Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
Автор: rumenige Категория: Лични дневници
Прочетен: 554449 Постинги: 315 Коментари: 302
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 Всеки ден е празник
 
Ден рожден,
магичен, необикновен.
 
Дар родопски споделен,
даващ сила на теб и мен.
 
Желания за пътуване навред...
На стоп, по вода и със самолет.
 
В търсене на житейската си роля
мечтите сбъдвам си на воля.
 
Срещам навред слънчеви деца,
отразяващи в огледалото отца.
 
Нека празник да е всеки ден
наследство е това от българския ни ген.
 
ПриРода, изгрев и залез,
продължавам по пътя свой с вдигнат палец.
 
23.09.2016
с. Момчиловци
 
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 2
 

Легендата за царица Сююмбике


 

   Волжка България е създадена 20 г. преди Дунавска от сина на Кубрат – Котраг, брат на Аспарух. През Х в. тамошните българи приемат исляма от арабите, но не възприемат тяхната култура и бит. Държавата се развива успешно и се разширява териториално. Нейната столица е Казан. Централната му част е заградена от крепостна стена, а около нея има сателитни селища. През ХV в. градът бележи голям разцвет – изграден е кремълски комплекс, който включва двореца на царя (така се титулува владетелят, а не кан), къщи на висшите сановници, храм и богата библиотека.

 През 1539 г. на престола се възкачва цар Хюнгай. Съпругата му носи името Сююмбике, което в превод означава „богиня на красотата“, но има и други предположения – че е аналогично на Любов или Люба, защото на местен език „сюю“ е „любов“. През 1551 г. Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват турски султани и арабски халифи, но тя е дала обет за вярност към съпруга си, който спазва дори и след неговата кончина. Тя поема управлението на страната и се отдава в служба на народа си. Още през 1548 г. в Казан идват двама български свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра, с мисионерската задача да се опитат да покръстят тамошните българи в православна вяра. Царица Сююмбике ги приема от любопитство. Тя е високообразована, изчела е византийски и арабски книги, в които се описва християнството. Знае, че нейните сънародници от Дунавска България, която вече не съществува като държава, изповядват тази религия. В поседвалите дълги разговори с Матей и Лукан тя разбира, че православието е по-прогресивно от мюсюлманството, но вече векове нейният народ изповядва исляма, а и тя е възпитана в тази религия.

 Въпреки това започва да проявява все по-засилен интерес към православието. Матей и Лукан я научават да чете черковно-славянски и й дават книги на този език. Особено я впечатляват писанията за св. Богородица, затова още докато съпругът й е жив, с негово съгласие построява параклис в нейна чест. Матей е и иконописец и изрисува образа на Божията майка върху дъбова дъска, а Сююмбике нарежда да позлатят ореола й. Волжка България граничи на изток с Киевска Рус, която вече е със столица Москва. Там от 1533 г. властва княз Иван, който иска да разшири владенията си. През юни 1552 г. той нахлува с войската си във Волжка България, превзема селища и опустошава страната. В края на август стига до Казан и го обсажда. Българите са свикнали на мирен живот и имат малобройна, не повече от 5-6-хилядна войска, а княз Иван настъпва с 60 хиляди войници. Само след едномесечна обсада русите превземат Казан и го подлагат на разграбване и унищожение. Кремълският комплекс е разрушен, библиотеката е опожарена, а от града са изнесени 16 кораба със злато, скъпоценности, килими, гоблени. Взета е златната корона, на която има 16 диаманта, изработеният от седеф трон с позлата, скиптъра с пет огромни рубина.

  

 

Княз Иван сяда на трона, поставя короната на главата си, взима скиптъра в лявата си ръка, с дясната се прекръства и се обявява за цар Всерусийски и Български. Един от неговите приближени го съветва да приеме и името Грозни (което на руски означава Страшни), както се е именувал славният български хан Крум, и той приема. Царица Сююмбике става негова пленница. Той е очарован от неземната й красота и я пожелава за жена. И тя се съгласява, при условие че ще изгради висока 30 м кула на мястото, където е погребан съпругът й. Но това могат да направят само българските строители. Вече цар, Иван Грозни събира най-опитните от тях, обещава им по половин килограм злато и по 5 кг сребро, ако я вдигнат за 2 месеца. Тя е готова само за месец и половина и цар Иван Грозни води Сююмбике в нея. Но когато се качват заедно на върха й, царицата се хвърля оттам. Така остава вярна на обета си към своя съпруг и народ – мъртва, но не робиня. Силно разгневен, Иван Грозни заповядва да опожарят кулата, но когато я запалват, се спуска дъждовен облак и погасява огъня. Бляскат светкавици и една от тях за малко да порази самия цар. Той приема това като Божие знамение и напуска Казан, но нарежда на мястото на параклиса, построен по заръка на Сююмбике, която той е наричал Люба, да се изгради голям храм и тя да бъде погребана в неговото подземие.

 През 1561 г. едно българско момче открива в руините на все още невъзстановения град иконата на св. Богородица, изографисана от свещеника Матей. Въпреки че е мюсюлманин, я отнася в християнския храм. Архиереят я почиства и забелязва на гърба й изписана годината 1541. Когато я поставят в олтара, ореолът й заблестява с ослепителна светлина. Момчето, което я е донесло, е глухонямо, но оттогава започва да чува и да говори. Иконата е обявена за чудотворна и по нареждане на всерусийския патриарх е пренесена в Москва. През ХVІІ в., когато поляците нахлуват в пределите на Русия, на Архангеловден я изнасят пред руските воини, защитаващи Москва, и нашествениците са отблъснати. Иконата е поставена в храм „Василий Блажени“ в руската столица. През 1941 г. Хитлер напада Съветския съюз и стига на 20 км от Москва. Сталин, който въпреки че е учил в семинария, се смята за атеист. Но през декември 1941 г. той нарежда иконата на Казанската света Богородица да бъде натоварена на брониран влак и придвижена до фронта. Свещеници, под охраната на спецчасти, я носят в окопите и всеки офицер и войник се докосва до нея. Три дни след това съветските войски предприемат контраофанзива и отблъскват немците на 100-120 км от Москва. След победата Сталин забравя случая. Разореният от войната Съветски съюз се нуждае от средства за възстановяване. По нареждане на Сталин иконата е продадена на Ватикана за 50 млн. долара. Тя е поставена в Сигстинската капела, но не й се обръща особено внимание.

 Когато става папа, Йоан Павел ІІ – първият славянин на този пост, я вижда и я взима в своите покои. Според спомени на личния му секретар, когато е ранен при атентата през 1981 г., светият отец нарежда всеки ден да го пренасят до иконата и с часове се моли за своето изцеляване. Когато се възстановява, казва, че на нея дължи оздравяването си. След кончината му, през 2004 г. руският олигарх Свечовски сключва сделка с Ватикана иконата да бъде върната в Русия срещу 200 хил. долара. Тя бива поставена в Архангелския манастир край Печорск. Но казанският магнат Анатолий, който е с български произход, плаща 300 хил. долара, за да я откупи.

 Така през 2005 г. иконата се връща там, където е създадена, и е поставена в храма „Св. Богородица“ в Казан, в близост до кулата на Сююмбике, от която се е хвърлила последната царица на Волжска България. Сега тази територия се нарича Татарстан, но голяма част от хората, които живеят там, все още имат самосъзнанието, че са българи.

Автор: доц. Йордан Василев

Категория: Лични дневници
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове: 2
 СЕДЕМГОДИШНИТЕ ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Добре е да се разбере, че животът има свой вътрешен шаблон. Както казват физиолозите, на всеки седем години тялото и умът преминават през криза и промяна. На всеки седем години всички клетки в тялото се подменят, напълно се подновяват. Всъщност ако живееш седемдесет години, което е средната граница, тялото ти ще умре десет пъти. На всеки седем години всичко се сменя - все едно като смяната на сезоните. За седемдесет години цикълът се завършва. Линията, която тръгва от раждането, идва до смъртта, цикълът се затваря за седемдесет години. Той има десет раздела.

Всъщност животът на човека не трябва да се дели на детство, младост, старост - това не е много научно, защото на всеки седем години започва нова възраст, прави се нова стъпка. През първите седем години детето е центрирано в себе си, като че ли то е центърът на целия свят. Цялото семейство се върти около него. Каквито и да са му нуждите, те трябва да се изпълняват незабавно, иначе детето ще избухне в раздразнение, в гняв, в ярост. То живее като император, като истински император - майката, бащата, всички са му слуги и цялото семейство съществува просто заради него. И то, разбира се, си мисли, че същото важи и за целия свят. Луната изгрява заради него, слънцето изгрява заради него, сезоните се сменят заради него. Детето в продължение на седем години е абсолютно егоистично, центрирано в себе си. Ако питате психолозите, те ще кажат, че в продължение на седем години детето се самозадоволява, то е в мастурбативен стадий. То няма нужда от нищо, от никого. То се чувства завършено.

След седем години - рязка промяна. Детето не е вече себе-центрирано, то става ексцентрично, в буквалния смисъл. Ексцентрично - думата означава „излизане от центъра". То се движи към другите. Другият човек става важен за него - приятелите, тайфата... Сега то вече не се интересува от себе си - интересува се от другия човек, от по-големия свят. То навлиза в приключението да разбере кой е този „друг". Изследването започва.

