неговия народ и Той НИКОГА НЕ ЛЪЖЕ! А, негов народ са всички повярвали( разбирай вършейки това, което Той вършеше и ни проповядваше) без значение на принадлежност, раса, цвят, положение, ум и т.н. Живота на земята не е даден да му се наслаждаваме, а да изстрадаме наградата си на небето- ВЕЧНИЯ ЖИВОТ. Човек без да се труди с усилие не получава награда, нали? Изстраданата, заслужената награда е тази, която удовлетворява. И това е нашата задача, да се измъчим малко в материалния живот, за да придобием Вечния живот(НАШАТА НАГРАДА). Мъдростта е в Библията-Божията дума,четете я, Божието Царство Идва!!

milo chochence blagodarq ti za hubavite migove za lubovta koqto izpitah za prav pat v jivota si zagubih te t1i nelepo ni6to ne kaza no znaq che me obicha6e ot sarce mnogo mi e tejko neznam kak 6te prodalja bez teb sanuvam te imam chustvoto che 6te poludeq no zardi teb 6te prodalja za6toto znam che 6te me pazi6 i pomaga6 ot gore blagodarq ti za vsichko koeto izjivqh s teb tazi lubov 6te mi pomaga v studenite dni prosti mi za tova che neuspqh da ti pomogna az sa6to ti pro6tavam che ne uspq da mi kaje6 vsichko ne te vinq taka si precenil zavinagi 6te ostane6 v sarceto mi nikoga nqma da te zabravq molqte dai mi sila za da prodalja napred a az 6te se molq na dqdo boje da ti dade nai hubavoto katche ot raq za6toto go zaslujava6 obichkam te nikoga nqma da te predam!!!