След седмата година детето започва да задава много въпроси. То пита за всичко. То става голям скептик, защото неговото изследване е в ход. То задава милиони въпроси. Отегчава до смърт родителите си, става много досадно. То се интересува от другите и всичко в света му е интересно. Защо са зелени дърветата? Защо Бог е създал света? Защо това е така? То се настройва все по-философски и по-философски - изследването, скептицизмът, настояването да навлезе в нещата.

То убива пеперудата, за да види какво има вътре, счупва играчката само за да види как работи, хвърля часовника на земята просто за да погледне вътре в него, да види как тик-така и звъни - какво става вътре? То започва да се интересува от другия човек - но другият все още е от същия пол. Момчето не се интересува от момичета. Ако другите момчета се интересуват от момичета, то ще ги смята за мамини синчета. Момичетата не се интересуват от момчета. Ако някое момиче се интересува от момчета и си играе с тях, ще я смятат за мъжкарана, за ненормална, за особена - нещо й има. Този втори стадий психоаналитиците и психолозите биха нарекли хомосексуален.

След четиринадесетата година се отваря една трета врата. Момчетата вече не се интересуват от момчета, момичетата не се интересуват от момичета. Те са любезни, но неза-интересувани. Ето защо всяко приятелство, което се случва между седмата и четиринадесетата година, е най-дълбокото, защото умът е хомосексуален, и такова приятелство никога вече няма да се случи в живота. Такива приятели остават приятели завинаги, толкова дълбока е била връзката. Ако вие се сприятелявате с хората, това си остава запознанство, а не този дълбок феномен, който се е случил между седмата и четиринадесетата година.

Но след четиринадесетата година момчето вече не се интересува от момчета. Ако всичко върви нормално, ако то не заседне някъде, ще започне да се интересува от момичета. Сега юношата става хетеросексуален - не само се интересува от другите, но наистина от другия - защото когато едно момче се интересува от момчета, момчето може да е „другият", но все още си е момче като него самото, а не точно другият човек. Когато юношата се заинтересува от момичетата, сега той наистина се интересува от противоположното, от истински другия човек. Когато момиче се заинтересува от някое момче, навлиза светът.

Четиринадесетата година е година на велика революция. Полът съзрява, човек започва да мисли в термините на пола; сексуалните фантазии заемат първо място в сънищата. Юношата става голям Дон Жуан, започва да ухажва. Появява се поезия, романтика. Той навлиза в света.

До двадесет и първата година - ако всичко върви нормално и ако детето не бъде насилвано от обществото да прави неестествени неща - до двадесет и първата година младият човек започва да се интересува повече от амбиции, отколкото от любов. Той иска да има Ролс Ройс, да има голям дворец. Иска да успее, да стане един Рокфелер, да стане министър-председател. Амбициите излизат на първо място - желанията за добро бъдеще, за успех в живота, цялата му грижа е как да успее, как да се състезава, как да напредва в борбата.

Сега той навлиза не само в света на природата, но и в света на хората, навлиза на пазара. Навлиза в света на лудостта. Сега пазарът става най-важното нещо. Цялото му същество се устремява към пазара - пари, власт, престиж.

Ако всичко върви правилно - както никога не става, аз говоря за един абсолютно естествен феномен - към двадесет и осмата си година мъжът вече не се опитва да търси приключения. От двадесет и една до двадесет и осем годишна възраст човек живее в приключения, а към двадесет и осем годишната си възраст започва да осъзнава, че не всички желания могат да бъдат изпълнени. Има по-голямо разбиране за това, че много желания са невъзможни. Ако си глупак, можеш да ги следваш, но интелигентните хора към двадесет и осмата си година влизат в една друга врата. Те започват повече да се интересуват от сигурност и удобства, и по-малко от приключения и амбиции. Те започват да се установяват. Двадесет и осмата година е краят на хипарството.

На двадесет и осем годишна възраст хипитата стават конформисти, революционерите престават да бъдат революционери - те започват да се установяват, да търсят удобен живот, малка сметка в банката. Те не искат да са Рокфелери - край с това, този стремеж вече го няма. Те искат малка къща, но да е установено, удобно място за живеене; искат сигурност, така че поне това да могат винаги да си го имат; искат малко пари в банката. Някъде на около двадесет и осем годишна възраст отиват в осигурителната компания. Започват да се установяват. Сега скитникът вече не е скитник. Той си купува къща, започва да живее в нея, цивилизова се. Думата цивилизация идва от латинската дума цивис, гражданин. Сега той вече става част от селището, от града, от установения живот. Той вече не е скитник, чергарин. Вече не ходи в Катманду и Гоа. Вече не ходи никъде - край, достатъчно е пътувал, достатъчно е научил, сега иска да се установи и да си почине малко.

Към тридесет и петата година жизнената енергия достига своята точка омега. Кръгът е наполовина завършен и енергиите започват да западат. Сега човекът не само се интересува от сигурност и удобства, но става и консерватор, става ортодоксален. Той не само престава да се интересува от революция, но става и антиреволюционер. Той сега е против всякаква промяна, става конформист. Той е против всички революции; той желае да се запази статуквото, защото вече се е установил и ако нещо се промени, всичко ще се разбута. Той сега говори против хипитата, против бунтарите; той наистина вече е станал част от установения ред.

И това е естествено - освен ако няма нещо сбъркано, човек няма вечно да си остане хипи. Това е една фаза, добре е да се мине през нея, но не е хубаво да се остава там. То означава да заседнеш на определен стадий. Било е добре да си хомосексуален между седем и четиринадесет годишна възраст, но ако човек остане хомосексуален през целия си живот, това означава, че не е израснал, че не е възрастен. Той трябва да има връзка с жена, това е част от живота. Другият пол трябва да стане важен, защото само тогава ще можеш да познаеш хармонията на противоположностите, конфликта, нещастието и екстаза - както мъката, така и екстаза. Това е обучение, необходимо обучение.

Към тридесет и пет годишна възраст човек трябва да стане част от конвенционалния свят. Той започва да вярва в традицията, в миналото, във Ведите, в Корана, в Библията. Той е напълно против всякаква промяна, защото всяка промяна означава животът ти да се разстрои, а сега имаш много какво да губиш. Не можеш да си за революцията - ти искаш да защитиш... Човек започва да поддържа закона, съдилищата и правителството. Той вече не е анархист, а е изцяло за правителството, за нормите, за правилата, за дисциплината.

Към четиридесет и втората година на повърхността излизат всякакви физически и душевни болести, защото сега животът запада. Енергията се движи към смъртта. Докато 6 началото енергиите ти са се засилвали и си ставал все пожизнен и по-жизнен, енергичен, ставал си все по-силен и по-силен, сега става точно обратното - ставаш все по-слаб с всеки изминал ден. Но навиците ти упорстват. До тридесет и пет годишна възраст си ял достатъчно, но ако сега продължиш с навика си, ще започнеш да затлъстяваш. Сега няма нужда от толкова много храна. Имало е нужда от нея, но сега тя не е необходима, защото животът се движи към смъртта, той няма нужда от толкова много храна. Ако продължаваш да си пълниш корема както си правил преди, тогава ще започнат да се случват всякакви болести: високо кръвно, сърдечен удар, безсъние, язви - всички те се случват на възраст около четиридесет и две години, тази възраст е един от най-опасните моменти. Косата започва да пада, посивява. Животът се превръща в смърт.

На около четиридесет и две годишна възраст религията за първи път започва да придобива важност. Ти и преди може да си чоплил оттук-оттам религията, но сега тя започва да става за първи път важна - защото религията силно се интересува от смъртта. Сега смъртта приближава и се появява първото желание за религия.

Карл Густав Юнг е писал за това, че през целия си живот е наблюдавал как хората, идващи при него на възраст около четиридесет години, винаги имат нужда от религия. Ако те се побъркат, невротизират се, развият някаква психоза, не може да им се помогне по друг начин освен ако не им се дадат дълбоки основи в религията. Те имат нужда от религия, религията е тяхната основна нужда. И ако обществото е светско и ако никога не са те учили на религия, към четиридесет и две годишната възраст идва най-голямата трудност - защото обществото не ти дава никакъв изход, никаква врата, никаква посока.

Когато си бил на четиринадесет, обществото е било добро за теб, защото то осигурява достатъчно секс - цялото общество е сексуално; сексът изглежда е единствената стока, скрита във всеки продукт. Ако искаш да продадеш десеттонен камион, пак трябва да използваш гола жена. Или пък паста за зъби - и там също. Дали камион или паста за зъби, няма значение: там отзад винаги има някаква гола жена, която ти се усмихва. Всъщност това, което се продава, е жената. Не камионът, не пастата за зъби, жената се продава. И тъй като се появява жена, усмивката на жената върви заедно с пастата за зъби, трябва да купиш и пастата за зъби. Навсякъде се продава секс.

Така че това общество, светското общество, е добро за младите хора. Но те няма вечно да останат млади. Когато станат на четиридесет и две, изведнъж обществото ги оставя в някаква безтегловност. Те не знаят какво да правят сега. Те се невротизират, защото не знаят, никога не са ги обучавали, никаква дисциплина за посрещане на смъртта не им е била преподавана. Обществото ги е подготвило за живота, но никой не ги е учил как да се подготвят за смъртта. Те имат нужда от не по-малко обучение за смъртта, отколкото за живота.

Ако ми позволят, аз бих разделил университетите на две части: една част за млади хора, а друга за стари. Младите хора ще идват да учат изкуството на живота - секс, амбиция, борба. След това, когато станат по-възрастни и достигнат четиридесет и две годишна възраст, отново ще се върнат в университета, за да научат за смъртта, за Бога, за медитацията - защото сега предишните университети не биха били от никаква полза за тях. Те ще имат нужда от ново обучение, от нова дисциплина, така че да се установят в новата фаза, която им се случва.

Това общество ги оставя в безтегловност, ето защо на Запад има толкова много душевни болести. На Изток не са чак толкова. Защо? - защото Изтокът все още дава някакво обучение в религията. То не е изчезнало напълно - колкото и да е фалшиво, псевдо, все още го има, то съществува току зад ъгъла. Не е вече на пазара, не е вече във водовъртежа на живота, а встрани - но съществува храмът. Встрани от живота, но все още съществува. Трябва да изминеш няколко крачки и да отидеш там, все още го има.

На Запад религията не е вече част от живота. На около четиридесет и две годишна възраст всеки западен човек непременно преминава през психологически проблеми. Появяват се хиляди видове неврози - и язви. Язвите са следите от амбицията. Амбициозният човек не може да няма язви в стомаха -амбицията те хапе, яде те. А язвата не е нищо друго освен самоизяждане. Толкова си напрегнат, че си започнал да ядеш облицовката на собствения си стомах. Толкова си напрегнат, стомахът ти е толкова напрегнат, че никога не се отпуска. Винаги, когато умът е напрегнат, и стомахът е напрегнат.

Язвите са следите от амбицията. Ако имаш язви, това показва, че си много успешен човек. Ако нямаш язви, значи си беден, животът ти се е провалил, ти напълно си се провалил. Ако първият ти сърдечен удар се е случил на около четиридесет и две годишна възраст, значи много си успял. Станал си най-малкото министър в кабинета или богат индустриалец, или известен актьор - иначе как ще обясниш сърдечния удар? Сърдечният удар е дефиницията за успех.

Всички успели хора получават сърдечен удар, не може да не получат. Целият им организъм е претоварен с токсични елементи: амбиция, желание, бъдеще, утре, което никога не идва. Живял си в мечти, но организмът ти вече не може повече да търпи това. И толкова много се напрягаш заради бъдещето, че това се е превърнало в твой начин на живот. То вече е един дълбоко вкоренен навик.

На четиридесет и две годишна възраст отново става рязка промяна. Човек започва да мисли за религия, за другия свят. Животът започва да го натоварва прекалено много, а толкова малко време остава - как да постигнеш Бог, нирвана, просветление? Оттук и теорията за прераждането: „Не се бой. Отново ще се родиш, все отново и отново, и колелото на живота ще продължава все да се движи и да се движи. Не се страхувай: има достатъчно време, достатъчно вечност е останала - можеш да постигнеш."

Ето защо в Индия са се родили три религии - джайнизъм, будизъм и хиндуизъм, - които в нищо не са съгласни една с друга освен по отношение на прераждането. Толкова различни теории, не са съгласни дори по основните неща за Бога, за природата на аза... но се съгласяват що се отнася до теорията на прераждането - сигурно има нещо в това. Всички те имат нужда от време, защото за да постигнеш Брахман -хиндуистите го наричат Брахман - има нужда от много време. Това е толкова голяма амбиция, а ти си започнал да се интересуваш едва на четиридесет и две годишна възраст. Само двадесет и осем години ти остават.

А това е само началото на интереса. Всъщност на четиридесет и две години отново ставаш дете в света на религията, а ти остават само двадесет и осем години. Времето изглежда толкова кратко, съвсем недостатъчно да постигнеш такива огромни висини - Брахман, както го наричат хиндуистите. Джайнистите го наричат мокша, абсолютната свобода от всички минали карми. Но миналото съдържа хиляди и милиони животи -как ще се справиш за двадесет и осем години? Как ще анулираш цялото минало? Такова огромно минало има там, добри и лоши карми - как ще изчистиш напълно всичките си грехове за двадесет и осем години? Изглежда несправедливо! Бог иска толкова много, че не е възможно. Ако са ти дадени само двадесет и осем години, ще се обезсърчиш. Но и будистите, които не вярват в Бог, не вярват в душата - те също вярват в прераждането. Нирвана, крайната празнота, тоталната празнота... когато си се напълнил с толкова много боклук от толкова много животи, как ще се разтовариш за двадесет и осем години? Толкова е много, че задачата изглежда невъзможна. Така че всички те са се съгласили по отношение на едно нещо: че има нужда от повече бъдеще, от повече време.

Винаги когато имаш някаква амбиция, има нужда от време. А според мен религиозният човек няма нужда от време. Той е освободен тук и сега, той постига Брахман тук и сега, той е избавен, просветлен тук и сега. Религиозият човек изобщо няма нужда от време, защото религията се случва в един момент извън времето. Той се случва сега, той винаги се случва сега - и никога по друг начин. Никога не се е случвал по някакъв друг начин.

На четиридесет и две годишна възраст се появява първият подтик - смътен, неясен, объркан. Ти даже не осъзнаваш какво се случва, но започваш да гледаш храма с изострен интерес. Понякога, между другото, като случаен посетител, влизаш и в църквата. Понякога - като имаш време, като нямаш какво да правиш - започваш да поглеждаш в Библията, която събира прах на масата. Смътно, не съвсем ясно, точно както едно малко дете, на което не му е ясно за секса, започва да си играе с половия си орган, без да знае какво прави. Един неясен подтик... Понякога човек сяда сам 6 тишина, изведнъж се чувства в мир, без да знае какво прави. Понякога започва да повтаря някаква мантра, чута в детството. Старата му баба я е казвала - като се чувства напрегнат, човек започва да я повтаря. Започва да търси, да търси някакъв гуру, някой, който да го води. Приема посвещение, започва да учи мантра, да я повтаря понякога, след което я забравя за няколко дни, отново я повтаря... смътно търсене, напипване в тъмнината.

Към четиридесет и деветата година търсенето се изяснява - седем години му трябват на търсенето, за да се изясни. Сега се появява решимост. Вече не се интересуваш от другите, особено ако всичко се е наредило както трябва - и това трябва да го повтарям все отново и отново, защото нещата никога не са както трябва - на четиридесет и девет години мъжът спира да се интересува от жени. Жената престава да се интересува от мъже - менопаузата, четиридесет и деветата година. Човекът вече не се чувства сексуален. Всичко това му се вижда малко детинско, малко незряло.

Но обществото може да те принуди... На Изток винаги са били против секса и са потискали секса. Когато момчето стане на четиринадесет години, те потискат сексуалността му и искат да вярват, че момчето е все още дете, че не мисли за момичета. Може би другите момчета - такива винаги има в квартала, - но не и твоето момче, то е невинно като детенце, като ангелче. И то изглежда много невинно, но това не е вярно - то фантазира. Момичето е влязло в съзнанието му, трябвало е да влезе, то е естествено - и сега юношата трябва да крие. Той започва да онанира и трябва да крие това. Започва да се изпразва насън и трябва да го крие.

На Изток четиринадесетгодишното момче придобива чувство за вина. Нещо лошо се случва - и то само на него, защото младежът не може да знае, че всички навсякъде са същите като него. А от него се очаква много - да си остане ангел, девствен, да не мисли за момичета, дори и да не сънува за тях. Но той вече се е заинтересувал - а обществото го потиска.

На Запад това потискане е изчезнало, но друго се е появило - и това трябва да се разбере, защото чувството ми е, че обществото никога не може да бъде непотискащо. Ако изостави едно потискане, незабавно започва друго. Сега на Запад потискането е на възраст около четиридесет и девет години: хората биват принуждавани да продължават със секса, защото отвсякъде ги учат: „Какво правиш? - човек може да бъде сексуално потентен чак до деветдесетгодишна възраст!" Това го казват големи авторитети. А ако не си потентен и не се интересуваш, започваш да се чувстваш виновен. На четиридесет и девет годишна възраст човек започва да се чувства виновен, че не прави любов толкова много, колкото би трябвало.

А има учители, които непрестанно проповядват: „Това са глупости. Ти можеш да правиш любов, можеш да се любиш чак до деветдесет години. Продължавай да правиш любов." И те казват, че ако спреш да правиш любов, ще загубиш потентността си, а ако продължаваш, органите ти ще продължат да функционират. Ако спреш, и те ще спрат, и веднъж щом спреш със секса, жизнената ти енергия ще отпадне и ти скоро ще умреш. Ако съпругът спре, съпругата му се нахвърля: „Какво правиш?" Ако съпругата спре, съпругът и се кара: „Това противоречи на психолозите и може да предизвика някаква перверзия."

На Изток ние сме сторили една глупост, а и на Запад, в древността, са сторили същата глупост. Да позволиш на едно четиринадесетгодишно дете да стане сексуално потентно - а това толкова естествено става - било против религията. Детето не може нищо да направи, това е отвъд неговия контрол. Какво може да направи? Как да го направи? Всички учения за целомъдрие на четиринадесетгодишна възраст са глупави, ти така потискаш човека. Но старите авторитети, традиции, гурувци, старите психолози и религиозни хора - всички те са били против секса, цялата власт е била против секса. Детето е било потиснато, създала се е вина. Природата е била възпрепятствана.

Сега от друга страна се прави точно обратното. Психолозите принуждават хората да продължават да правят любов -инак ще си загубиш жизнеността. А на четиридесет и девет годишна възраст... така както на четиринадесет години сексът се появява естествено, така на четиридесет и девет години той естествено спада. Така трябва да е, защото всеки кръг трябва да се завърши.

Ето защо в Индия сме решили, че на петдесетгодишна възраст човек трябва да започне да става банпрастх, да обърне очи към гората и да загърби пазара. Банпрастх е една прекрасна дума - тя означава човек, който е започнал да гледа към Хималаите, към горската пустош. Сега е обърнал гръб на живота, на амбициите, на желанията и на всичко останало -край вече. Той започва да върви към усамотението, към това да бъде сам себе си.

Преди това животът е бил твърде натрапчив и той не е могъл да остане сам -имало е отговорности, които е трябвало да се носят, деца, които да се отглеждат. Сега те вече са пораснали. Оженили са се - докато станеш на четиридесет и девет години, децата ти са се оженили, установили са се. Те Вече не са хипита, сигурно са станали на двадесет и осем години. Те ще се установят - сега ти можеш да се разустановиш. Вече можеш да отидеш отвъд дома, да станеш бездомен. На четиридесет и девет годишна възраст човек започва да гледа към горската пустош, да се движи навътре, да става интровертен, да става все по-медитативен и по-медитативен и изпълнен с молитвено настроение.

На петдесет и шест годишна възраст отново става промяна, революция. Вече не е достатъчно да гледаш към Хималаите - човек трябва наистина да пътува, да отиде там. Животът приключва, смъртта приближава. На четиридесет и девет годишна възраст човек престава да се интересува от другия пол. На петдесет и шест години човек трябва да престане да се интересува от другите, от обществото, от социалните условности, от клубовете. На петдесет и шест годишна възраст човек би трябвало да се оттегли от всички ротариански и Лайънс клубове - това вече изглежда глупаво, детинско. Отиди В някой ротариански или Лайънс клуб и виж хората, облечени в официални костюми и всичко останало - изглежда тийнейджърско, детинско. Какво правят те? Лъвове - самото име изглежда глупаво. Ако е за малки деца, добре - за малките деца вече имат „Клъб"- клубове, а за жените - клубове на „лъвиците." За кутретата.е съвсем намясто, но за лъвовете и лъвиците...? Това показва, че умовете им са посредствени.

На петдесет и шест годишна възраст човек би трябвало да е толкова зрял, че да излезе от всички социални обвързаности. Стига толкоз! Живял е достатъчно, научил е достатъчно, нека сега благодари на всички и да напусне това. Петдесети шест години е възрастта, на която човек естествено би трябвало да стане санясин. Трябва да приеме саняс, да се отрече, това е естествено - както си влязъл, така би трябвало и да се отречеш. Животът би трябвало да има вход, както и изход - иначе би бил задушаващ. Ако влезеш и никога не излезеш, ще кажеш, че се задушаваш, че си в агония. Има изход, и той е саяяе - ти излизаш от обществото. Към петдесет и шест годишна възраст Вече не се интересуваш дори и от другите. На шестдесет и три годишна възраст отново ставаш дете, интересуваш се само от себе си. Ето това е медитацията - да се движиш навътре, като че ли всичко друго е отпаднало и само ти съществуваш. Ти отново ставаш дете -естествено, много обогатено от живота, много зряло, разбиращо, с голяма интелигентност. Сега отново ставаш невинен Започваш да се движиш навътре. Останали са само седем години и трябва да се приготвиш за смъртта. Трябва да си готов да умреш.

А какво представлява готовността да умреш? Готовност да умреш означава да умреш празнувайки. Да умреш щастливо, радостно, да умреш на драго сърце, приветствайки смъртта, това означава да си готов. Бог ти е дал възможност да учиш, да бъдеш, и ти си учил. Сега би искал да си починеш. Сега би искал да отидеш в своя последен дом. Пребивавал си известно време. Скитал си из една непозната земя, живял си с непознати хора, обичал си тези странници и си научил много. Сега времето е дошло: принцът трябва да се върне в собственото си царство.

Шестдесет и три години е времето, когато човек става напълно затворен в себе си. Цялата енергия се движи все навътре и навътре и навътре, обръща се навътре. Ти се превръщаш в един кръг от енергия, която не се движи наникъде. Няма четене, няма много приказване Ти ставаш все по-тих, все повече и повече със себе си, оставайки напълно независим от всичко, което е около теб. Енергията малко по малко спада.

Към седемдесетгодишна възраст вече си готов. И ако си следвал този естествен модел, точно преди смъртта си - девет месеца преди своята смърт - ще разбереш, че смъртта идва. Както детето трябва да прекара девет месеца в утробата на майка си, същият цикъл се повтаря напълно, съвършено, с всички подробности. Когато идва смъртта, девет месеца преди това, ти ще знаеш. Сега влизаш отново в утробата. Тази утроба вече не е утробата на майката, тази утроба е вътре в теб.

Индийците наричат светая светих на храма гарбха, утроба. Когато отидеш в храма, най-вътрешната част на храма се нарича утроба. Тя е наречена така много символично, много преднамерено: това е утробата, в която човек трябва да влезе. В последната фаза - девет месеца - човек влиза в себе си, неговото собствено тяло се превръща в утроба. Човек отива в най-вътрешното светилище, където пламъкът винаги гори, където винаги има светлина, където е храмът, където Бог винаги е живял. Това е естественият процес.

За този естествен процес няма нужда от бъдеще. В този момент трябва да живееш естествено. Следващият момент ще дойде от само себе си. Просто както едно дете расте и се превръща в младеж - няма нужда това да се планира, човек просто става; това е естествено, то се случва. Както реката тече и идва до океана, по същия начин и ти течеш и идваш до края, до океана. Но човек трябва да остане естествен, да тече и да е в момента. Веднъж щом започнеш да мислиш за бъдещето, за амбицията и за желанието, ти пропускаш този момент. А когато този момент се пропусне, той ще създаде перверзия, защото винаги ще ти липсва нещо, ще има празнина.

Ако детето не е изживяло добре своето детство, тогава това неизживяно детство ще навлезе в неговата младост -защото къде иначе ще отиде? То трябва да се изживее. Когато детето стане на четири години и танцува, скача и тича наоколо, лови пеперуди, това е прекрасно. Но когато един млад мъж на двадесет години хукне след пеперудите, той е побъркан - тогава трябва да го вземат в болницата, защото е душевно болен. Не е имало нищо лошо това да се прави на четиригодишна възраст, то е било просто естествено, нещо, което е трябвало да се прави. То е било правилното нещо за правене - ако едно дете не тича след пеперудите, има нещо не както трябва, то трябва да бъде заведено на психоаналитик. На тази възраст е било нормално - но когато стане на двадесет години и тича след пеперудите, тогава може да се подозира, че има нещо не наред, че човекът не е пораснал. Тялото е пораснало, умът изостава. Трябва да е нещо в детството - не са му позволили да го изживее напълно. Ако изживее детството си напълно, човекът ще стане млад мъж, прекрасен, свеж, незамърсен от детството. Той ще напусне детството си така, както змията излиза от старата си кожа. Ще излезе от него свеж. Ще има интелигентността на младия човек и няма да изглежда бавноразвиващ се.

Изживей младостта си напълно. Не слушай древните авторитети, просто ги избутай от пътя. Не ги слушай - защото те са убили младостта, потиснали са младостта. Те са против секса, а ако някое общество е против секса, тогава сексът се разпростира из целия ти живот, превръща се в отрова. Изживей го! Наслади му се!

Между четиринадесет и двадесет и една година момчето е в най-високия връх на своята сексуалност. Всъщност юношата достига върха на сексуалността около седемнадесет или осемнадесет годишна възраст. Никога вече той няма да е толкова потентен и ако тези моменти се пропуснат, той никога няма да постигне прекрасния оргазъм, който е могъл да постигне на около седемнадесет или осемнадесет годишна възраст.

Аз непрестанно изпадам в затруднено положение, защото обществото ви принуждава да оставате девствени поне до двадесет и една годишна възраст - това означава, че най-великата възможност за постигане на секса, за научаване на секса, за навлизане в секса, ще бъде пропусната. Докато станеш на двадесет и една, двадесет и две години, ти си вече стар що се отнася до секса. Около седемнадесетгодишната си възраст си бил на върха - толкова потентен, толкова силен, че оргазмът, сексуалният оргазъм би се разлял до всяка твоя клетка. Цялото ти тяло би се изкъпало в банята на вечното блаженство. А когато казвам, че сексът може да се превърне в самадхи, в свръхсъзнание, не казвам това за хора, които са на седемдесет, помнете! Казвам го за хора на седемнадесет годишна възраст. Що се отнася до книгата ми От секс към свръхсъзнание... идват при мен разни старци и ми казват: „Чели сме книгата ти, но никога не можем да постигнем такова нещо." Че как ще можете? Пропуснали сте времето и то не може да се замени. А аз не съм виновен - обществото ви е виновно, а вие сте го слушали.

Ако на младия човек се позволи да прави свободен, напълно свободен секс на възраст между четиринадесет и двадесет и една годиш, той никога няма да се притеснява за секса. Той ще е напълно свободен. Няма да разглежда списания Плейбой и Плейгърл. Няма да крие грозни, неприлични снимки в шкафа или в Библията. Няма да замеря момичетата с разни неща, няма да ги щипе. Тези неща са грозни, просто грозни - но продължавате да. ги толерирате и да не чувствате това, което става, да не чувствате защо всички са невротични.

Ако ти се падне шанс да се отъркаш в тялото на някоя жена, няма да го изтървеш - колко грозно! Да се отъркаш в нечие тяло? - нещо в теб е останало неосъществено. А когато някой старец гледа с похотливи очи, нищо не може да се сравни с това, то е най-грозното нещо в живота. Очите му вече би трябвало да са невинни, той вече би трябвало да е приключил с това. Не че сексът е нещо грозно - помнете, аз не казвам, че сексът е грозен. Сексът е прекрасен на своето време и сезон, и е грозен извън сезона, извън времето си. Когато присъства в един деветдесетгодишен старец, той е болест. Ето защо хората казват „мръсен старец". Това е нещо мръсно.

Младият мъж е прекрасен, сексуален. В него се вижда жизненост, живот. Ако един старец е сексуален, това е свидетелство за неизживян, празен, незрял живот. Той е пропуснал възможността и сега не може да направи нищо, но продължава да мисли, да пълни ума си със секс, да фантазира.

Помнете, правилно организираното общество би позволило пълна сексуална свобода между четиринадесет и двадесет и една годишна възраст. След което обществото автоматично ще стане по-малко сексуално, а след определена възраст няма да има секс. Болестта няма да я има - изживей секса, когато моментът назрее, и забрави за него, когато моментът си е отишъл. Но можеш да направиш това едва когато си го изживял - инак не можеш да забравиш и не можеш да простиш. Ще се държиш за него, той ще се превърне в една вътрешна рана.

На Изток недей да слушаш авторитетите, каквото и да ти казват. Слушай природата - когато природата казва, че е време за любов, люби. Когато природата казва, че е време за отречение, отречи се. И недей да слушаш глупавите психоаналитици и психолози на Запада. Колкото и изтънчени инструменти да имат те - Мастърс енд Джонсън и други такива - и колкото и много вагини да са тествали и прегледали, те не познават живота.

Всъщност аз подозирам, че тези Мастърс енд Джонсън и Кинсийз са все воайори. Самите те умират за секс - кой иначе би се загрижил да наблюдава хиляда вагини с помощта на инструменти, да гледа какво става вътре, когато жената прави любов? Кой ще се интересува? Каква простотия! Но когато нещата се изопачат, тогава се случват подобни работи. Сега Мастърс енд Джонсън са станали експерти, върховни авторитети. Ако имаш някакъв сексуален проблем, те са върховният авторитет, при който да отидеш. А аз подозирам, че те са пропуснали своята младост, не са изживели както трябва своя сексуален живот. Някъде нещо липсва и те го допълват с подобни трикове.

А когато едно нещо е облечено в научни одежди, можеш да направиш всичко. Вече правят фалшиви, електрически пениси, които пускат да мърдат в истински вагини и се опитват да разберат какво става вътре, дали оргазмът е клиторален или вагинален, или какви хормони текат, какви хормони не текат, и колко дълго една жена може да прави секс. Твърдят, че до самия си край жената може да се люби - дори и на смъртното си легло.

Всъщност според тях след менопаузата жената може да се люби дори по-добре от когато и да било - това ще рече след четиридесет и деветата година. Защо го казват това? - защото според тях преди четиридесет и деветата година жената винаги се страхува да не забременее. Дори и ако е на хапчета, никое хапче не е сто процента сигурно, така че има страх. Към четиридесет и деветата година, когато дойде менопаузата и менструацията спира, вече няма страх - жената е напълно свободна. Ако ученията им се разпространят, жените ще се превърнат във вампири и разни баби ще гонят мъжете, защото вече няма да се страхуват, пък и авторитетите ще са си дали благословията. Те даже казват, че именно тогава е подходящото време да се наслаждаваш - без никакви отговорности.

А те и за мъжете казват същото нещо. Срещали са мъже -така че вече казват, че няма среден случай - попадали са на мъж, който на шестдесет години може да прави любов по пет пъти на ден. Този мъж сигурно е някаква аномалия. Нещо не е наред с хормоните му и с тялото му. На шестдесетгодишна възраст! Той не е естествен, защото както го виждам аз това - а аз говоря от собствен опит от много животи, мога да си ги спомня, - към четиридесет и деветата година естественият мъж престава да се интересува от жени, интересът му изчезва. Както е дошъл, така си и отива.

Всичко, което идва, трябва и да си отиде. Всичко, което се издига, трябва и да спада. Всяка вълна, която се надига, трябва да изчезне, трябва да дойде време, когато ще изчезне. Идва на четиринадесетгодишна възраст и на четиридесет и девет или там някъде си отива. Но един мъж да прави секс по пет пъти на ден на шестдесетгодишна възраст - има нещо не наред. Има нещо много, много сбъркано - тялото му не функционира правилно. Това е другата страна на импотентността, другата крайност. Когато едно четиринадесетгодишно момче не чувства никакъв сексуален подтик, когато млад мъж на осемнадесет години няма желание, нещо не е наред - той трябва да бъде лекуван. Когато един мъж на шестдесет години има нужда да прави любов по пет пъти на ден, има нещо сбъркано. Тялото му се е побъркало, то не функционира правилно, естествено.

Ако живееш напълно в момента, тогава няма нужда да се тревожиш за бъдещето. Едно правилно изживяно детство те довежда до една правилна, зряла младост - течаща, жизнена, жива, един див океан от енергия. Правилно изживяната младост те води до един много установен, спокоен и тих живот. Правилният и тих живот те води до религиозното търсене: какво е животът? Живеенето не е достатъчно, човек трябва да проникне в мистерията. Спокойният и тих живот те води до медитативни моменти. Медитацията те кара да отхвърлиш всичко, което е сега безполезно, просто някакви отпадъци, боклук. Целият живот се превръща в боклук и само едно нещо винаги остава, вечно ценно, и то е твоето осъзнаване.

Към седемдесетгодишна възраст, когато си готов да умреш - ако си живял всичко правилно, в самия момент, ако никога не си отлагал за бъдещето, никога не си мечтал за бъдещето, ако си изживявал всичко тотално в момента, каквото и да е било то - девет месеца преди своята смърт ще осъзнаеш. Ще си постигнал толкова много осъзнаване, че ще можеш сега да видиш как смъртта идва.

Много светци са обявявали смъртта си предварително, но не съм попадал на ни един случай, когато смъртта да е била обявявана девет месеца предварително. Точно девет месеца преди това осъзнатият човек, този, който не е задръстен от миналото... защото този, който никога не мисли за бъдещето, никога не мисли и за миналото. Те вървят заедно - миналото и бъдещето са заедно, свързани са едно за друго. Когато мислиш за бъдещето, това не е нищо друго освен проекция на миналото; когато мислиш за миналото, това не е нищо друго освен опит да планираш бъдещето - те са заедно. Настоящето е извън и двете - този, който живее в момента тук и сега, не е задръстен нито от миналото, нито от бъдещето, той е необременен. Той няма товар, който да носи, той се движи без тегло. Гравитацията не му влияе. Всъщност той не ходи, а лети. Той има криле. Преди да умре, точно девет месеца преди това, той ще знае, че смъртта идва.

И ще се наслаждава и ще празнува, и ще каже на хората: „Корабът ми идва и ще остана само още малко на този бряг.

Скоро ще поема пътя към дома. Този живот е едно прекрасно, странно преживяване. Аз любих, учих, живях много, аз съм обогатен. Бях дошъл тук без нищо, а си отивам с много опит, с много зрелост." Той ще благодари на всичко, което се е случило - както на доброто, така и на лошото, както на правилното, така и на погрешното, за

Категория: Лични дневници
Прочетен: 99 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.09 20:25
 ТЕМА- САТУРНОВАТА ДУПКА ИЛИ ЗА ОПАСНОСТИТЕ, КОИТО НИ ДЕБНАТ ОКОЛО РОЖДЕНИЯ ДЕН.  ИНТЕРВЮ ДАДЕНО на 06.02.2009 г. ПО РАДИО ПРОПАГАНДА http://www.radio-propaganda.net/index.html   дадено от Ивелина Пенчева



М.А. КАКВИ ОПАСНОСТИ НИ ДЕБНАТ ОКОЛО РОЖДЕНИЯ ДЕН? ВСИЧКИ СА ЧУВАЛИ ЗА САТУРНОВА ДУПКА, НО НЕ ВСИЧКИ СА НА ЯСНО КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТОВА, КАКВО ТОЧНО СЕ СЛУЧВА С НАС?

И.П. - Всеки от нас е усещал във времето около рождения си ден тревожните симптоми на неблагополучието. Упадък на силите, неопределеност в плановете, необяснима ипохондрия, плачливост, чести спорове с околните, нежелание да прибавим още една година. Не искаме да остаряваме. Това се случва даже с все още младите хора, недостигнали до средната критическа възраст. Забелязала съм, че човек започва да изпитва едно вътрешно безпокойство, песимизъм, неудовлетвореност от себе си и от околните, пречки и затруднения в начинанията, лични и професионални разочарования, спад в жизнения тонус, поемане на по-голям товар по грижите за родители и деца. В материално отношение - застрашена е личната собственост, случват се загуби от измами, кражби, повреждане на предмети, отнемане или проиграване на големи суми пари.  
   Рожденият ден е магически ден, тогава се прокарва мост между Земята и Небето, по който към нас се стича най-скъпия подарък- животворящата енергия на Божията любов. Затова е добре да го проведем тихо и спокойно. Да го отпразнуваме можем и после. Тишината и спокойствието създават благоприятни условия за приемането ни на този подарък от небесата. Заедно с енергията в деня на рождението си, ние получаваме и задачата си за предстоящата година до следващия рожден ден и ни се подсказва как по-най-добрия начин да решим предстоящите трудности. Изостря се интуицията ни, дори при някои хора може да се появи ясновидение. В този ден трябва да се обърнем с най-съкровените си желания към Небето, към Бога. Искам да кажа на слушателите, “ценете този уникален ден-денят на своето раждане. Отделете се от кухата суета и пиянските пирове, от всичко това само ще спечелите повече здраве и щастие.“ После вече можете да го отпразнувате както искате. Подготовката за рождения ден трябва да започне още месец преди това. В деня на рождения си ден ние получаваме енергия, която ни поддържа през цялата следваща година. Дава ни се някакъв лимит и не трябва лекомислено да го пилем наляво и надясно, което иначе води до изтощение и болести.  
   Примерно преди рождения ден всички се чувстваме слаби, изморени, по изнервени, имаме усещането, че сякаш не ни върви в нищо, депресираме се, лесно се ядосваме от дреболии. Много често точно в месеца преди рождения си ден даже се разболяваме. Добре е да знаем всичко това и когато общуваме с някой, на когото му предстои рождения ден, да не се обиждаме на неговата грубост и раздразнителност, да не вземаме нещата прекалено сериозно. После човекът сам ще се осъзнае и ще съжалява за поведението си. Универсалното правило е повече почивка. Да си представим, че Космосът ни дарява с 12 съда с жива вода. Първите три месеца не можем да си направим сметката добре и започваме да хабим тази вода, разливаме я без много да му мислим. Така постъпваме долу горе и с другите, но когато стигнем до 12-я съд вече, ние имаме ограничено количество вода и трябва да пестим. Така става и с нашата жизнена сила. Това беше изразено метафорично. Добре ще е, ако можем да излезем през това време отпуск, да оставим всички дела, повече да спим, да търсим спокойствието. Да вземаме витамини, защото в този момент имаме най-голяма нужда от тях. 
   Човек се приготвя да отпразнува с гости личния си празник и да получава подаръци, а е необходимо точно обратното- да се уединим и да се отдалечим от чуждите очи. Един месец преди и един месец след рождения ден са по-особени от поредните дванадесет месеца. Това е времето на кризите на порастването и служат не само за прибавянето на още една година към възрастта ни. Тяхното главно значение е да напомнят на рожденика за скоротечността на битието.  

М.А. ИМА ЛИ НЯКАКВИ ПРАВИЛА, КОИТО ТРЯБВА ДА СПАЗВАМЕ, ЗА ДА Е ПО-ЛЕСЕН ЖИВОТЪТ НИ ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД?  

И.П.- Да, има. За да преминем през Сатурновата дупка/период/ по-леко, е добре да се застраховаме, като спазваме следните правила: Да не се предприема нищо ново, нова работа или нова връзка. Трябва да се освободим от всичко старо, всичко, което ни дърпа назад, от хора, които пречат на развитието ни, от работа, която не ни носи нужното удовлетворение. Да се избягват съдбоносни решения, защото човек тогава по-лесно е депресиран и не разсъждава съвсем трезво. Когато Слънцето преминава през 12-и дом, който се активира, се засяга и 6 дом - свързан със здравето. Затова са възможни заболявания от вирусен и инфекциозен характер, а при хронични заболявания се наблюдава изострянето им.  


М.А.- Да продължим отново разговора за рождения ден. Какво друго интересно ще кажеш за нашите слушатели?  


И.П
.- На астролозите е известна една интересна закономерност за връзката с първите 12 дена след рождения ден и събитията през предстоящата година. Първия ден показва събитията от първия месец, втория ден на втория месец и т.н. Бъдете внимателни в самия ден и следващите единадесет дни, които последват. Символично всеки от тях представлява един от следващите месеци.  

1-я ден- Посветете го на себе си. Това е единственият ден в годината, когато ви е разрешено да бъдете наистина такива, каквито сте. И най-смелите ви постъпки тогава са оправдани и по- късно сигурно ще ви донесат успех.  

2-я ден- Започнете нещо ново, обогатете своя опит, съберете знания. Благодарение на това вие ще концентрирате сила и ще откриете неподозирани ресурси и възможности.  

3-я ден. Завържете нови познанства и връзки, намерете време за свои роднини. През този ден ще осъществите много обещаващи контакти. 

4-я ден- Посветете го на своя дом. В него да зацари мир и съгласие. Не забравяйте, че тъкмо там вие може да се спасите от всички беди, да намерите защита. Ако можете, поканете родителите си или сами ги посетете.  

5-я ден- Той ще е празник за душата. Вие ще постигнете много и ще научите нови неща. Ден за удоволствия и развлечения. Опитайте си късмета като пуснете тото фиш.  

6-я ден- Отдайте се напълно на своята работа. Може да отпразнувате рождения си ден с колеги от службата. Възможно е точно в този ден вашата упоритост да бъде забелязана от шефовете, а авторитетът ви да нарасне. Но не поемайте повече отговорности, отколкото можете да носите на плещите си. Иначе може да пострада здравето ви. 

7-я ден- В поведението на хората, които са около вас, вие ще се огледате като в огледало. Смело им партнирайте. 

8-я ден- Той ще покаже доколко сте щедри и способни да приемете помощ от другите. Обърнете внимание на всички възникнали конфликти и опитайте да ги разрешите без отлагане. Така ще си създадете имунитет срещу всички житейски несполуки поне за една година напред. 

9-я ден- Ще откриете нови качества на своята душа. Възможно е край вас да има човек, който се нуждае от утеха. Постарайте се да го успокоите. Като давате на другите, ще получите много повече.  

10-я ден- Независимо от натиска на шефовете, правете това, което смятате за правилно. Уважението ще ви бъде вързано в кърпа. Да рискувате този ден, ще е на късмет. Ще се осъществят и най -дръзките ви мечти. 

11-я ден- Най-вероятно през този ден ще трябва да направите избор, от който ще зависи следващата година, а може би дори и съдбата ви. Оставете на случая да се разпореди, приемете даровете на късмета. Общуването с приятели ще ви е от полза.  

12- я ден- Прекарайте го в самота и се опитайте да направите равносметка на изминалата година. Това ще ви помогне да постигнете най-дълбоката същност на събитията и тенденциите.  

Ако соларните ви дни не са протекли така, както сте ги планирали, не се отчайвайте. Главното е правилно да прецените обстановката и да си направите верните изводи. И ден след ден, година след година да поемете съдбата в собствените си ръце. Забелязала съм удивителни съвпадения с хора, които са решили да спазват това правило. Една дама решава да спази тези препоръки и отива на разходка в Лесопарка, да бъде далече от светската суета, на спокойствие да си прекарва рождения ден. Возила се с лодка в езерото и по време на тези събития среща случайно съученик, когото отдавна не била виждала и много му се зарадвала. После забелязала, че има някаква закономерност и през целия месец продължила да има неочаквани срещи с хора, които отдавна не е виждала и долу горе все при водни източници- при басейн, при разходка край Дунава. Втория ден прекарала с приятелката си и после през втория месец била поканена в друг град от свои приятели на гости. Друг човек ми е споделил пък, че на четвъртия ден се скарал с майка си по телефона и през четвъртия месец все така му вървяло на скандали с кого ли не. Така че всеки има правото да избере дали да плава по течението на реката на живота или да режисира 12-те дена след рождения си ден, да се огради от всичко, с което не иска да се сблъсква през годината, да моделира събитията през настоящата година. Ако искате да имате възможност да се занимавате с любими те си неща, старайте се да им посветите повече време през тези вълшебни 12 дена. Разбира се не можем напълно да се застраховаме от неприятности и задължения, но все пак до голяма степен можем да реализираме въплъщението на нашите мечти и желания за по-добър живот. Много е важно да следите и за емоционалното си състояние, защото каквото преобладава през първите 12 дена, такова ще бъде и през годината.  

Съществува и друга система за прогнозиране на събитията през всеки месец на годината. Например рожденият ви ден се падне в петък, значи, че цялата година ще бъдете под влиянието на планетата Венера и тя ще дава фон на годината като особено силно ще бъде влиянието й през първия месец след рождения ден. Тъй като след петък следва събота и нейн управител е Сатурн, то втория месец ще носи неговата характеристика. Ще бъдете повече сериозни, отговорни и дисциплинирани, но ще срещате повече ограничения и пречки, които трябва да преодолявате. Отношенията ще бъдат консервативни. Третия ден е неделя и нейн управител е Слънцето. То ще даде фон на третия месец след раждането ви. Може да се очакват радостни събития, настроението ще бъде по-ведро и весело и т.н.  

М.А. Месеците на годината са 12, а дните на седмицата са седем. Тогава как става? 

И.П.- Някои планети ще управляват по два месеца през вашата година. А управителите на планетите ще ви подскажат кое време за какво е изгодно. Например Юпитер- планетата на социалния живот управлява седмия ден след рождения ви, значи и седмия ви месец от годината. Това означава, че през него време ще можете да търсите и да намерите перспективна работа или да разширите сферата на дейността си. Този месец, който се окаже под влиянието на Луната, означава, че на проблемите на дома и семейството трябва да се окаже по-голямо внимание.  

М.А. Значи тъй като не могат всички хора да намерят или да си позволят да отидат на астролог, по този начин сами можем да си правим някакви прогнози за предстоящата година и да си създаваме сценарии, които в по-големия процент се изпълняват както разбрахме.  

И.П. - Точно така. С такава цел ги казвам на слушателите и тези, на които им представлява интерес могат да опитат. Разбира се по темата може много още да се говори и да се изчисляват различни цикли, периоди и влияния. 

М.А. - ТИ СПОМЕНА ЗА НЯКАКВИ ПОВЕРИЯ ОТНОСНО ПОДАРЪЦИТЕ. 

И.П. - Същестуват няколко лоши поверия относно рождения ден и какво да се подарява на рождениците.  

  1. Не бива да се поздравява по-рано от датата рожденика. Трябва да бъде точно на датата. 
  2. Не се препоръчва да се подарява часовник, който е един вид като включен датчик, който отмерва времето, което остава.  

Има ли някаква логика в тези поверия. Мисля, че донякъде има в първото. Сатурн е планета на точността, затова по-рано наистина не е редно да се поздравява. Само в самия ден. Колкото до второто, механическото или електронното изобретение принадлежи също на Сатурн и способства да продължи, а не да скъси живота. Ако подарите часовник на човек, който ще навършва 29, 43 или 58 години, които съответстват на циклите на Сатурн, може би даже ще бъде оценен като един от най-хубавите подаръци и ще донесе радост. Юнг е писал, че с нас стават събития, съответстващи на психологическата ни настройка. Затова, когато избирате подарък, отчитайте психиката на рожденика. Ако знае за лошите поверия, по-добре недейте. Всеки зодиакален знак реагира различно на тези неща. 

Има и други поверия, които са свързани с лунния календар и лунния месец. Ако в текущата година вашият ден на раждане се падне на 5, 11, 16 или 27 лунен ден, то считайте, че ви е провървяло през настоящата година. Ако пък попадне на 9, 15, 23 или 29 лунен ден/в някои астрологически традиции се считат за сатанински дни/, то на вас не ви е провървяло.  

М.А. ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ЗАЧЕСТЯВАТ СЛУЧАИТЕ НА СМЪРТ ОКОЛО РОЖДЕНИЯ ДЕН? 

Да, за съжаление. Голяма е статистиката, която доказва това. Има и по-лошо- смъртта понякога издебва близо до рождената дата, при това не е само естествена, а може да бъде нелепа, трагична, непредсказуема. Даже ако няма пряка опасност, то към този ден трябва да подходим с внимание и разбиране към тънките насторойки на загадъчния Космос. В много случаи близо до рождения ден се промъкват съдбовни събития, които не е лесно да се преживеят. В хороскопа това е преминаването на Слънцето през ХІІ и І дом. Именно тези два дома определят трудно или леко ще преживеете своя рожден ден. Ако там са разположени някои от тежките планети като Марс, Сатурн, Уран, Нептун или Плутон, значи вие се отнасяте към категорията хора, които в пределите на тези два месеца-преди и след рождения ден, сте най-уязвими. Руският поет Николай Рубцов починал драматично на 19.01.1971год.-две седмици след като отбелязъл своята 35-годишнина. Неговият І дом е пренаситен с планети-Луна, Меркурий, Марс, Сатурн и Уран. Това е служило за верен признак, че има сигнал за опасност около рождения му ден. Друг пример е ранната смърт на Франц Кафка, който е роден на 3 юли 1883г, а починал на 3 юни 1924 г. от скоротечна туберколоза. В неговият ХІІ дом също има разположени няколко планети и е трябвало да очаква ударите на съдбата в месеца, предшестващ рождения му ден. Българският политик Андрей Луканов, който е роден на 26.09.1938 год., е убит на 02.10.1996 год. Съществуват множество примери за подобна участ. Така се получи даже и с българския астролог Иван Станчев, дори собствения ми баща си отиде от този свят на 21-я ден след рождения си ден. Универсалното правило е такова: за знаците, при които Асцендента/определя се от часа на раждане/ се движи бързо/Козирог, Водолей, Риби, Овен, Телец, Близнаци/, най-опасен месец е след рождения ден. За знаците, при които Асцендента се движи по-бавно/Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец/- месеца преди това. Във всеки случай през този опасен период е необходима повече предпазливост. И накрая- не се плашете: на когото каквото му е писано, не може да се избяга от съдбата! Една от техниките за предсказване на бъдещето за една година напред е направата на соларен хороскоп. Когато видим на соларната карта, че предстои нещо лошо, то съществува начин да се избегне, но не всеки може да си го позволи. Малко е скъпичък. Трябва да посрещнеш рождения си ден някъде далече от родния град, че и от страната, да отидеш достатъчно далеко в чужбина, за да се променят координатите и тогава се променят предначертаните събития, защото тази карта се прави към мястото, където ще посрещнем рождения си ден.  

М.А. ДА РАЗТОВАРИМ НАШИТЕ СЛУШАТЕЛИ С МАЛКО МУЗИКА, АКО СМЕ ГИ СТРЕСИРАЛИ И ПОСЛЕ ОТНОВО ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ. 

И.П.- Астролозите дават съвет как да изкараме правилно празника си и да сведем до минимум опасностите. Този метод е простичък. Трябва да разберем и спазим законите на 12 месечният цикъл, който започва от рождения ден и го следва. 

1-я месец от деня на раждането- това е време за активност, за търсене на новото и изява на нашето “АЗ”. 

2-я месец е предназначен за решения на материалните проблеми. Правете пари! През това време не трябва да се отказвате от делови предложения, които обещават да донесат изгода.  

3-я месец- в него трябва да се погрижите, да обърнете внимание повече на братя, сестри, ако се нуждаят от помощ. Може да заминете за кратко примерно за 2-3 дена някъде и да освежите вашите впечатления и чувства. 

4-я месец трябва да се посвети на родителите, особено ако са болни и възрастни. Всички проблеми с тях трябва да се решат до началото на петия месец.  

5-я месец
 можете да си позволите да пускате тото, да играете на лотария. Съгласно законите на астрологията е щастлив период. В това време съдбата ви може да идва насреща и затова не трябва да й обръщате гръб. Потърсете някакво зрелищно шоу, ходете на срещи, потърсете щастието в любовта. Голяма е вероятността да ви провърви.  

6-я месец е един от критическите. Следва да изпълните всички молби на тези, които са пожелали вашата помощ. Още по-добре, ако се заемете с вашето здраве било като профилактика, било като лечение. Посетете лекаря си и си направете щателни медицински изследвания.  

7-я месец е време да оставате повече време с партньора си, да му отделяте повече внимание, да се опитате да подобрите отношенията си и да ги изведете на едно по-високо ниво.  

8-я месец е критически месец, който трябва да преживеете като един кошмарен сън. Дръжте се!Той е подходящ да се обърнете и към съда, също и за зачатие. Добрите събития зависят от вас.  

9-я месец е нужно да се посвети на образованието, на пътешествията. Заемете се с повишение на квалификацията, изкарайте някакъв курс, започнете да изучавате чужд език. И обезателно посетете църква, където да се помолите за здравето на близките си и за паметта на вече починалите.  

10 месец е труден и безкраен. Не щадете силите си, старайте се да давате всичко от себе си и да довършвате започнатото. Така може да получите придвижване на вашата кариера към върха. 

11 месец 
е време на неочакваните неща. Приятелите и враговете ви може да разменят местата си. Ако промените са съкрушителни, ако рушат вашия живот, значи вие се занимавате не с каквото трябва. И ще трябва срочно да измените условията си на живот. 

12-я месец стигнахме вече. Нужно е да си починете, да забавите оборотите, да предадете в надеждни ръце важните дела и да преминете на щадящ режим. Ако не можете да го направите, значи не вървят нещата по план, съгласуван с планетите. Ако пък всичко това е възможно, то смело се подгответе за рождения си ден.


М.А. КОЛКО ТРАЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ТОЗИ САТУРНОВ ПЕРИОД? 

И.П.- За продължителността се изказват различни мнения. Някои специалисти приемат, че е 40, 45 до 52 дни преди рождения ни ден, а други, че започва двайсет дни преди рождената ни дата и продължава двайсет дни след нея. Движението на Сатурн преминава през всеки зодиакален знак по ред. Той влияе на родените в определена зодия 45 дни преди рождения им ден. През тези общо 45 мъчителни дни, потърпевшият навлиза в някаква особена обърканост, става извънредно податлив на различен вид заблуди, болести и нещастия. Този период носи названието Сатурнов период или е познат на повечето хора като Сатурнова дупка. Често в този приод човек е подложен на изпитания, създават се трудности, възникват препятствия, стават инциденти, травми, болести. Всичко това идва да накара човек да прояви повече търпение, смирение и да анализира грешките си. Ако не може да осмисли къде е бъркал, ще се повторят същите ситуации отново и отново. Сатурн е “Господар на Кармата”, планета на Съдбата, на възмездието. В хороскопа ни това е нашата ахилесова пета, принципа на сянката, за която говорят психолозите и Юнг, нашата ограничена и скрита страна в поведенческите ни модели. Слабото място в бронята ни. Позицията на Сатурн в наталната карта показва също така най-важният кармичен урок, който роденият трябва да научи в настоящото си прераждане. 

М.А. - Какво ще посъветваш нашите слушатели като завършък на този интересен разговор? 


И.П. – Искам да им кажа, следното: С всеки ден вашият живот нека става все по-добър! Вие заслужавате най-доброто в живота. Очаквайте от живота само най-хубавото и то няма да се забави, задължително ще дойде.  

 Ако последният ви рожден ден е бил в денпонеделник, значи цялата следваща година ще бъде под управлението на Луната- планетата на емоциите. Актуални теми- емоционалното състояние, майчинските чувства, отношение с майката и роднини, благоустройство на дома, семейството, битови проблеми. През цялата година ще бъдете прекалено емоционални, раними. Ще ви предстои изпитание на емоциите. Пригответе се за емоционално прегряване и преохлаждане. Всяка грижа, на която преди не сте обръщали внимание, сега ще става причина за влошаване на настроението ви. Само най- сдържаните хора са способни да владеят себе си във всякакви ситуации и да не изпитват емоционални спадове. Обаче мнозина в своята година на Луната ще реагират болезнено на критика, забележки, често ще се обиждат на околните и ще леят сълзи по най- малкия повод. Остро ще чувствате не само своите проблеми, но и проблемите на другите. Пазете нервите си и не се оставяйте на емоциите да ви ръководят в живота. Ще имате по- голяма нужда от душевни беседи, разбиране. Физическото състояние в лунната година ще зависи от водният обмен в организма и състоянието на стомашно- чревният тракт. Увеличава се желанието за млечни продукти, но и не трябва да се отказвате от тях. Енергетически млякото и млечните продукти са свързани с Луната и дават сили на организма. Полезно е често да има разтоварващи дни и да се пие повече течности. През тази година ще имате повече ярки сънища. Във всеки случай по- дългият сън ще е необходим, тъй като Луната е най- доброто лекарство срещу душевни страдания. Мнозина от хората се превръщат в тип сова т.е. предпочитат да спят през деня, а през нощта ще водят активен живот. Дори преди да не сте изпитвали влиянието на критическите лунни дни- новолуние, пълнолуние, то сега ще ги чувствате при това са възможни промени във физическото състояние, главоболие, промяна в кръвното налягане. Възможни са и промени в психическо отношение, чувство на униние и потиснатост. Ще имате желание да подобрите жилищните условия, но по правило ще бъдете пасивни, за да го осъществите. Често през лунната година възниква желание да си вземете котка, което помага да направлявате лунната енергия към прояви на грижи и нежност. Ако на ваш приятел предстои рожден ден в понеделник и няма котка, вие придобивате шанс да го ощастливите.  

 Ако вашият последен рожден ден е бил въввторник, то цялата година до следващият си рожден ден ще бъдете под влиянието на Марс- планетата на огъня, войната, скоростта и импулсивността. Гореща кръв, буйни глави. Хората често имат склонност към работа с режещи и остри инструменти, метални предмети, игли, ножици, ножове. Бъдете внимателни, защото Марс дава излишна импулсивност и води до нещастни случаи. Марс стимулира активните действия. Под негово влияние произлизат събития, не позволяващи да се лентяйства и подтикващи към незабавни действия. Ще можете по- бързо отпреди да изпълнявате всяка работа. Ще участвате в повече мероприятия и ще успеете да направите повече отколкото сте планирали. Може да се ускорят някои процеси в организма, например обмяната на веществата. Шофьорите да не си позволяват да превишават допустимата скорост по пътищата. Предпочитана музика ще бъде бързата “тежка” музика. Марс отнема повече време за действия, отколкото за мислене, затова се допускат повече грешки. Действа повече инстинкта, а разумът е на второ място. Често в годината на Марс човек усеща в себе си да гори вътрешният огън на ентусиазма, страстта и гнева, тъй като е планета и на огъня. Повече трябва да се мисли преди да се говори и действа така или иначе. Добре ще бъде да използвате Марсовата енергия за борба с трудностите, за преодоляване на препятствия. Нереализираната енергия ще провокира спорове, конфликти, междуличностни войни. Хората стават неуправляеми под въздействие на надигащият се гняв, имат склонност агресивно да доказват своята правота, да изясняват отношения, да се самоутвърждават. Ако се опитате да поговорите с човек, който е в годината на Марс, ще ви обвинят в словоблудство и инфантилност. Те не могат да търпят излишни разсъждения. Ентусиазмът и повишената дееспособност са прекрасно нещо, но може да натоварят с напрежение и човек да иска да разпусне, но това става трудно. В тази година най- ярко се проявяват мъжките качества. Даже при жените може да бъде заменено женското очарование с мъжки стил на действие. Марс зарежда с енергия и притегля към нас подобни “марсиански хора”. Сред новите познати са повече мъже и жени, но енергични, волеви и агресивни. Едно е сигурно, няма да скучаете.  

 Ако последният ви рожден ден е бил в ден сряда, то годината до следващият ви рожден ден ще бъде под покровителството на Меркурий. В неговата година няма да ви бъде студено и самотно. На рождения си ден ще получите мощен заряд енергия, с която можете да реализирате проектите си. Ще бъдете повече общителни от досега, лесно ще се запознавате с нови хора, ще създавате приятелства. Даже може да изчезнат комплексите свързани с общуването. Ще си спомните за приятелите си, които отдавна не сте виждали, а вашите приятели ще си спомнят за вас. В година на Меркурий човек чете и пише повече, става по- разговорлив. Засилва се умствената дейност, получава повече информация и се отдава на анализи. Меркурий като планета на младостта помага на човек да провежда разни действия свързани с подмладяването на душата и тялото, да се избави от излишни килограми и токсини. Ще привличате повече млади хора към себе си. Даже възрастните хора ще намерят общ език с младежта. Дядовци и баби ще започнат да разбират по- добре своите внуци и ще проявят интерес към младежките им проблеми. Хората, чиито последен рожден ден е в сряда ще предпочитат през годината лека музика, лека храна, приятни беседи, леки танци, лесните отношения, дрехи в младежки стил, по- ярки цветове, повече ще ги влече към природата. Меркурий дава подвижност и променливост. Под негово влияние човек е способен да остави това, към което е бил привързан цял живот- да продаде дом, да изхвърли стари вещи, да промени работното си място. Не трябва много да се вярва на обещанията на хората, чиито последен рожден ден се пада в сряда. Плановете, настроението, чувствата на човек в такава година се менят много. Те ще се справят с лекота с всякакъв род проблеми. От древни времена Меркурий е известен като бог на търговията и в реалната сила на това божество ще можете да се убедите. Под влиянието му ще зачестят занимания с търговия, комерческа дейност и лесно получаване на придобивки. Обаче Меркурий е хитър, а без хитрост и ловкост големи резултати няма да се постигнат. В годината на Меркурий ще имате приятни преживявания, дори физическото състояние ще се подобри. Меркурий е гръцкият Хермес- пратеника на боговете, той е посредника между Бога и обитателите на Вселената.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове: 0
12.08 19:56 - На абордаж
На абордаж

Път навътре и навън
магия, като сън.

Безветрие в моите платна
затишие преди да полетя.

Посока нямам, не я и търся,
от илюзиите време е да се изтърся.

С любов към изчезващия аз
в приключение спускам се завчас.

С раница, чувал и кураж
възможности уловени на абордаж.

Румениге
12.08.2016
Категория: Лични дневници
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
Огледален свят

На пътя оставен,
от въпроси заставен
 
Повторно тази роля заемам,
не се мръщя с усмивка я приемам.
 
Без наръчник за съществуване живея.
Падам, ставам, плача и се смея.
 
Зная човекът тук е да се учи,
нявга не успява, друг път ще сполучи.
 
Върти се колелото без да спира
и няма смисъл да се протестира.
 
В безкраен свят на огледала,
искам само да Благодаря.

11.08.2016
Румениге
АМ Тракия - 170 км
 
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
 Измерението "хижа Иван Вазов"
 
Реалност вълшебна сътворена,
наслада от живота споделена.
 
В свят насред дивата приРода,
възРажда се човекът, иначе изчезваща порода.
 
Нощем за всеки тучната ливада е легло,
а милионите звезди хипнозарат дори затворено око.

Денем като исполини издигат се върховете,
същински граници между световете.

Сюрреалистичност струи от всеки миг,
напира в мен и теб самоДивски вик.
 
Благодарност вечна отправям към твореца,
движещ слънцето, луната и в ръката ми писеца.
 
30.07.2016
Румениге
Хижа Иван Вазов
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 2
 Рилска светиня
 
Планина , коне, зелена морава,
въздишки блажени, вълшебна забрава!
 
Небосвод, стада, пълзяща река,
гледащи в точка без стон и слова...
 
Рила, хижа, милиони звезди,
магични сиуети на черни бразди.
 
Слънце, облаци, природни феномени,
български рай, богатства наследени.
 
Тишина, мир, липса на време и пространство...
Житейски път, вътрешно странство.
 
28.07.2016
Румениге
Хижа Иван Вазов
Категория: Лични дневници
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
18.07 16:56 - Път
 Път
 
Какво да правя не се сещам,
ако разумно се огледам направо се облещвам.
 
Живот кипи насред земен рай,
синьото ширее се без край.
 
Моменти летят споделени...
Разплакани, друг път засмени...
 
Път обсипан с благодат,
чувствам се жив пак и пак и пак.
 
Паднал на асфалта по лице,
с благодарност към небето разпервам ръце.
 
Сърцето бие бързо а на моменти спира,
тогава сякаш отвътре силата извира.
 
Задухва вятърът към непознатото,
колективния разум проявява се в ятото.
 
18.07.2016
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
04.05 16:42 - Духове
Духове

Духове завладяват ни дневни и нощни,
носители на енергиите мощни.

Идеи ни вдъхват нови и непознати
в миговете когато сме себе си, осъзнати.

Думите сякаш се диктуват от сърцето,
почувстваме ли се капки от морето.

Пъзела на живота неспирно сглобяваме
и така обща картина чрез магия сътворяваме.

В търсене на своята същност и път,
отговори намираме в историята на родния ни кът.

21.04.2016
Румениге

Категория: Лични дневници
Прочетен: 195 Коментари: 0 Гласове: 2
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: rumenige
Категория: Лични дневници
Прочетен: 554449
Постинги: 315
Коментари: 302
Гласове: 848
Календар
«  Септември, 2016  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930